Регионалният съвет на КНСБ – Габрово определя неразбирателството с ръководителя, с колеги, както и между мъже и жени като трите основни причини за прояви на тормоз на работното място.
Тези изводи са въз основа на анализа на психолога Габриела Гатева, която в началото на октомври в продължение на седмица приема сигнали от работещи от габровска област и им оказва професионална помощ. Консултациите бяха проведени чрез разкрита гореща телефонна линия в рамките на националната кампания на КНСБ за ратификация на Конвенция № 190 на Международната организация на труда за премахване на насилието и тормоза в областта на труда. В нея тормозът е свързан с „причиняването на физическа, психологическа, сексуална или икономическа вреда, включително насилие или тормоз, основано на пола.”
Споделеното от работещите показва, че насилието и тормозът могат да достигат такива размери, че да пречат на работния процес. Средата на трудови отношения става неприятна, заплашваща и непоносима по много причини – лоша комуникация, наличие на агресивно отношение – отправяне на обиди, прояви на нетолерантност и неуважение, създаване на спънки за нормалното осъществяване на дейността, отказ за съдействие и подкрепа от страна на работодателя при решаване на спорове на междуличностна основа.
В изключително голяма степен сигналите са от жени и са в няколко посоки. Първият вид са проблемите заради нарушена комуникация с работодателя, т.е. по силата на поста и позицията, която заема работодателят или прекият ръководител, той проявява неприемливо отношение чрез авторитарни методи в управлението, свързани със завишени изисквания към работата, или създава напрежение сред подчинените си като толерира определени служители за сметка на други.
На второ място се откроява неразбирателството между самите работещи в малка група или насочено към определен член на екипа. На трето място като проблем е поставен тормозът, основан на полов признак при отношенията мъж-жена. Причините са по-скоро комплексни като личният конфликт се пренася в служебните отношения, създавайки почва за възникване на трудности в работния процес и значително понижаване на трудовия ресурс и мотивацията за работа.
Изводите, до които регионалната структура на синдиката достига след проведената кампания, са, че тормозът и насилието неминуемо присъстват на работното място и то в разнообразни форми. В голяма част от случаите потърпевшите се въздържат да сигнализират поради влошен диалог с работодателя, страх от уволнение и загуба на работното място, стремеж за избягване на конфликти и неумение да се отстояват личните граници.
В навечерието на 10 декември – Международният ден за правата на човека, от регионалната структура напомнят, че проявите на насилие и тормоз се обострят при кризи в обществото като изолация в условията на пандемия. Трудностите за жените са значително по-големи, тъй като се налага те да съчетават служебните си и домашни задължения, както и грижата за децата при работа от разстояние. Когато работното място съвпада с мястото за лично пространство и отдих и се размива границата между служебните и домашните ангажименти, се създават предпоставки за натрупване на стрес и тревожност.
