„Нашите цели, които сме заявили и преследваме, са след четири години – през 2022 г., България да е достигнала 60-процентния праг от средноевропейските доходи през паритет на покупателна способност. За да се случи това, доходите трябва да растат между 10 и 15 на сто годишно. Затова ще настояваме за над 1 милиард лева допълнително за заплати в бюджетната сфера през следващата година.“ Това каза на пресконференция в Благоевград лидерът на КНСБ Пламен Димитров.
Една трета от тези средства са осигурени за средното образование. Останалите са за направления като здравеопазване, агенциите, които работят на терен – по заетостта и социалното подпомагане, НАП, НОИ, които имат важни за държавата функции, подчерта Димитров. Според него това означава увеличаване на заплатите с 10-12, а някъде и с 20 процента. Ако следваме това и властта чуе и продължи стъпката от тази година, 60-те процента, за които говорим са постижими, обяви лидерът на КНСБ.
Това движение на доходите е неотменимо. Неписаният закон за влизане в еврозоната е, че трябва да достигнем ефективна конвергенция, включително и на заплатите, заяви Димитров. „Дори да ни допуснат в чакалнята на еврозоната догодина, както се твърди в момента, ще ни държат там, докато стигнем и минем 60-те процента както на БВП, така и на доходите.
КНСБ е един от малкото последователни противници от въвеждането и приложението на плоския данък в България, каза още Пламен Димитров. Предложението на конфедерацията е той да бъде заменен от необлагаем минимум, равен на минималната заплата и увеличение на максималния осигурителен доход до 3 000 лева. Това означава, че не само няма да се намаляват доходите, а ще бъдат увеличени. Този, който получава 1000 лв., например, ще плаща налог само върху 500 лв., което прави 50, а не 100 лв., както досега, пресметна президентът на КНСБ.
Това ще струва това на бюджета между 800 милиона и 1 милиард лева, но и толкова държавата ще остави в джоба на българите. А това означава пряко увеличение на доходите на хората. Този милиард няма да остане в банковите сметки, а ще влезе обратно в потреблението. Според нас това е възможно на фона на допълнителните приходи, които се събират всяка година, каза още Пламен Димитров.
Смятам, че някой трябва да има институционална памет, коментира Димитров по повод обвиненията на омбудсмана, че синдикатите не са помогнали на миньорите. Благодарение на КНСБ и КТ „Подкрепа“ в България има категории труд. Такива няма в Полша, Чехия и Унгария. Затова от 20 000 души в сектора, 13 500 са членове на нашата организация, посочи лидерът на КНСБ.
По време на визитата в Благоевград бе проведено и заседание на РС на КНСБ в Благоевград. Най-честите въпроси на хората бяха за увеличението на доходите през следващата година, както и исканията на организацията към държавния бюджет.