Зелената и дигитална трансформация е важна за всички. Тя все повече набира скорост. Очаквам в рамките на 4-5 години да има 500-600 милиона за развиване на дигитални умения. Базовите дигитални умения са ангажимент на държавата, а специфичните остават ангажимент на бизнеса и синдикатите. По-добре подготвени работещи означава по-добре платени.
Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров при откриването на провелия се днес форум „Адаптивност, гъвкавост и сигурност на заетите в отрасъл ВиК с внедряването на дигитални технологии“, организиран от конфедерацията и НБС „Водоснабдител“.
Събитието се проведе в рамките на проект BG05M9OP001-1.128-0001 „Партньорство в дигитална среда“, финансиран от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, съфинансиран от Европейския съюз чрез Европейски социален фонд. Проектът се осъществява от КНСБ в партньорство с КРИБ, БСК, АИКБ, БТПП и МТСП.
Участие във форума взеха и зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството Деляна Иванова, председателят на НБС „Водоснабдител“ Мариян Бухов, председателят на Българската асоциация по водите Иван Иванов, председателят на БСК Добри Митев, представители на мениджмънта и синдикалните организации на ВиК дружества от цялата страна.
На него бяха представени резултатите от изготвените секторни анализи за Икономически дейности 36 – Събиране, пречистване и доставяне на води и Икономически дейности 37 – Събиране, отвеждане и пречистване на отпадъчни води, които определят специфичните нива на дигитални умения, необходими на заетите лица за изпълнението на ежедневните им задачи и подпомагане придобиването им в съответствие с развиващите се дигитални технологии.
Разработените анализи показват необходимостта от навлизането на нови дигитални технологии в сектора. Въведените до момента СКАДА и ГИС системи дават отражение върху заетостта и засилват интереса към ВиК сектора. Използването на дигитални технологии ще подобри качеството на предоставяните услуги, ще подобрят производителността на труда в отрасъла, качеството на услугите, като в краткосрочен и средносрочен план ще изискват повече и по-квалифицирани човешки ресурси.
В дейност „Събиране, пречистване и доставяне на води“ се забелязва, че общият брой на заетите намалява постепенно през годините. В анализа се отбелязва, че „причините се коренят основно в системния регулаторен натиск върху ВиК операторите за „оптимизация“, възприета от КЕВР като намаляване на персонала, нереалистично високите нормативни цели за ефективност на персонала и в по-малка степен са следствие на навлизащи дигитални решения. Регулаторът анализира и оценява данни за персонала на еквивалентна пълна заетост (а не за брой хора). Съгласно Годишният доклад и сравнителен анализ на КЕВР за 2020 г,, респективно 2019 г., общият брой на персонала на еквивалентна пълна заетост за услуга доставяне на вода на потребителите през 2020 г. е 11 784, докато през 2019 г. е бил 12 168, което доказва тенденцията за намаляване на персонала“.
По информация на Съюза на ВиК операторите в Република България средната работна заплата към края на 2020 г. е 987 лева, а към 30 септември е 1046 лева. По данни на Евростат заетите в отрасъл ВиК и по конкретно в двете анализирани икономически дейности са сред най-ниско платените служители в Европа, изпълняващи подобни дейности.
„В момента във ВиК сферата 21 процента от заетите са с висше образование, 24 на сто със средно-специално, 47 на сто имат средно образование, а с основно образование са под осем процента. Половината от работещите са на възраст 50-65 години, а три четвърти са мъже. Секторът не е напреднал с дигитализацията“, посочи Иван Иванов.
Той посочи, че заради старата ВиК инфраструктура има големи загуби на ресурси, а заради законови пропуски и зони без охрана. В същото време няма пари за текущи разходи и инвестиции, посочи Иванов. По думите му ниското заплащане е причина младите хора да не застават на ключови позиции във ВиК дружествата.
Иванов посочи, че е необходима национална програма как да се реализира процесът на дигитализация в сектора.
Доц. д-р Мариана Тодорова представи дигиталните технологии и трендове във ВиК сектора. Сред тях са използване на нанотехнологии и други за пречистване на водата, обезсоляване и дигитализация, автоматизация, навлизане на изкуствен интелект, интернет на нещата (IoT), блокчейн, роботи, 3Д принтиране и други дигитални технологии, които изискват нови дигитални компетенции.
