Социалният диалог и по-специално колективното договаряне е от решаващо значение за повишаване на качеството на заетостта, както и за изготвянето на планове за създаване на работни места и индустриални стратегии. MOT следва да превърне своя доклад за социалния диалог в основна част от изследователската си програма и всяка година да публикува такъв с различна тематична насоченост – във връзка със справедливия преход, неравенството в заплащането, равенството между половете и др.
Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров по време на дискусия за политиките по заетостта в рамките на Международната конференция на труда. Тя се провежда от 27 май до 11 юни в Женева и в нея участват представители на правителствата, работниците и работодателите от 187 държави – членки на МОТ. Президентът на КНСБ Пламен Димитров, който е титулярен член на управителния съвет на Международната организация на труда, е заместник-председател на Комитета по заетост и главен преговарящ по темата от страна на групата на работниците.
В дискусия относно политиките по заетостта и насърчаването на пълна и продуктивна заетост и достоен труд Димитров коментира позицията на групата на работодателите, според които основна причина за намаляването на дела на доходите от труд и увеличаването на неравенството в заплатите е спадът на производителността. „Това не е цялата картина. Отделянето на заплатите от производителността всъщност е основният двигател на ниския ръст на заплатите, намаляващия дял на доходите от труд и увеличаващото се неравенство в заплащането. Има многобройни изследвания, които потвърждават това“, изтъкна президентът на КНСБ.
Що се отнася до работата на МОТ по този въпрос, Пламен Димитров каза, че ратифицирането и ефективното прилагане на Конвенция № 168 относно насърчаването на заетостта и защитата срещу безработица също е от съществено значение, тъй като тя определя рамка за подкрепа на работниците при временно намаляване на работното им време или временно спиране на работата по време на икономически или подобен шок. Тази конвенция се оказа особено актуална по време на пандемията Covid-19, тъй като схемите за временна безработица бяха ключови за опазването на работните места и доходите на работниците в периода на масовите закривания на работни места. Въпреки това, тъй като е ратифицирана само от 8 държави, МОТ трябва да направи много повече за популяризирането на този инструмент особено когато предоставя техническа подкрепа на държавите по отношение на техните политики за заетост и социална закрила, допълни той.
Според Димитров приоритетно е също насърчаването на пълното прилагане на Препоръка 204 относно прехода от неформална към формална икономика. Въпреки приемането ѝ през 2015 г. и напредъка, който е постигнат в някои държави, близо 2 милиарда работници по света продължават да работят в сенките на официалната икономика, с ограничени или несъществуващи права и защита.
МОТ би могла да направи повече и по въпросите, свързани с работата от разстояние, включително работното време и правото на изключване, разпределението на правата и отговорностите по отношение на разходите за работа от разстояние, изискванията за безопасност и здраве при работа и правото на неприкосновеност на личния живот, каза още президентът на конфедерацията. Групата на работниците би приветствала по-нататъшни изследвания на службата, в които се посочват добри практики за справяне с новите предизвикателства, свързани с работата от разстояние, които могат да помогнат за информиране на бъдещите политически дискусии на национално и международно равнище. Това може да ни помогне да гарантираме, че работата от разстояние подкрепя по-качествена заетост, а не я възпрепятства, заяви Димитров.
Колкото до подкрепата на достойния труд във веригите за доставки, Декларацията на МОТ за Мултинационалните предприятия и социалната политика предоставя важна рамка, смята Пламен Димитров. Приветстваме работата, която МОТ междувременно извърши по изготвянето на анализ на правните пропуски във веригите за доставки, и сме готови да работим заедно с правителствата и работодателите по последващите действия в тази насока.
МОТ трябва да засили техническата си подкрепа за страните по отношение на техните национални политики за заетост, както и по отношение на стратегиите за създаване на качествени работни места и публичните инвестиции, включително в областта на грижите, зелената икономика и инфраструктурата. Националните програми за достоен труд трябва да бъдат основен инструмент за това. Специално внимание следва да се обърне на най-слабо развитите страни в света, подчерта президентът на КНСБ.
В своето изказване той заяви и, че МОТ следва да оказва допълнителна подкрепа на правителствата и социалните партньори за насърчаване на качеството на заетостта, включително четирите стълба на закрилата на труда, посочени в Декларацията по случай 100-годишнината на организацията: основни права, здравословни и безопасни условия на труд, адекватна минимална работна заплата и максимални граници на работното време.
По отношение на МРЗ Димитров каза: „За нас е ясно, че минималната работна заплата не може да бъде адекватна, ако не е заплата за издръжка на живота. Бих искал да отбележа, че Декларацията от Филаделфия ясно посочва задължението на МОТ да работи за „осигуряване на минимална работна заплата за издръжка на всички заети и нуждаещи се от такава защита“. В момента на международно равнище се провеждат множество инициативи във връзка с издръжката на живота: например в рамките на Глобалния договор на ООН, в рамките на Глобалната коалиция за издръжка на живота и в рамките на многостранни инициативи, дейността на различни неправителствени организации и бизнес коалиции. Много от тези инициативи се стремят да дефинират заплащането за издръжка на живота, а други – да очертаят задълженията на правителствата и компаниите в това отношение.
Трябва да признаем ролята на МОТ като световен лидер в изследванията на заетостта, заяви Пламен Димитров. Нейните доклади като Световната прогноза за заетостта и социалната политика и Мониторингът на COVID-19 са с най-високо качество и спомагат за разработването на основани на факти политики в областта на заетостта. Но са необходими и по-нататъшни изследвания и оценки от страна на организацията относно прилагането на всеобхватни рамки на политиката по заетостта на национално равнище, за да се установят пропуските и пречките. Основни предизвикателства са неправилната класификация на заетостта и правата и условията на труд на работещите в платформите.
