Със сигурност трябва да бъдат подкрепени тези предприятия, които имат нужда. Първо трябва да прегледаме енергийните компенсации. Тези 630 000 небитови потребители, които ги получават, трябва да подлежат на ревизия – дали всички имат нужда да получават помощите. Някои предприятия генерират странни печалби – това също трябва да се има предвид. От друга страна, енергийната система не може сама да продължава да генерира необходимите средства за компенсации на всички тези потребители. Затова трябва да си дадем сметка, че е нужна допълнителна намеса на бюджета.
Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров днес в ефира на предаването „Твоят ден” по Нова нюз.
Той разясни, че енергийните компенсации са в размер на между 800 милиона и 1 милиард лева на месец. По думите му това са огромни суми, които се генерират от печалбите на енергийните дружества, при това само на държавните.
„Разчетът на бюджета не предвижда допълнителни разходи за газови компенсации и за компенсации на домакинствата, които трябва да понесат по-високите цени на дървата. А те не само станаха 200 лева на кубик, тоест вече са два пъти по-скъпи спрямо миналата година, но и има дефицит. Същото се отнася и за парното, което ще поскъпне от 1 януари. При подобни ръстове на цената на газа, която очакваме да стане космическа в следващите месеци, няма как да избегнем повишение в тарифата и за парното”, каза още Димитров.
Според него при подготвянето на бюджета за 2023 година трябва да бъдат заложени от януари още компенсации за тези 20% от домакинствата, които се отопляват на парно, като по-голямата част от тях са в София.
По отношение на цената на тока, Пламен Димитров обясни, че той ще бъде евтин, докато има регулирана цена за бита. И припомни, че държавата е поела ангажимент в НПВУ, според който предстои реформа – от 2023 г. да започне либерализиране на цената на тока за бита, а до 2025 г. да няма регулиран пазар, което той определи като абсурдно.
Димитров посочи, че всъщност тази година токът ще бъде най-изгодният източник за отопление. Но това не е решение. Няма как всички да преминем на ток, тъй като електроенергийната система в някои жилищни блокове, които се отопляват на парно, не е оразмерена за тази цел и не е пригодена за такова напрежение.
Президентът на конфедерацията коментира и данните, изнесени от финансовия министър Росица Велкова. Втората актуализация на бюджета не е невъзможна, а е неизбежна, заяви той. Не е въпросът дали искаме. Това, за което говорим днес, ще го наложи. Между 300 и 500 млн. лева допълнителни разходи е нужно да бъдат заложени до края на годината в тазгодишния бюджет, за да може да се осигурят средства за енергийните компенсации, за газови компенсации на индустриалните потребители, за топлофикациите и за енергийно бедните. И тази актуализация трябва веднага да бъде внесена от служебния кабинет, веднага щом се сформира Народно събрание, заяви той.
Димитров обясни, че според предварителните данни за състоянието на бюджета към август има 650 млн. лева излишък и 9,4 млрд. лева фискален резерв. Има допълнителни разходи в бюджета до края на годината, като е предвиден дефицит от 6 млрд. лева. Размерът на БВП бива подценяван. Само през тази година той беше коригиран четири пъти. Колкото по-голям е БВП, толкова повече приходи има и толкова по-малък е дефицитът. Президентът на КНСБ определи изнесената финансова прогноза като консервативна, а БВП е занижаван, което я прави и невярна.
Интервюто можете да гледате тук: https://www.vbox7.com/play:a36811552f