Правото на сдружаване и колективно договаряне е сред основните човешки права. Въпреки че е признато от много европейски и международни правни актове, в Европа то е поставено пред все повече заплахи. Нещо повече – ситуацията през последната година се влошава и зачестяват случаите на нарушения, дискриминация и дори виктимизация.
Ето защо КНСБ, съвместно с Европейската конфедерация на профсъюзите, призовава европейските институции да предприемат решителни действия и да сложат край на практиките за антисиндикална дейност.
Обръщаме се с този призив и към българското правителството и представителите ни в Европейския парламент. Една от най-важните конкретни крачки в тази посока е подготвяната Директива за адекватните минимални работни заплати в ЕС и насърчаването на колективното договаряне. Апелът ни е чрез нея да се забранят практиките за разрушаване на синдикатите, да се гарантират защита от преследване заради синдикално членство и достъпът на синдикатите до работните места.
Директивата губи своята тежест без силни синдикати. Доказано е, че най-добрият начин за осигуряване на справедливи заплати е чрез колективно договаряне със синдикатите. Член 4 от предложената директива задължава държавите-членки да се ангажират с „насърчаването на колективното договаряне при определяне на заплатите“.
Държавите членки в ЕС трябва да работят със социалните партньори (профсъюзи и работодатели), за да насърчат „конструктивни, смислени и информирани“ преговори и да засилят секторните и междусекторните колективни договори. В страни, в които по-малко от 70% от работниците са обхванати от колективни трудови договори, правителствата ще трябва да осигурят рамка за благоприятни условия и да изготвят план за действие за насърчаване на колективното договаряне.
Това са важни стъпки, но предложената директива все още не изисква от държавите членки да забраняват атаките на работодателите срещу правото на работниците да се организират и да предприемат колективни действия – ако е необходимо чрез стачки – без риск от репресии, уволнение, виктимизация или дискриминация.
Задължението на ЕС и неговите членки да осигурят пълно зачитане на правото на работниците да се организират и на колективно договаряне е ясно установено в Хартата на основните права на ЕС и в няколко конвенции на Международната организация на труда (МОТ). Принцип 8 от Европейския стълб на социалните права призовава социалните партньори „да водят преговори и да сключват колективни трудови договори по въпроси, свързани с тях, като същевременно зачитат тяхната автономия и правото на колективни действия“.
Настоящата картина показва, че антисиндикалните практики са факт в цяла Европа. Синдикалистите често стават жертви, задържани са или им е отказвано правото на достъп до работните места, както и комуникация с работниците, които представляват. От ЕКП посочват, че има все повече доказателства за антисиндикална дейност от големи мултинационални компании (има примери за такива, работещи на пазара за бързо хранене, в хотелиерството, търговията чрез интернет). В една от тези фирми дори се извършва наблюдение на работници в различни страни от ЕС, включително Испания, Австрия и Чехия, за да се шпионират синдикални дейности. Много работодатели отказват да участват в преговори или избират да заобиколят легитимните профсъюзи, заменяйки ги с непредставителни организации.
В България също се наблюдават практики на тормоз и сплашване на работници и служители, членуващи в синдикати, на дискриминация на база на синдикално членство, на намеса в дейността на синдикални организации, на възпрепятстване на сдружаването, отказ за сътрудничество и други антисиндикални действия. От години КНСБ настоява за криминализиране на деянията, насочени срещу конституционното право на сдружаване, за засилване на контрола на институциите.
Индексът на Международната конфедерация на профсъюзите „Глобални права 2020“ (Global Rights 2020) показва, че 38% от европейските държави са изключили работниците от правото да се присъединят или да създадат профсъюз, 56% не са спазили правото на колективно договаряне и не по-малко от 72% са нарушили правото на стачка.
КНСБ и ЕКП настояват определението за „колективно договаряне“ в директивата да се отнася само до преговори между работодатели и синдикати, а не до неопределени „работнически организации“. Работодателите трябва да бъдат възпрепятствани да се намесват във вътрешните работи на синдикатите и да плашат работниците, за да спрат присъединяването им към синдикатите.
За да бъдат ефективни националните планове, които всяка страна ще изготви с цел увеличаване на броя работници, обхванати от колективен трудов договор, ЕС трябва да изиска от всяка държава да гарантира, че зачита правото на колективно договаряне, по-специално на секторно ниво.
КНСБ и ЕКП поставят и други ключови искания. Настояваме и за промени в законодателството на ЕС в областта на обществените поръчки: само компании, които зачитат правото на работниците на колективно договаряне и имат колективни трудови договори, да имат достъп до обществени поръчки, безвъзмездни средства и финансиране. На второ място, държавите-членки следва да гарантират, че нестандартните и самостоятелно заетите работници не са възпрепятствани да се организират заедно в синдикати и да сключват колективни трудови договори. Колективните договори не трябва да се подчиняват на правилата за конкуренция. Свободата на асоцииране и на колективни действия са фундамнтални човешки права и те трябва да бъдат защитавани, не само от синдикатите, но също от Европейския съюз и правителствата
Лука Визентини Пламен Димитров,
Генерален секретар на ЕКП Президент на КНСБ