В България са необходими още около 30 хил. медицински сестри, за да постигнем равнището на ЕС. В момента съотношението у нас е 440 медицински сестри на 100 000 души от населението и е значително под средното за ЕС равнище от 840 сестри. Проблемът е отчасти поради непривлекателните условия на труд, ниското заплащане и голямото натоварване, породено от острия недостиг на медицински кадри. Това каза Виолета Иванова, зам.-директор на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ на провелата се днес кръгла маса „Пандемията от Covid-19 и влиянието ѝ върху жените-медицински специалисти в здравеопазването“.
Форумът бе организиран от Федерацията на синдикатите в здравеопазването към КНСБ и Фондация „Фридрих Еберт“ и бе насочен към проблемите на жените, заети в здравеопазването и отражението на ковид пандемията.
Ежедневието ни е много трудно и напрегнато. Актуалната статистика сочи, че към 30 септември потвърдените случаи на заразени с ковид са следните: лекари 4096, мед сестри 4880, санитари – 2458, заедно с фелдшери и други – общо 14 469. Знаете, че ФСЗ вече 2 години дава помощ на всички заболели членове, за да облекчим поне малко заболяването на тези хора, каза при откриването Слава Златанова, зам.-председател на Федерацията на синдикатите в здравеопазването.
Данните показват, че у нас жените са 78% от работещите в сектора, като само 11 на сто са на ръководни позиции. Това е и сред причините да получават с около 30 на сто по-ниски заплати от мъжете в здравната сфера. „Средната заплата в сектор здравеопазване към юни тази година е 1665 лева. За жените тя е 1522 лв., за мъжете – 2193 лева“, посочи по време на кръглата маса Виолета Иванова.
Тя поясни, че ръстът на възнагражденията през последната година се дължи на увеличение на предвидените в бюджета 237 млн. лв. Лекарите получават допълнително по 600 лв. към заплатите си, медицинските сестри 360 лв., санитарите – 120 лв.
В системата има силна фрагментация в заплащането на труда, като основен фактор е вида и собствеността на лечебното заведение, както и категорията персонал. Увеличението на заплатите в сектора зависят основно от приходите на лечебното заведение. В много болнични заведения има недостиг на финансиране, а и липсва механизъм за формиране на работните заплати, който да гарантира изплащането на договорените нива на заплащане. Въпреки настояването от страна на синдикатите да се регулира тази финансова рамка, опитите са неуспешни, от което следва отлив на работна сила от системата, каза още Иванова и посочи, че най-справедливо е ръстът на възнагражденията да стане чрез договаряне на нови минимални заплати по категории персонал в Колективен трудов договор в отрасъл „Здравеопазване“. Само така ще може да бъдат справедливо възнаградени усилията на медицински специалисти. Припомнено бе, че ФСЗ –КНСБ внесе проект на Колективен трудов договор в отрасъл „Здравеопазване„ който залага между 40 и 60% ръст на стартовите заплати, като се спазва правилото 1:2:3 (минимални работни заплати съответно за санитар, професионалист по здравни грижи и лекар).
Вицепрезидентът на КНСБ Пламен Нанков, който откри кръглата маса, също изтъкна, че трябва да се промени заплащането и че това е инструментът, за да се запазят кадрите в сектора. Той благодари на медицинските специалисти за жертвоготовността и хуманизма.
В кръглата маса се включиха медицински специалисти от София, които работят на първа линия. Те посочиха трудностите, с които се сблъскват по време на пандемията. Доктор Даниела Николова от Центъра за спешна медицинска помощ в София разказа, че на дежурство реанимационните екипи имат само две медицински сестри. Кадровият дефицит се задълбочава от това, че много от работещите се заразяват и боледуват. Почти 100% от работещите са ваксинирани срещу ковид, дори и преболедувалите. Парите, които се получават за работа на първа линия пък според новата методика от септември са 930 лв. на месец и то при пълен работен ден, без отсъствия по болест. Зинаида Николова, старша медицинска сестра в отделението по педиатрия на УМБАЛСМ „Пирогов“ също обясни, че отчитането по новата методика е много трудно и отнема време. „Постоянно попълваме таблици кой колко е работил с ковид, очите ни изтичат“, каза тя. Когато започнах работа като медицинска сестра през 1985 г. професията беше престижна, сега се неглижира, каза Николова.
На форума бяха обсъдени и психосоциалните рискове при работещите в здравеопазването, проблемите с насилието на работното място, необходимостта от приемането в България на Конвенция 190 на МОТ за насилието и тормоза на работното място. Националният секретар на КНСБ Огнян Атанасов посочи, че все още у нас не действа реално признаването като професионална болест на разболяването от ковид на работното място. Бяхме една от първите страни в ЕС, която одобри процедурата за професионална болест, една година по-късно сме една от малкото, които не го прилагат. Няма изработена методика, няма яснота. В Дания дори се счита за трудова злополука и се изплащат обезщетения, каза Атанасов.
Запис от кръглата маса можете да видите във фейсбук страницата на КНСБ.
