1. не приема амбициозните климатични цели в предложението на ЕК за „Европейски закон за климата” за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г. от 40% на 50-55% в сравнение с 1990 г. Нашата страна трябва да отстоява позиция на ниво ЕС за правото на държавите членки да вземат решения за преход към нисковъглеродна икономика, съобразен със специфичните особености на всяка страна.
2. България трябва да отстоява позиция да не се пренасочват средства от националните постъпления от продажба на въглеродни емисии за покриване на бюджетен недостиг в ЕС. Енергоинтензивните отрасли следва да получават достатъчно количество безплатни квоти, защото повечето от тях нямат разработени в достатъчна степен технологии, които да намалят техните емисии от парникови газове
3. Като гранична държава за ЕС нашата страна трябва да има активна позиция за въвеждане на механизъм за въглероден данък, който да защити загубата на конкурентноспособност и преместване на производства в съседни държави с по-либерални екологични режими.
4. Увеличените разходи за зелени политики не следва да водят до несъразмерна тежест върху крайните потребители у нас. Преходът към нисковъглеродна икономика не трябва да оказва допълнителна тежест върху хората, които вече са изложени на риск от енергийна и икономическа бедност.
Виждаме, че на национално ниво редица страни-членки предприемат действия за защита на своите интереси, но дори и големите страни не могат да бъдат сами в тази борба. Затова е важно да се търсят съмишленици за постигане на национални цели, които водят до развитие и повишен жизнен стандарт без икономически сътресения, свързани с трудно изпълними климатични амбиции при преход към нисковъглеродна икономика.
Националните позиции на страни със сходни на нашите проблеми – Полша и Чехия, ясно показват намерението им за водене на преговори за постигане на максимална финансова подкрепа при реализация на проекти с нисък въглероден отпечатък, включително:
– развитие на „зелена инфраструктура“ и насърчаване на чистата мобилност;
– обновяване на сгради;
– увеличаване на енергийната ефективност;
– насърчаване на енергийните източници, които ще улеснят постигането на неутралност по отношение на климата до 2050 г.;
– насърчаване на съвместните научни изследвания и иновациите в областта на технологиите с ниски емисии;
– насърчаване на кръговата икономика и на климатично отговорните обществени поръчки.
За КНСБ ролята на Изпълнителната власт се разглежда като ключова за осигуряване на ефективност и ефикасност на предприеманите стъпки, поради което на този етап е важно да се съгласуват принципните въпроси на общата национална политика по Зелената сделка:
– Кои са секторите и структуро-определящите предприятия, които се намират в риск за затваряне поради нисковъглеродния преход или поради пандемичната обстановка?
– Кои са краткосрочните мерки, които произтичат от приетите вече национални планове и програми, които следва да се осъществяват в периода до 2025 година?
– Какви са финансовите механизми на разположение за осъществяване на краткосрочните мерки?
– Кои са водещите звена за планиране и прилагане на конкретните мерки на регионално и секторно ниво и имат ли готовност за осъществяване на очакваните задачи?
Консултативният съвет по Европейската зелена сделка следва да играе ролята на обединяващо звено по отношение на националните политики, което да изведе основни постулати при осъществяване на международното сътрудничество в тази област, но и да конкретизира практическите действия за осъществяване на мерките за икономическо възстановяване у нас, при отчитане на дългосрочните европейски политики. КНСБ ще настоява за приключване в най-кратки срокове на социално-икономическия и екологичен анализ на предизвикателства пред основните икономически сектори на ефектите от изпълнението на Европейската зелена сделка в България, в т.ч. оценка на най-силно засегнатите промишлени отрасли, транспорт и селско стопанство. На тази база ще настояваме също така за своевременно изготвяне на Национален план за действие за справедлив преход.
За постигане на така поставените задачи пред Консултативния съвет, КНСБ счита, че е необходимо създаване на експертни работни групи към Консултативния съвет по Европейската зелена сделка към Министерския съвет, за които да бъде осигурено съответното финансово и ресурсно обезпечение.
Като член на Консултативния съвет към МС, КНСБ ще се стреми да популяризира синдикалните позиции, да обогатява формите за партньорство с работодателите и защитата на интересите на работниците, както и да участва активно в разработването и прилагането на национални позиции и планове за справедлив преход към нисковъглеродна икономика.
Пълният текст на позицията можете да прочете тук.