Предизвикателства пред работните места в различни части на света, свързани със структурната трансформация, икономическата диверсификация, изменението на климата, новите технологии и демографските реалности, водещи до нарастващи неравенства, бавно и неравномерно възстановяване от COVID-19 и огромният дефицит на достоен труд, пречките пред заетостта и достойната работа за младежите, жените и други групи в неравностойно положение.
Това бяха част от темите, обсъдени днес на една от дискусиите по време на Международна конференция на труда. Тя е посветена на въпросите, свързани със света на труда и се провежда от 27 май до 11 юни в Женева с участието на представители на правителствата, работниците и работодателите от 187 държави – членки на МОТ. Президентът на КНСБ Пламен Димитров, който е титулярен член на управителния съвет на МОТ, беше избран за заместник-председател на Комитета по заетост и главен преговарящ по темата от страна на групата на работниците.
В дискусия за заетостта, свързана с реакцията на кризата и политиките за заетост, Димитров изтъкна, че „тази повтаряща се дискусия идва в критичен момент – разрушителните въздействия на пандемията от COVID-19 върху работните места и доходите далеч не са приключили. Последният мониторинг на COVID-1, направен от МОТ, представя изключително тревожни цифри: работните места на пълен работен са с 112 милиона по-малко, отколкото преди кризата, а възстановяването на глобалния пазар на труда върви в обратна посока.“
Той обърна внимание, че пандемията не засегна всички работници еднакво и изостри съществуващите преди нея неравенства: жени, млади хора и работници в неформални, несигурни и нестандартни форми на труд бяха непропорционално засегнати от загуба на работа, на доходи и е по-малко вероятно да бъдат подпомогнати.
„Според Оксфам пандемията има потенциала да забави борбата срещу бедността и неравенството в световен мащаб за следващото десетилетие, а в някои части на света това забавяне се оценява за най-малко 30 години. Кризата също така разкри мащабни неравенства между държавите в способността им да запазят работни места и доходи. Много богати страни успяха да въведат спешни мерки, за да помогнат за запазването на работните места – като схеми за субсидиране на заплатите. Също така те успяха да засилят помощите за безработица и схемите за подпомагане на доходите и да стимулират икономиката. Но развиващите се страни често нямаха достатъчен фискален капацитет за това. МОТ изчисли, че дефицитът на фискалните стимули за възстановяване на икономиката и пазара на труда възлиза на 982 милиарда щатски долара за страните с нисък и средно нисък среден доход. Това разминаване допълнително компрометира нашите колективни амбиции да обърнем загубата на работни места вследствие на кризата и да отговорим на амбицията на ООН за създаване на 400 милиона нови работни места“, каза Димитров.
Той посочи, че освен пандемията от COVID-19, има и дългосрочни структурни предизвикателства и неравенства по отношение на заетостта, които трябва да бъдат спешно разгледани, включително изменението на климата, технологичните промени, демографските предизвикателства и променящия се характер на самата глобализация. „От последната криза насам наблюдаваме нарастваща несигурност на заетостта и ръст на несигурните и нестандартни форми на труд, включително работа през онлайн платформи, зависима самостоятелна заетост и договори с променливо работно време. Също така забелязваме и тревожното предизвикателство на трудовите договори с прекалено дълги работни часове. Тези тенденции, които някои наричат „бъдещето на труда“, в никакъв случай не са „естествено явление“. Те не са неизбежни или неудържими. Те се разпространяват в резултат на неадекватно регулиране, а в някои случаи и на разрушително дерегулиране – като отслабване на защитата на заетостта, въвеждане на стимули за наемане на работници на несигурни договори и децентрализация на колективното договаряне. Трябва да сме дълбоко загрижени за нарастването на бедността сред работещите, както и за дългосрочната тенденция на ниски и стагниращи заплати“, обясни президентът на КНСБ.
Димитров засегна и темата за минималните заплати, които продължават да бъдат в голяма степен неадекватни, за да осигурят на работниците и техните семейства достоен стандарт на живот. Според МОТ 266 милиона души в световен мащаб са лишени от минимална работна заплата изобщо. Нарастващата инфлация и рязкото повишаване на цените на храните и енергията поради войната в Украйна допълнително намаляват стойността на реалните заплати и допринасят за по-голяма икономическа уязвимост.
