Преди два месеца покрай случая „проф. Кантарджиев“ в общественото пространство бе повдигнат отново въпросът за основанието работник да може да бъде уволнен, защото е придобил законно право на пенсия или е достигнал определена възраст. То се съдържа в чл. 328 от Кодекса на труда.
В КНСБ отново получаваме сигнали за уволнения на научни работници поради това, че са достигнали определена възраст или са придобили право на пенсия, алармира вицепрезидентът на конфедерацията юристът Чавдар Христов. Публикуваме негово становище. Залегналите в текста предложения ще бъдат официално изпратени до бъдещия министър на труда и социалната политика и до Народното събрание.
В чл. 328 КТ се съдържат 15 отделни, самостоятелни прекратителни основания, чието наличие дава право на работодателя да прекрати едностранно трудовото правоотношение с предизвестие.
Според чл. 328, ал.1 „Работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 в следните случаи:…..“
Особен интерес за нас представлява прекратителното основание в т.10 на ал.1-ва от чл. 328 КТ.
Точка 10-та съществува още от приемането на КТ през 1986 г. В нея се съдържа едно особено прекратително основание, различно по своята същност и характеристики от всички останали в чл.328 КТ. В първоначалната си редакция (от 1986 г.) тя гласи :
„т .10. когато работникът е придобил право на пълна пенсия за изслужено време и старост, но не по-рано от навършване на 60 години –за мъжете, и 55 години – за жените. В този случай се взема предварително мнението на заинтересования работник“
От 1986 г. досега текстът е изменян и допълван 6 пъти.
1. Първото изменение е от 1991 г. , ДВ, бр.100/1992 г.:
„т. 10. При придобиване право на пълна пенсия за изслужено време и старост, но не по-рано от 55-годишна възраст за жените и 60-годишна възраст за мъжете;“.
2. През 1996 г. измененията са 2 (бр. 2 и бр. 28). Ето редакцията му след второто:
„т. 10 При придобиване право на пълна пенсия за изслужено време и старост, но не по-рано от 3 години след навършване на възрастта за съответната категория труд, при която е придобито правото на пенсия, а за доценти и старши научни сътрудници ІІ степен – не по рано от 63-годишна възраст и за професори, старши научни сътрудници І степен и доктори на науките – не по-рано от 68-годишна възраст, независимо от пола им;“
3. Поредното изменение е от 2001 г.(ДВ, бр.25)
„т. 10. При придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а за професори, доценти, старши научни сътрудници І и ІІ степен и доктори на науките – при навършване на 65-годишна възраст;“.
4. През 2010 г. (бр. 101) текстът отново е променен:
„т. 10. При придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а за професори, доценти и доктори на науките – при навършване на 65-годишна възраст;“.
5. За известен перод от време (близо 3 години, ДВ, бр.7/2012 г.) чл. 328, ал. 1 т. 10 в частта му за придобиване право на пенсия бе отменен (по настояване и аргументи на КНСБ) и редакцията му е:
„т.10. при навършване на 65-годишна възраст – за професори, доценти и доктори на науките“.
В рамките на тези три години основанието за прекратяване, поради навършена възраст, стоеше самотно и неразбираемо в състава на т. 10. Защо тази възраст, защо за хабилитирани лица??
6. С изменение от 2015 г. прекратителното основание – „придобито право на пенсия“ е възстановено, отново комбинирано с достигането на определена възраст за хабилитирани лица:
т. 10 „При придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при навършване на 65-годишна възраст – за професори, доценти и доктори на науките, освен в слечаите на §11 от ПЗР на закона за висшето образование.“
С това съдържание е текстът и към 2021 г.
В почти всички от горните седем различни редакции на чл. 328, ал. 1 т. 10 КТ е налице съчетаване на придобитото право на пенсия с достигане на определена възраст от хабилитирани лица.
І. Основното в тези различни редакции е, че законодателят е дал правна възможност на работодателя (Той „може“) да прекрати трудовото правоотношение с лице, което е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Тази правна възможност е в открито противоречие с чл. 6 от конституцията[1] и на практика дискиминира/неравнопоставя/работници и служители, които са придобили едно конституционно и законно право (уредено в КСО) – правото на пенсия, с останалите работници и служители в предприятието, които не са придобили това право.
Фактическият състав на основанието е придобито право на пенсия!? Този състав по никакъв начин не кореспондира с останалите прекратителни основания в чл. 328 КТ и въобще с прекратителните основания въз основа, на които работодателят може да прекрати едностранно трудово правоотношение, извън чл.328 КТ. Според тях работникът не може, не знае, не иска, не е способен да изпълнява трудовите си задължения по договора, или пък са налице някакви обективни причини, които налагат прекратяване (закриване на предприятието, намален обем работа, съкращения в щата).
В прекратително основание по т.10, -„придобиване“ на законно право, такива субективни или обективни липси на възможност за изпълнение на задълженията няма, не се съдържат!?
Всъщност какво ни казва законът – придобиването на едно конституционно и законно установено право дава право на работодателя, по негова лична преценка, да прекрати трудовия договор и да лиши работника от упражняване на друго негово конституционно и законно право – право на труд !?
