Пламен Димитров: Годишен ръст от 12,5% на средната заплата не е непостижимо чудо

Ръст от 12,5 процента на средната работна заплата годишно в периода до 2026 г. не е непостижимо чудо. За 2021 г., например, тя се е увеличила с 11,7%.

Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров по време на среща с кандидатите за народни представители от „Има Такъв Народ“ Гроздан Караджов, Любомир Каримански, Пламен Данаилов и Тошко Йорданов. Тя бе първата от поредицата традиционни разговори с представители на основните политически сили преди изборите за Народно събрание, на които конфедерацията представя своята визия за социално-икономическо развитие на страната през следващия мандат. Необходимите политики, за които КНСБ настоява, са обединени в представения и публикуван в понеделник Меморандум за периода 2022-2026 г.

Исканията в него са ясни – ако ежегодно средната заплата расте с 12,5 на сто, в края на мандатата тя ще достигне близо 2800 лв. Защо е важно това? Защото тази динамика ще доведе до това да нямаме работещи бедни. Заплатата за издръжка, т.е. колко пари са необходими на един работещ българин, за да храни семейството си, с допускането за успокояване на инфлацията, ще стигне 1700 лв. в края на периода, обясни Пламен Димитров.

Той посочи, че въпросът за доходите е ключов за хората и трябва да бъде в центъра на политическия дебат. „КНСБ направи допитване до синдикалните си лидери за нагласите и очакванията им. В него участват 1700 от базовите ни председатели в различни сектори. Хората очакват да видят как доходите ще се повишат, защото инфлацията и цените в магазините не спират своя ход. Нашите проучвания на терен, които правим всяко тримесечие, показват, че стоките и услугите от малката потребителска кошница, които се потребяват най-много, са поскъпнали със средно 47-48 процента. 80% от синдикалните ни председатели отговориха, че има увеличение на заплатите до 15 процента през тази година, но с различен диапазон. При половината от отговорилите ръстът е с 5-10 процента. При много малка част, предимно в индустрията, увеличението е с повече от 15 на сто. В услугите е малко над 14,5%, а в публичния сектор – за който отговорят политиците, е 8,4 процента. И то благодарение на актуализацията на бюджета, за която КНСБ настоя и този път имаше кой да ни чуе. Политиците са длъжници на тези, на които плащат заплататите“, категоричен бе Димитров.

В дискусията с представителите на ИТН се включиха и лидери на основни членове на КНСБ. Те повдигнаха за обсъждане проблеми от сектора на здравеопазването, висшето образование, жп транспорта, ВиК, енергетиката.

По време на разговорите бяха обсъдени и други повдигнати от КНСБ искания с националната протестна кампания „Да защитим доходите от инфлацията и работните места в кризата“, която стартира в понеделник. На влизане в сградата на конфедерацията представителите на ИТН бяха посрещнати от символа на обедняването на българина – празен хладилник и протестните плакати с посланията на конфедерацията към политиците.  С тях ще се запознаят и кандидат-депутатите от останалите политически сили, с които КНСБ ще проведе срещи през следващата седмица.