На 26 август 2021 г. в Народното събрание е внесен Законопроект за изменение на Конституцията на Република България № 46-154-01-43 от г-жа Ива Митева и група народни представители от ПП “Има такъв народ“. Той съдържа един параграф: „В член 65, ал. 1 думите „няма дружо гражданство, навършил е 21 години“ се заменят с „е навършил 21 години“.
Конфедерацията на независимите синдикати в България изпрати становище по направеното предложение до г-н Андрей Михайлов, председател на Комисията по конституционни и правни въпроси към 46-ото Народно събрание. Публикуваме неговото съдържание.
Уважаеми г-н Михайлов,
Запознахме се със законопроекта за изменение на Конституцията № 46-154-01-43, внесен от г-жа Ива Митева и група народни представители от ПП “Има такъв народ“ на 26.08.2021 г.
КНСБ е може би единствената обществена организация, която има принципно виждане и конкретни предложения за изменения и допълнения в Конституцията на Република България (приети от Координационния съвет на КНСБ през 2015 г.), чийто акцент са правата на гражданите. Предвид на това намираме за нужно да изразим мнение по законопроекта, независимо, че формално погледнато той не касае трудови и осигурителни, а политически права на гражданите.
Извън мотивите на законопроекта:
1. По наше мнение предложеното изменение е оправдано, навременно. Разпоредба на чл. 65, ал. 1 от Конституцията е приета на 17 юни 199 1г., в условията на други представи, схващания и концепции за управлението на българската държава. Вероятно основен аргумент на народните представители тогава е бил да не се внася чуждо влияние, интереси, чужди идеи, принципи и начини за управлението на държавата. Но това е било преди 30 години. В днешно време сме свидетели на процеси на глобализация в световен мащаб. България е страна членка на ЕС и участва в НАТО. Под „друго гражданство“ Конституцията има предвид не само лицата да имат гражданство на държава извън Европейския съюз, но и гражданство на държава от самия Европейски съюз – нещо, което в днешните условия приемаме за неправилно, непрагматично, което не води до позитивни резултати.
2. Изискването на чл. 65, ал. 1 от Конституцията е формално условие, което всъщност е обективна пречка за способни българи, родени, завършили образование, работили в други държави, да вземат участие в управлението на българската държава, и да приложат на практика наученото в чуждестранни учебни заведения, наблюдавайки опита и практиките на други държави непосредствено.
Затова изниква въпросът: дали е разумно, правилно, справедливо, нужно и полезно за гражданите, обществото и държавата, като цяло? Още повече, че чрез клетвата по чл.76, ал.2 от Конституцията избраният поема моралното и конституционно задължение да се ръководи от интересите на народа, в цялостната си работа!
Нашият отговор е отрицателен! За нас това изискване е неадекватно и несъстоятелно от гледна точка на перспективите за европейското бъдеще и европейското развитие на България.
С оглед на изложените аргументи подкрепяме предложения законопроект.
Извън горното поставяме няколко въпроса:
1. Предлаганата редакция на чл. 65, ал. 1 КРБ във връзка с чл. 26, ал. 2[1] КРБ създава ситуация, при която е възможно за народни представители да бъдат избирани чужди, само чужди граждани!?
Надали това се цели с предложението на групата народни представители! Такава идея не може да бъде споделена, поне ние не я споделяме. Ето защо, по наше мнение, предложението за редакция на чл.65, ал.1 би било по-сполучливо в този си вид:
„Чл. 65. (1) За народен представител може да бъде избиран български гражданин, включително и с друго гражданство, навършил е 21 години, не е поставен под запрещение и не изтърпява наказание лишаване от свобода.“
Редактиран по този начин, текстът не отменя изискването за българско гражданство, а разширява правото и към български граждани с друго гражданство.
2.Предлаганата в чл. 65, ал. 1 КРБ промяна следва да се отрази и в чл. 110 КРБ, тъй като двата текста са взаимно свързани. По наше мнение редакцията на чл. 110 КРБ може да има следния вид:
„Чл. 110. Членове на Министерския съвет могат да бъдат български граждани, включително и с друго гражданство, които отговарят на условията за избиране на народни представители.“
Надяваме се, че становището ще бъде представено, респективно полезно на членовете на комисията при предстоящите обсъждания. То в по-голяма степен отговаря на идеите на вносителите, отразени в мотивите към законопроекта.
[1] Чл. 26. (2) Чужденците, които пребивават в Република България, имат всички права и задължения по тази Конституция с изключение на правата и задълженията, за които Конституцията и законите изискват българско гражданство.