Между 600 и 700 милиона лева допълнително са необходими в Бюджет 2024 за увеличение на заплатите в няколко сектора. В средното и висшето образование, в здравеопазването, в земеделието, градския транспорт в София и в железниците има напрежение и ако не се стигне до вдигане на възнагражденията, могат да се очакват и протести.
Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров при представянето днес на позициите на конфедерацията по проектобюджета за следващата година и по Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2024 г.
Димитров посочи, че предвиденото увеличение на заплатите на педагозите не е каквото трябва да бъде. Досега определянето на размера им като 125% от средната заплата за страната е изчислявано на база на четвъртото тримесечие на предходната година, а в Бюджет 2024 се предвижда да е спрямо средногодишната СРЗ за 2023-а. Това означава, че ръстът на заплатите ще е със 7%, а не с 12-13 на сто, както би трябвало да е. За да се постигне той, са нужни 150-200 млн. лв. повече.
Няма заложено увеличение за възнаграждения във висшето образование, посочи още Димитров. За вдигане на заплатите с 10% са нужни 50 млн. лв.
След изразеното недоволство и протестите на работещите в сектор „Култура“ са заложени допълнително 78 милиона лева. От тях 50 милиона са за музикално-сценичните изкуства, а останалите средства – за музеи, галерии, читалища и библиотеки.
В здравеопазването се предвиждат допълнителни средства за заплати на медицинските специалисти, на които плаща НЗОК. 185 млн. лв. обаче липсват за вдигане на възнагражденията на тези, които са към бюджета на Министерството на здравеопазването – Регионалните здравни инспекции, онко и психодиспансерите, центровете за хематология и трансфузиология, центровете за спешна медицинска помощ и др.
Не са предвидени достатъчно средства и за увеличение на възнагражденията в агенциите към Министерството на земеделието като Изпълнителна агенция “Борба с градушките”, ИАРА, Селскостопанската академия, Държавен фонд „Земеделие“ и др. За тях са нужни 91 млн. лв.
В бюджета не са залегнали средства, които са позволят вдигане на заплатите в градския транспорт на София и в други големи градове. За да се случи това, са необходими 30 млн. лв.
Под въпрос е увеличението на възнагражденията в БДЖ и НКЖИ. Не сме видели да са залегнали нужните 60 млн. лв. за това, каза още президентът на КНСБ.
Като цяло КНСБ оценява внесения бюджет с измененията, които бяха направени буквално последните дни, и минимизирането на приходите и разходите без съответно таксата за пренос на газ и намаляване на капиталовата програма, като напрегнат, особено в приходната част. За нас не изглежда неизпълним, както някои твърдят, особено по отношение на събираемостта на неговите приходи, каза още Димитров. Буферът отново е капиталовата програма.
Той посочи, че има притеснения по отношение на приходите, заложени от европейски средства. От 3,6 млрд. лв. за тази година, за 2024 г. се предвиждат над 7 млрд. лева.
Убедени сме, че брутният вътрешен продукт (БВП) много скоро ще бъде отново ревизиран нагоре, коментира също президентът на КНСБ. От синдиката считат, че най-вероятно ще има още поне 2 милиарда лева добавени към БВП за 2023 г. „И той ще стане близо 193 милиарда“, посочи Димитров. Това е важно, защото от него всъщност започва планирането за следващата година и нарастването както на номиналния БВП, така и съотношенията по приходите и разходите като цяло, уточни той.
КНСБ приветства заложените 4,8 млрд. лв. повече за социални дейности. Позитивно оценяваме увеличението на максималния осигурителен доход за 2024 г., посочи Димитров. Ася Гонева, консултант „Социална защита“, също изтъкна позитивите от вдигането му с 350 лева. Тя посочи още, че се очаква средната пенсия догодина да достигне 833 лв.
„Най-скандално за нас е задържането на размера на обезщетението за безработица, което е и причина да се въздържим от подкрепа на Бюджета на ДОО“, каза Гонева. КНСБ настоява минималното дневно обезщетение да се вдигне с 6 лева и да стане 24 лева, а максималното – поне 100 лева. Разчетите показвали, че за целта са нужни 49 млн. лв.
Това беше още една година, в която ръстът на минималната работна заплата не доведе до повишаване на безработицата, каза директорът на ИССИО и главен икономист на КНСБ Любослав Костов. Той посочи, че вътрешното търсене е и ще продължи да бъде двигател на растежа.
Запис от пресконференцията можете да видите тук.
