Четири партии, които имат шанс да влязат в следващото Народно събрание, вече говорят за необлагаем минимум. Очаквам да бъде постигнат политически консенсус за въвеждането му и да залегне още в бюджета за 2022 г. Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров на среща днес с кандидат-депутати от „Демократична България“.
Тя се проведе съвместно с представители на четирите работодателски организации – АИКБ, БСК, КРИБ и БТПП, които изложиха своите очаквания за развитието на страната през следващите 4 години. В срещата участваха и лидери на федерации към КНСБ, които повдигнаха въпроси за проблемите в съответните сектори.
„Демократична България“ бе представена от Цецка Бачкова, Владислав Панев и евродепутатът Радан Кънев.
Пламен Димитров представи три от основните акценти в разработения от КНСБ Меморандум за социално-икономическо развитие на България през следващите 4 години – доходите, неравенствата и данъците, социалното осигуряване и пенсиите. Прогнозата на конфедерацията е, че през следващите години можем да постигнем 4-5% реален ръст на БВП средногодишно и до 2025 г. страната ни може да произведе 150-160 млрд. лв. Това означава, че годишно в бюджета ще се вливат допълнително 5-7 млрд. лв. КНСБ настоява за ускорен ръст на доходите и достигане на средна работната заплата от 2400 лв. през 2025 г. Тук имаме съвпадение с Вас, обърна се Димитров към кандидатите на „Демократична България“.
Президентът на КНСБ посочи и предложенията на конфедерацията за промени в данъчната система, така че да се върви към намаляване на неравенствата и да бъдат оставени повече средства в хората. За целта КНСБ предлага 15% ставка за ДДС, данък общ доход, корпоративния налог и необлагаем минимум, равен на минималната работна заплата за страната.
Към края на следващия мандат разходите за социалната система, без тези за здравеопазване, трябва да стигнат 20% от БВП или 30 млрд. лв. Пенсиите пък трябва да растат с 15 на сто годишно и средната да стане 865 лв. през 2025 г., каза още Димитров.
Председателят на АИКБ Васил Валев посочи, че общите приоритети са членството в ОСИР, „Шенген“, Еврозоната. Необходимо е значително увеличаване на вложенията в икономиката, да се промени сегашната ситуация, в която бедна България инвестира навън – през последните години от страната са изтекли 37 млрд. евро, а са влезли 13 млрд., каза той.
Лидерите на федерациите на транспорта, ВиК сектора, здравеопазването повдигнаха въпроси за проблемите в тези сектори.
