Час по скоро в Кодекса за социално осигуряване трябва да се приеме текст, който да регламентира какво е временна или техническа безработица, каза в предаването на БНТ „Референдум“ президентът на КНСБ Пламен Димитров. Той участва в дискусия „Проработиха ли социално-икономическите мерки на държавата за справяне с кризата?“ заедно с Радосвет Радев, председател на БСК, Васил Велев, председател на АИКБ и Валери Апостолов, конфедерален секретар на КТ „Подкрепа“. Регламентирането на временната безработица ще реши проблема на много групи от хора, каза Димитров и посочи, че, например, не е ясно в момента какво се случва с работещите родители, ако бъдат затворени яслите и детските градини. Продължаваме да се лутаме дали са в болничен или друго. В Белгия това е прието за временна безработица. Т.е., ако променим закона бързо, можем да решим проблема на много групи, каза президентът на КНСБ.
Димитров обясни, че подобна промяна ще позволи в условията не на извънредно положение, а когато има икономически сътресения, да има яснота за кои фирми да се прилагат мерки за подкрепа. Той посочи, че с последните мерки, въведени от Германия, например, е заработила проста схема за подкрепа на фирмите – компенсационна сума от 75 на сто от оборота за предприятията с до 50 работници за сътветния период на миналата година. Ако се приеме законов тест с посочени критерии за подкрепа, ще се знае занапред към коя фирма и как ще се прилагат мерките, вместо на коляно да се пишат такива. „Фиксирането на процент от оборота прави лесни нещата“, съгласи се председателят на БСК Радосвет Радев.
Димитров бе категоричен, че са необходими нови мерки за подкрепа на икономиката. Мантрата, че няма откъде да вземем пари, не е вярна, категоричен бе той. Само по два инструмента от Плана за възстановяване са предвидени 25 млрд. лв. Съвместно с властта и в публичното пространство, всички заедно, трябва да решим кои са секторите, в които ще се инвестира през следващите три години и половина, каза той и посочи, че ключовите, които трябва да бъдат подкрепени са енерегетиката, енергийната ефективност, селското стопанство, иновативните сектори – индустрията като цяло, дигитализация и дигитални умения.
Трябва да се подкрепят работещите и хората, които имат нужда, и много държави го правят. Ако това не е най-висшата ценност, не знам кое е, посочи още Димитров. Той обясни, че е доказано и от Световната здравна организация, че по-бедните словеве са по-изложени на риска от заразяване по време на пандемията. 60% от всички заразени, които са в болница, са от трите най-долни децилни групи в света. Т.е. има конкретни причини, поради които трябва да подкрепим най-нуждаещите се, каза президентът на КНСБ.
За 2020 г. мерките в подкрепа на предприятията са за 3 млрд. лв. или са 2% от нашия БВП. За мярката 60:40, запазила работните места на над 200 хил., са похрачени 1 млрд. лв. Германия е насочила 8 на сто от нейния брутен вътрешен продукт и става въпрос за милиарди. Не сме похарчили много, каза Димитров. Той напомни, че е забравен проблемът с плащането на ипотеките. Тъй като хората отново губят доход и работа, трябва да се помисли отново за мораториум или рефенинсиране на рисковите ипотеки. Димитров акцентира и върху необходимостта от дискусия за промени в данъчната система преди изборите и посочи предложенията на КНСБ в тази посока, провокирани от това, че приходите в бюджета идват основно от косвени данъци. Конфедерацията предлага 15% ставка за ДДС, 15 на сто данък върху печалбата и върху доходите, но в комбинация с необлагаем минимум, равен на минималната работна заплата.