Забележете, законодателят не е въвел задължително прекратяване на трудовото правоотношение с такова лице, а е създал правна възможност (работодателят може), чиято приложимост зависи от волята на едно физическо лице – директор, управител, и т.н., което представлява „работодателя“. В случая с проф. Кантарджиев – министър!
Всъщност прекратяването е плод на субективна преценка! Правното основание е публично прогласена, обявена правна фасада, зад която се крият необявени мотиви, причини за уволнението, които нямат общо с придобитото право, а служат на физическото лице, което представлява работодателя, като параван за прокарване на собствената си преценка и воля. В този план за правна регулация изобщо не може да се говори! Става дума за узаконен субективизъм! Справка: наскоро извършеното прекратяване на трудовото правоотношение с проф. Кантарджиев.
Това правно основание не следва да бъде зачитано вкл. и при съдебен спор, поради това, че влиза в противоречие с чл.6 от Конституцията.
Нещо повече § 3 от ПЗР на конституцията обявава в ал. 1-ва, че:
„Разпоредбите на заварените закони се прилагат, ако не противоречат на Конституцията“
Конституцията е обнародвана в ДВ. бр. 56 от 13.07.1991 г. и влязла в сила от деня на обнародването ѝ (§9). Тоест нормата на чл. 328, ал. 1 т. 10 в състоянието ѝ към този момент, т.е в първата ѝ редакция(от 1986г.) не следва да се прилага. Защото е „заварена“ по смисъла на §3 от Конституцията и противоречи на чл. 6 от Конституцията.
За съжаление, чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ в частта му за придобито право на пенсия не само, че се прилага, но и с последващите изменения в КТ се утвърждава напук на чл. 6 , §3 и чл. 5, ал. 2 Конституцията![2]
Споменатият чл. 5 от Конституцията, в алинея 1- ва утвърждава правилото за върховенството на конституцията, т.е. че другите закони не могат да ѝ противоречат и разпорежда, че когато такова противоречие има, те не могат да се прилагат поради непосредственото действие на конституционните норми. Уви! И този текст се пренебрегва в практиката, вкл. и от съдилищата, вместо, когато има образуван съдебен спор, директно да бъде отменен актът/заповедта, основаващ се на придобито право на пенсия, поради противоречие с чл. 6 от Конституцията и в съответствие с §3 от нея.
И това се търпи през всичките тези 30 години, с изключение на три от 2012 до 2015 г., поради отпадането на основанието!
Въпреки изричните текстове и в Директива 2000/78/ЕО за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите, в която „..равенството на всички лица пред закона..“ е основен крайъгълен камък в конструкцията и съдържанието ѝ. (вж преамбюла , т. 4 и чл. 2, т. 5).
II. На следващо място стои въпросът с комбинацията на това прекратително основание с достигната възраст от хабилитирани лица- професори, доценти, доктори на науките в отделни години старши научни сътрудници. Нещо повече, проекции на тази връзка са създадени в Закона за висшето образование, в Закона за БАН и Устава на БАН.
Първоначалната идея на тази връзка е придобитото право на пенсия да не може да бъде основание за прекратяване на трудовите правоотношения с хабилитирани лица (професори, доценти, доктори на науките). За тях да е от значение достигането на една по-висока възраст от пределните изисквания за възраст при придобиване право на пенсия по общия ред. Тоест тази връзка е създадена с цел да привилегирова хабилитираните лица.
Тя не е отделно и самостоятелно основание за прекратяване на трудови правоотношения с тези лица, макар че за определен период от време (2012-2015 г.) съществуваше именно като такава. Това по-скоро е организационно-технически законодателен пропуск, отколкото истинска воля на законодателя. Обратното разбиране за същността на тази част от т. 10 на чл. 328, ал. 1 КТ води до второ и друго противоречие и нарушение на чл. 6 от Конституцията – неравнопоставеност/дискриминация въз основа на възраст.
Ето защо самостоятелното използване на тази част от действащия чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ е неправомерно, дискриминиращо, противоконституционно!
Представете си един доцент, който е достигнал 65 г., но все още не е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради липса на необходимите години осигурителен стаж. Ако трудовият му договор бъде прекратен, поради достигане на 65 години, той няма да може да придобие право на пенсия, като продължи да работи на научния фронт в съответното научно звено. Вероятно ще трябва да работи като сервитьор или пазач, за да добави към наличния си още една-две години осигурителен стаж! Това ли цели законът?
Таки ли държавата изпълнява разпоредбата на чл. 16 от Конституцията – „Трудът се гарантира и защитава от закона“.
В този смисъл няколкото случая на подобно прекратяване на трудови договори в системата на БАН, с които се сблъскваме напоследък, отново повдигат въпроса за съществуването на чл. 328, ал. 1 т. 10 КТ.
Надяваме се, че настоящият анализ ще даде основание за законодателна инициатива на отделни народни представители, а защо не и на МТСП, респективно на МС. Този текст следва да бъде премахнат от чл. 328 КТ.
[1] Чл. 6. (1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.
(2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.
[2] Чл. 5. (1) Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да ѝ противоречат.
(2) Разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие.