КНСБ отхвърля твърденията за въвеждане на 9-часов работен ден

Във връзка с публикуван материал във в. „24 часа“ от 6.01.2020 г. със заглавие „1 час извънреден труд на ден става законен“ с  автор Цветелина Стефанова заявяваме,  че:1. Материалът отразява вярно предоставените на редакцията на в. “24 часа“ писмени отговори от страна на цитираните в статията лица от КНСБ – Величка Микова и Чавдар Христов.2. Въз основа на тях, а и на други източници, се правят обобщения, изводи и интерпретации, които според нас не произтичат както от нашите отговори, така и от действителната ситуация към момента.

Каква е ситуацията към момента?

 1. По въпросите, свързани с работното време, основно по сумираното изчисляване на работното време и по извънредния труд, са водени разговори в експретна работна група към МТСП (заповеди № 81/31.01.2019 г. (отменена), а впоследствие и Заповед № 101/07.02.2019).

Става дума за предварително експертно обсъждане, извън евентуална законодателна инициатива от страна на МТСП към Министерски съвет. Работната група не е приключила дейността си. Тя спря по време на подготовката и провеждането на европейските избори, а по-късно и по време на изборите за местна власт.

Ако и когато това обсъждане приключи, би следвало МТСП да подготви законопроект, който да предостави в Националния съвет за тристранно сътрудничество за обсъждането му в режим на консултации по реда на Кодекса на труда – първо в постоянна комисия по трудово законодателство към НСТС, а в последствие и в НСТС.

 В този смисъл няма никакви договорки, съгласувания и прочие процедури,  за които  информира статията! Няма подготвен и обявен законопроект за изменение на Кодекса на труда!

2. Към месец май 2019 г., когато спря дейността на работната група, без да е достигнато до крайно решение, на експертно равнище бяха обменени мнения и експертни виждания по евентуално повишаване на годишната норма за извънреден труд от 150 часа на 300 часа. Става дума за повишаване на допустимите годишни часове извънреден труд, но при услови, че това ще става само по пътя на колективните преговори на браншово и отраслово равнище, т.е. не по силата на правна норма в КТ, а по силата на влязъл в действие секторен колективен трудов договор!

С други думи – 300 часа извънреден годишен труд да могат да се договарят само чрез сключен отраслов или браншов колективен трудов договор.

Приложимостта или допустимостта на повишаване на годишната  норма на извънреден труд в конкретно предприятия в рамките на вече договорените на отраслови или браншово ниво до 300 часа да може да става само, ако това е договорено в колективен трудов договор в конкретното предприятия.

В тази връзка изобщо не може да се мисли за 9-часов работен ден, нито за 1 час задължителен извънреден труд на ден.

3. Друг обсъждан въпрос в групата е относно сумираното отчитане на работното време, за което също има разменени експертни мнения. По наше мнение допустимостта на такъв режим на отчитане на работното време може да се въвежда само в предприятия с непрекъсваем процес!

Аргументът ни за това е, че в нарушение на Конвенция №1 на МОТ и Директивата за организация на работното време на ЕС, нашето законодателство – Кодекса на труда и Закона за държавния служител, допускат прилагане на сумирано изчисляване на работното време повсеместно (навсякъде), включително и в държавната администрация.

Важно е да се уточни, че експертните обсъждания по тези и някои други въпроси относно работното време и извънредния труд са предварителни.

Този процес на обсъждане на предложените нови разпоредби все още не е преминал във фаза на тристранно обсъждане в системата на Националния съвет за тристранно сътрудничество, т.е към настоящия момент няма законопроект, подготвен от МТСП за изменение и допълнение в Кодекса на труда и най-вече по повод увеличаване годишната норма на извънредния труд.

Държим да направим горните уточнения, тъй като статията провокира други изводи и ненужно създава напрежение в работниците и служителите и синдикалните организации!