Ковид кризата е довела до загуба на 255 млн. работни места през миналата година. Това показва последният доклад на Международната организация на труда за въздействието на пандемията върху пазара на труда. Според изчисленията огромните щети са заличили 8,8 процента от глобалното работно време в сравнение с последното тримесечие на 2019 г. Това е приблизително четири пъти повече по сравнение със загубите по време на световната финансова криза през 2009 г.
71 процента от загубилите работата си, или 81 милиона души, не са се регистрирали като безработни. Те са отпаднали от пазара на труда, защото не са в състояние да работят – или заради пандемични ограничения, или просто престават да търсят работа.
Загубеното работно време е намалило с 8,3% световните доходи от труд (преди да бъдат включени мерки за подкрепа). Процентът е равен на 3,7 трилиона щатски долара или 4,4% от глобалния брутен вътрешен продукт.
Повече жени и млади хора са изгубили работата си, показва още докладът. В световен мащаб загубите на заетост при жените възлизат на 5%, спрямо 3,9 на сто при мъжете. При младежите (15-24 г.) без работа са останали 8,7% спрямо 3,7% от възрастните.
Най-силно засегнатият сектор са услугите за настаняване и хранене, където заетостта намалява средно с над 20%, последвана от търговията на дребно и производството. За разлика от тях заетостта в областта на информацията и комуникациите, както и във финансите и застраховането се е увеличила през второто и третото тримесечие на 2020 г. Незначително увеличение се наблюдава и в добивната промишленост и в комуналните услуги.
Въпреки че все още има висока степен на несигурност, последните прогнози за 2021 г. показват, че в повечето страни се очаква възстановяване през втората половина на годината. То е обвързано със започналата ваксинация.
Докладът се спира на три сценария за възстановяване: базов, песимистен и оптимистичен. Първият (който се основава на прогнозите на Международния валутен фонд от октомври 2020 г.), предвижда 3% загуба на работно време в световен мащаб през 2021 г. (в сравнение с четвъртото тримесечие на 2019 г.) или 90 милиона работни места на пълен работен ден.
Песимистичният сценарий предполага бавни темпове на ваксинация и прогнозира, че спадът на глобалното работно време ще е с 4,6%, докато според оптимистичния сценарий намалението ще е с 1,3%.
Докладът включва редица препоръки за възстановяване:
– Фискални стимули, когато е възможно, мерки за подкрепа на доходите и насърчаване на инвестициите.
– Целеви мерки, насочени към жени, млади хора, нискоквалифицирани и ниско платени работници и други силно засегнати групи.
– Международна подкрепа за страни с ниски и средни доходи – които имат по-малко финансови ресурси за въвеждане на ваксини, и насърчаване на икономическото възстановяване и на възстановяването на заетостта.
– Фокусиране на подкрепата върху най-силно засегнатите сектори, като същевременно се създават работни места в бързо растящите.
– Социален диалог за прилагане на стратегиите за възстановяване, необходими за създаване на по-приобщаващи, справедливи, устойчиви икономики.
Това е най-тежката криза за света на труда от Великата депресия през 30-те години на миналия век, каза директорът на МОТ Гай Райдър пред репортери на виртуален брифинг вчера. Признаците за възстановяване, които виждаме, са обнадеждаващи, но те са крехки и силно несигурни и трябва да помним, че никоя държава или група не могат да се възстановят сами, подчерта още той.