Все още е голям процентът на работниците, на които се налага да повдигат тежести, свързани с навеждане и усукване на тялото. Сред медицинските специалисти това са 72 %, основно при грижата за болните, в строителството – 64 % от анкетираните и половината от заетите в леката промишленост.
Това показва проучване на тема „Причини и превенция на мускулно-скелетни смущения, свързани с трудовия процес“ сред синдикалните членове от секторите „Здравеопазване“, „Строителство“ и „Лека промишленост“. Резултатите от него бяха представени на конференция в КНСБ днес от д-р Иван Кокалов, вицепрезидент на конфедерацията. Участие взеха зам.-министърът на труда и социалната политика Лазар Лазаров, лидерите на федерациите от съответните сектори, в които е направено проучването. То има за цел да повиши осведомеността за това, че свързаните с работата мускулно-скелетни смущения засягат много видове работни места в различни сектори, както и да покаже, че те са предотвратими и управляеми. В проведената анкета сред синдикални членове в страната са взели участие 1950 души от секторите „Здравеопазване“ (1950), „Строителство“ (300) и „Лека промишленост“ (500).
В доклада се подчертава, че свързаните с работата МСС са една от най-честите причини за инвалидност и отпуск по болест и признато професионално заболяване. МСС са причина за безпокойство не само поради въздействието им върху здравето на работниците, но и поради въздействието им върху предприятията и националните икономики, като загубите се оценяват на 2% от БВП на ЕС. Значимостта на нарастващия проблем, свързан с МСС на работното място е в основата на предложенията за създаване на европейска директива за защита на работниците от мускулно-скелетни заболявания.
Основните проблеми, които се посочват от анкетираните, са стресът и умората на работното място, претоварването, ограниченото време за изпълнение на възложените задачи, недостигът на кадри, непрестанното въвеждане на нови технологии, водещи до съкращаване на кадри, и все по-висок темп и стандарти на работа, изискващи влагането на още повече познания, бързина, усилия и труд.
Продължително стоене прав или седнал в едно и също положение се посочва като причина за МСС от 68% от анкетираните в леката промишленост (керамика, шивашката промишленост, електрониката, текстилната промишленост, битово машиностроене и стъкло), 64 % от строителните работници и 42% от здравните работници. Вторият показател с високи стойности е извършването на повтарящи се или принудителни движения в браншове електроника, текстил, керамика, стъкло, шивашка промишленост и битово машиностроене – 68% от респондентите. В строителството този фактор се сочи като причина за МСС от 63 % от респондентите.
Над 70% от анкетираните работници заявяват, че на работното им място съществува реален риск за тяхното здраве – 82% от медицинските работници, 63% от строителните работници и 60% от работниците в леката промишленост.
Посочените причини за МСС и отговорите на горните въпроси всъщност дават обяснение на високия процент положителни отговори на въпроса – „Имате ли заболявания на мускулно-скелетната система?” – 59 % от респондентите. Най – тревожно е положението при медицинските работници – 71% от анкетираните. За строителните работници този процент е 53%, при работещите от леката промишленост – 35 %. Над 60% от анкетираните посочват, че проблемите, свързани с МСС, не се поставят за разглеждане в КУТ/ГУТ и не се организират обучения за справяне с тях. Голяма част от респондентите считат, че оценката на риска не е адекватна по отношение на рисковете, свързани с МСС, а 74% от анкетираните не знаят дали има ли изготвен анализ на рискове на тяхното работно място, свързани с МСС и дали са разработени мерки за отстраняването им. Налага се изводът, че са необходими нови, по-ефективни мерки за предотвратяване и защита на работниците от МСС, които да бъдат свързани както с работния процес, така и с промяна в законодателството.
В заключителна част на доклада беше предложен модел за справяне със свързаните с работата МСС. Моделът има за цел да определи главните стратегически насоки на национално ниво, вътрешно организационно ниво в предприятията, здравните и лечебните заведения, и на индивидуално ниво чрез прилагане на мерки за подкрепа – съвети, консултации, обучения.
На национално ниво е необходимо да бъдат преразгледани наредбите, свързани с МСС, по-специално Наредбата за ръчна работа с тежести, Наредбата за работа с видеодисплеи, Наредбата за рискове, свързани с експозиция на вибрации.
Вътрешната организация в предприятията, здравните и лечебни заведения има решаващо значение за справяне с МСС, свързани с работното място. В организационен аспект водещ трябва да бъде принципът за адаптиране на работното място към съответното лице. За разработването на модела на това ниво са необходими предварителни действия: синдикатите съвместно с комитетите/групите по условия на труд, да поставят за разглеждане проблемите за разкриване и изучаване на рисковите фактори, свързани с МСС. След анализа на факторите да се разработи План за действие, в който са изброени стъпките, които трябва да се предприемат според техния приоритет, за предотвратяване или свеждане до минимум на свързаните с работата МСС. Ако рисковете за МСС не могат да бъдат напълно премахнати, в законодателството е определена специална йерархия на мерките за превенция, които работодателите са длъжни да спазват по закон. В плана изрично трябва да се посочи от кого, как и кога следва да се предприема всяка стъпка.
На индивидуално ниво, всеки член от персонала трябва да има възможност за достъп до съвети и консултации, които да му помогнат за преодоляване на проблеми, свързани с МСС. За някои хора МСС представляват много личен проблем, който рядко обсъждат. Създаването на оптимални модели за работа и почивка е от изключително значение за съчетаване на личния и професионалния живот на работниците.
