Президентът на КНСБ Пламен Димитров обсъди възможностите за ръст на доходите, проблемите и перспективите пред работещите в „Български пощи“ ЕАД със синдикални председатели от цялата страна на провелото се днес Общо събрание на Синдикалната федерация на съобщенията (СФС).
На него присъства и главният изпълнителен директор на дружеството Деян Дънешки. Председателят на СФС Валентин Стоянов представи отчет за дейността през 2020 г., минала под знака на ковид пандемията. Въпреки усложнената обстановка са проведени преговори по новия Колективен трудов договор, подписан е и меморандум за сътрудничество с „Български пощи“ за спазване на допълнителни мерки и политики, свързани с безопасните условия на труд за ограничаване на разпространението на вируса, в края на годината на работещите са изплатени ваучери от 60 лв., като компенсация за работата в ковид обстановката. Такива има и тази година, те са в размер на 50 лв.
От този месец пробно в „Български пощи“ се въвежда бонусна система, която да мотивира с допълнителен доход служителите, които се трудят ефективно, каза Деян Дънешки. Тя ще продължи три месеца, за да се види ефектът ѝ. Крайната цел е, който работи добре, да получава бонуси, посочи изпълнителният директор. Той подчерта, че благодарение на усилията на президента на КНСБ Пламен Димитров дружеството е включено през миналата година в обхвата на мярката 60/40. То не покрива обаче изискванията за спад на приходите, които влизат в сила сега. Дънешки обясни, че държавата дължи на „Български пощи“ 40 млн. лв., а те са необходими за покриване на задълженията и за освобождаване на средства от лихви. Ключът е в доброто обслужване на клиентите, в представянето и търсенето на услугата, каза той.
Президентът на КНСБ увери, че след август, ако спадът на продажбите продължи, ще се водят преговори дружеството да попадне в обхвата на мярката за подкрепа на заетостта, както и за предвиждане в актуализацията на бюджета на средствата, които държавата дължи на „Български пощи“.
Ако европейските регулации за държавна помощ позволят, ще настояваме мерките за подкрепа да продължат и през 2022 г., каза Димитров. Той обясни ключовото значение на дигиталните умения, посочи предложенията на КНСБ за ускорен ръст на доходите, особено преди очакваното влизане на страната ни в Еврозоната от началото на 2024 г. Това присъединяване, предстоящата Директива за адекватните минимални заплати и очакваният ръст на икономиката ни през следващите години ще доведат до ръст на доходите, каза президентът на конфедерацията. Той обясни, че в директивата ще залегне изискване минималната работна заплата да е 50% от средната, въвежда се терминът адекватност, който е дефиниция на заплатата за издръжка, която позволява едно тричленно домакинство с двама работещи да покрива разходите си.
Димитров разясни и как директивата ще стимулира колективното трудово договаряне, какъв е обхватът му в останалите страни в ЕС и отговори на въпроси за сумираното изчисляване на работното време и замразения процес по изготвянето на наредбата, която да допълни последните промени в Кодекса на труда, свързани с този режим.