Неформалната икономика продължава да бъде предизвикателство, като 1,6 милиарда работници – над 60 % от световната работна сила, са в неформалната икономика, не разполагат с основни права и защита и работят извън върховенството на закона. Глобализацията и все по-широкото разпространение на глобалните вериги за доставки улесняват социалния дъмпинг и възлагането на отговорностите на дружествата на външни изпълнители въз основа на ниски заплати и разходи за труд. Недостатъчно регулираната търговия, при която не се отчитат трудовите стандарти, допълнително допринася за тази низходяща конкуренция. Трябва да бъдем силно обезпокоени и от неравенствата на пазара на труда – включително от нарастващите неравенства в заплащането, но също и от неравенствата между групите. Основните причини за тези неравенства са многобройни и взаимосвързани: продължаващата дискриминация, неравномерното разпределение на отговорностите за полагане на грижи между жените и мъжете, липса на достъп до адекватни и достъпни обществени услуги за полагане на грижи за деца и други роднини, сегрегация по сектори, подценяване на така наречените „женски“ професии, както и насилие и тормоз в сферата на труда, посочи още предизвикателства Димитров и добави: Трябва да сме силно загрижени и за перспективите за заетост на младите хора. Понастоящем приблизително един от всеки пет млади души не работи, не се обучава и не получава образование, което поражда опасения за изгубено поколение. Ниското качество на заетостта за младите хора е друга сериозна причина за безпокойство, като временните и нестандартните форми на работа са норма за младите хора; в много държави работните места, стажовете и практиките за млади хора са определени на нива под минималната работна заплата, което освен това намалява привлекателността на заетостта и допълнително засилва икономическата уязвимост на младите работници.
Димитров посочи, че са необходими сериозни структурни промени, за да се обърне тенденцията на изменение на климата и да се насърчи преходът към нисковъглеродна икономика, което неизбежно ще засегне въглеродно интензивните и замърсяващи индустрии. Въпреки че нетното въздействие върху работните места се очаква да бъде положително, съществува сериозен риск загубените на едно място работни места да бъдат създадени на друго място. От решаващо значение е правителствата и социалните партньори да работят за справедлив преход, за да гарантират, че никой няма да бъде изоставен.
Пазарът на труда се трансформира и в резултат на цифровизацията и автоматизацията. Новите технологии предлагат възможности за осигуряване на по-голяма гъвкавост на работниците, включително чрез работа от разстояние. Това също така помогна на много работници да продължат да работят въпреки локдауна по време на пандемията. Макар че работата от разстояние може да предложи много предимства, включително да подпомогне по-добрия баланс между професионалния и личния живот на работниците, тя може също така да създаде оперативни предизвикателства и да предизвика значителен стрес освен ако работниците могат да се възползват от правото на изключване.
„Трябва да гарантираме, че технологичните промени са придружени от актуализирани разпоредби за пазара на труда, както и да работим за гарантиране на защитата и подкрепата на работниците в цялото им разнообразие. Трябва да се справим с пречките пред достъпа до качествено образование и обучение за придобиване на умения, които застрашават способностите на работниците да реагират и да се адаптират към технологичните промени и други структурни промени, протичащи на пазара на труда“, каза още в речта си Димитров.
Той подчерта няколко важни момента от гледна точка на групата на работниците: дерегулацията и гъвкавостта на пазара на труда не могат да се разглеждат като част от програмата за създаване на заетост; по-голямо внимание трябва да е насочено към макроикономическата и индустриалната политика, която подкрепя пълната, продуктивна заетост и справедливия преход към зелени и цифрови индустрии; трябва да се справим с ниските заплати и нарастващото неравенство в заплащането – включително чрез минимални заплати за издръжка на живота и колективно договаряне. Това е неразделна част от политиката за приобщаваща заетост.
Сред темите на ключовите дискусии, които ще се проведат в рамките на конференцията, са евентуалното изменение на Декларацията на МОТ за основните принципи и права в областта на труда от 1998 г., за да се включат безопасните и здравословни условия на труд. Комитетите ще обсъдят достойния труд и социалната и солидарна икономика, както и стратегическата цел за заетост като част от механизма за последващи действия по Декларацията на МОТ за социална справедливост за справедлива глобализация. Ще се проведе и първоначална дискусия относно качественото провеждане на стажове с оглед на евентуалното създаване на нов международен трудов стандарт.
Пленарните заседания на МКТ ще се проведат между 6 и 11 юни. На 10 юни на среща на високо равнище „Светът на труда“ ще бъде разгледана темата „Справяне с множеството глобални кризи: Насърчаване на ориентирано към човека възстановяване и устойчивост“.