На Консултативния съвет за Европейската зелена сделка на 5 юли КНСБ заяви, че няма да приеме сценарий за ускорено затваряне на въглищните централи до 2030 година. Това не съответства на приетите текстове на НПВУ, както и на Решението на Съвета за одобряване на оценката на плана за възстановяване и устойчивост на България. Преди всичко трябва да имаме ток, да бъдат гарантирани енергийната система и цените на електроенергията за бита и на свободния пазар. Бъдещото правителство трябва да предоговори и текста за намаляването на въглеродните емисии от производство на електроенергия с 40% до 2026 година. Не само, че не искаме, но не можем да си го позволим и от икономическа гледна точка, предвид глобалната ситуация, която дори наложи активирането на затворените въглищни централи в Германия.
Това каза вчера президентът на КНСБ Пламен Димитров по време на отчетно-изборното заседание на Регионалния съвет на конфедерацията в Стара Загора по повод приета в рамките на Консултативния съвет по зелената сделка пътна карта по инициатива на вицепремиера Борислав Сандов за ускорена декарбонизация на енергийния сектор. На срещата със синдикалните председатели от областта присъстваха също вицепрезидентите Даниела Алексиева, Тодор Капитанов и Огнян Атанасов, директорът на ИССИ Любослав Костов, зам.-председателят на ЦКК Райна Джагалова, както и националният секретар Марина Ставрева.
Кумулативната инфлация у нас е почти двойно по-висока от средната за Европейския съюз, каза Димитров в анализ на текущата социално-икономическа обстановка в страната. Личната инфлация обаче е 45-46%. В момента стремежът е да запазим покупателната способност на българите, докато преди беше нарастването ѝ. До миналата година успявахме да я подобряваме, но с инфлацията ръстът на доходите в много сектори се стопи изцяло. Усещането за обедняване, дори и заплатите да бъдат увеличени с 15-20%, ще продължи, тъй като това би компенсирало средната инфлация, но не и личната, уточни президентът на КНСБ.
Имаме пълно основание и икономически аргументи да искаме по-високи заплати в реалния сектор – поне колкото нивата на инфлацията и поне там, където имаме структури, категоричен бе Пламен Димитров. Що се отнася до възнагражденията на служителите в бюджетната сфера, той посочи, че втора актуализация на бюджета през есента на 2022 г. не е нито невъзможна, нито противоконституционна. Инфлацията е най-големият враг на хората с ниски доходи и най-добрият приятел на финансовия министър. Президентът на конфедерацията заяви, че възможност за увеличения ще има и те са крайно необходими. С есента идват и по-високите сметки за ток, отопление и вода и нуждаещите се трябва да бъдат компенсирани.
Не приемаме като сериозни мерките за премахването на ДДС на хляба и отстъпката за горива в размер на 25 стотинки, които ще струват на държавата съответно 50 и 150 млн. лева. По данни на ИССИ спрямо миналия месец цената на хляба спадна с между 2 и 6%. В началото на август ще направим ново изчисление. Димитров поясни пред синдикалните председатели, че предстои хлебопроизводителите да започнат да влагат новата реколта пшеница, която е два пъти по-скъпа от предходната. Цените на горивата пък са изкуствено завишени и намалението трябва да бъде повече от 25 стотинки, и то не с държавна помощ. Ние искаме цените да растат прозрачно и без спекула. Спекулативни действия има и с много други стоки и услуги, с което държавата не може да се справи и затова инфлацията у нас е по-висока спрямо тази в ЕС, завърши той.
Няма нищо по-демотивиращо от скромния, но постоянен доход, каза главният икономист на КНСБ Любослав Костов. С актуализацията на бюджета успяхме да извоюваме 500 млн. лева за заплати. Но това не е достатъчно. През 2023 г. битките продължават, за да успеем да компенсираме инфлацията. Според Директивата за минималните заплати, която се очаква да бъде транспонирана и в България, МРЗ трябва да бъде поне 50% от СРЗ и да се извършва тест за адекватността ѝ спрямо издръжката на живота. Понастоящем минималната заплата е около 42% от средната, а заплатата за издръжка е около 1200 лева в нетно изражение. Също така през 2017 година разликата между МРЗ и СРЗ е по-малка, отколкото през 2022 г. Това е така, защото в момента темпът на нарастване на минималната е по-слаб от този на средната. Точно тази тенденция ние искаме да бъде преобърната, заяви Костов.
Огнян Атанасов продължи темата за Зелената сделка, като припомни, че на Консултативния съвет на 5 юли президентът на КНСБ предложи създаването на работна група, в която да се обсъждат постигнатите договорености на европейско ниво по законодателните предложения от пакета „Подготвени за 55“ и въздействието им върху българската икономика. Тодор Капитанов разясни пред синдикалните председатели възможностите, които ще имат по отношение на сключването на КТД по заплатите след транспонирането на Директивата за адекватни МРЗ и насърчаване на колективното трудово договаряне. Приоритетите по отношение на вътрешноорганизационното развитие на конфедерацията представи Даниела Алексиева.
На заседанието синдикалните председатели от областта гласуваха и приеха правилника за дейността през новия мандат и отчета на регионалната структура за предходния. С пълно единодушие бе одобрена и номинацията за областен координатор през следващите 5 г. на досегашния изпълняващ длъжността Галина Кирчева. Решението ще бъде гласувано от Координационния съвет на КНСБ.
