Родителите на КНСБ лидера Пламен Димитров го запалили по синдикализма
Новият лидер на КНСБ. Тези думи вероятно звучат стряскащо за всеки, който от години бе свикнал с несменяемата фигура на д-р Желязко Христов. Преживелият много битки синдикалист за съжаление обаче не спечели последната – битката с рака.
Мястото му съвсем логично бе заето от един от неговите заместници – Пламен Димитров. Доскоро той отговаряше за организационната политика на Конфедерацията. А преди дни го излъчиха за лидер с пълно мнозинство. В последната година обаче Димитров така или иначе поемаше сериозна част от работата на КНСБ. Свикнаха да го виждат на форуми и икономически съвети, на тристранки и протести.
Той е и един от основните говорители на синдиката. В момента отново е едно от основните действащи лица в преговорите по пенсионната реформа. Изчислява осигурителни стажове, прагове и вноски. Все дейности, не много типични за моряк, какъвто всъщност е Димитров по професия. Самият той признава, че по профсъюзното дело са го запалили родителите му – работници от завод в родния му град Русе. „Най-голямата ми болка е, че хора като тях, които цял живот са си изкарвали хляба с честен труд, сега получават мизерни пенсии“, признава синдикалният лидер. След завършването на гимназия Димитров успява да сбъдне детската си мечта и да стане моряк. Приемат го във Военноморското училище във Варна с търговски профил. Въпреки че в последните години постоянно е на барикадата, Димитров не крие, че най-щастливите му години са свързани именно с плаванията в открито море. Като курсант от Военноморското училище къта спомени от регата с колегите в Балтийско море. Обиколил е Скандинавския полуостров, бил е в Мексико и Северна Америка. И до ден днешен най-добре си почива, когато е близо до морето. „Обожавам го, то ме зарежда с енергия и ми помага да се откъсна от ежедневните проблеми“, разказва синдикалистът.
С Варна свързва не само щастливите мигове от училището, но и срещата със съпругата си Мария. Двамата били заедно четири години, преди да си кажат „да“. Те имат дъщеря – Моника, която е най-голямата им радост. „Денят, който винаги ще помня, е този на нейното раждане“, връща лентата назад новият шеф на КНСБ. Самият той няма много свободно време, за да се вихри в кухнята. Като всеки мъж е поклонник на майчините манджи. Но не крие, че и съпругата му е майстор на кулинарните изкушения. Естествено най-любими са му морските дарове, които хапва с удоволствие.
Теодора Йолчева
в-к Стандарт