Само преди няколко дни на 110-ата Международна конференция на труда в Женева правото на безопасни и здравословни условия на труд беше прието за основно човешко право на работниците. Това е изключителен успех за цялата синдикална общност и за всички работници.
Това каза вицепрезидентът на КНСБ Огнян Атанасов на провелия се днес експертен семинар на тема „Превенция на заболявания, свързани с работата. Професионалният рак и мускулно-скелетните заболявания – актуални данни и насоки за интервенция“. Бяха представени данни и резултати от проучвания, свързани с професионалните заболявания сред работници в секторите на образованието, леката промишленост, строителството и здравеопазването.
Атанасов посочи още, че друг ключов момент през последната година е приемането на Европейската стратегия за безопасност и здраве при работа. В нея са включени много от конкретните предложения на конфедерацията. А в близките дни преди семинара бе приета и Националната програма по безопасност и здраве при работа за 2022-2024 година. „Мисля, че за първи път в нашата страна има една много добра, работеща национална програма за БЗР“, заяви вицепрезидентът на конфедерацията. Атанасов подчерта, че по настояване на КНСБ в нея са заложени няколко клаузи, свързани с безопасността и здравето и работа като предмет на колективното трудово договаряне, според които се налага фокус върху новите предизвикателства като психосоциалните рискове при работа, върху зелените промени и навлизащата дигитализация, оказващи специфични влияния върху здравето на работниците.
Гости на конференцията бяха експертът от МТСП Дарина Конова, зам.-министърът на здравеопазването Петър Грибнев, експертите от МЗ Румен Алексиев и Анна Масларска, директорът на фонд „Условия на труд“ към МТСП Виолета Добрева, директорът на Главна дирекция „Инспектиране на труда“ Цветомила Филипова, представителят на БСК Жасмина Саръиванова и председателят на СБУ Янка Такева.
Огнян Атанасов представи данни от проучване сред 2300 синдикални члена от четирите федерации – СБУ, ФСЗ, ФНСС и ФНСОЛП. Той заяви, че за изминалата година регистрираните работници, страдащи от заболявания вследствие на трудовата им среда, са 15 души и подчерта, че това число е нереалистично и некоректно. КНСБ, министерството на труда и социалната политика и министерството на здравеопазването са поели инициатива за промени в наредбите, които възпрепятстват доказването на професионално заболяване. Смъртните случаи в България при трудови злополуки за изминалата година са с 20% по-малко от предходната, припомни Атанасов, но страната все още е в челото на ЕС по техния брой.
Янка Такева разясни, че Синдикатът на българските учители с финансовата подкрепа на КНСБ има най-малко шест научни дълбочинни изследвания за професионалните заболявания в образователната система. Последното сред тях се занимава с отражението на стреса върху здравословното състояние на работещите в системата. Чрез анкетно проучване пък СБУ установява, че по време на пандемията от COVID 19 се появяват нови типове заболявания сред учители и ученици, които са провокирани от престоя пред видеодисплея в продължение на 12-13 часа на ден. Председателят на СБУ коментира и ролята на трудовата медицина и нужните промени в политиките.
Експертът по БЗР към КНСБ Мариана Шокова представи изследване по темата в областта на образованието. Повечето свързани с работата мускулно-скелетни смущения са резултат от физични, биомеханични, организационни и психосоциални рискови фактори, както и от годините трудов стаж, обясни тя. Продължителното стоене прав или седнал и работата с видеодисплеи оказват най-сериозно влияние от физическите фактори върху заболяванията, свързани с мускулно-скелетната система. Психичното напрежение, породено от естеството на работата в системата на образованието, също е предпоставка за развитие на МСС, заключи Шокова.
Председателят на Федерацията на независимите строителни синдикати Цветелина Иванова изнесе презентация пред аудиторията относно последващите действия за превенция на МСЗ след проведено проучване в сектора на строителството. Тя заяви, че съгласно подписаното споразумение за социално сътрудничество с Главна инспекция по труда, в рамките на социалния диалог, който федерацията и конфедерацията водят с тях и във връзка с годишния доклад, свързан с мускулно-скелетните заболявания, ФНСС ще продължи сътрудничеството си с инспекцията, с цел засилването на информационния обмен между институциите и затвърждаването на съвместните проверки, кампании и инициативи.
Дарина Конова представи актуални данни от Европейската агенция по безопасност и здраве при работа в областта на професионалния рак и акцентира върху добрите практики за завръщането на работа след лечение. Професионалният рак е най-честата причина за смъртните случаи, свързани с работата в Европейския съюз – 53%. Около 120 000 свързани с работата случаи на онкологични заболявания се появяват всяка година в резултат на излагане на канцерогени на работното място в ЕС, а фаталните случаи годишно наброяват 80 000. Тя каза още, че вече и в България има строги изисквания, що се отнася до експозицията на канцерогени на работното място.
Специалистът по трудова медицина д-р Диана Дикова разясни задълженията на службите по трудова медицина за превенция на професионалните заболявания на мускулно-скелетната система.
Семинарът приключи с дискусия, в която се включиха представителят на БСК Жасмина Саръиванова, директорът на фонд „Условия на труд“ Виолета Добрева и председателят на СБУ Янка Такева.
