Продължително стоене прав или седнал в едно и също положение се посочва като причина за мускулно-скелетните заболявания от 82% от заетите в системата на образованието, 68% от тези в леката промишленост (керамика, шивашката промишленост, електрониката, текстилната промишленост, битово машиностроене и стъкло), 64% от строителните работници и 42% от здравните работници.
Това показва проучване „Причини и превенция на мускулно-скелетни смущения, свързани с трудовия процес”, направено от КНСБ. Резултатите от него бяха представени от вицепрезидента на конфедерацията Огнян Атанасов по време на провела се вчера национална конференция „Здравословни работни места – облекчете товара”, организирана от Министерство на труда и социалната политика в качеството на Национална фокусна точка на Европейската агенция по безопасност и здраве при работа.
В проучването участват 2351 синдикални членове от секторите „Здравеопазване” (1950), „Образование“ (401), „Строителство” (300) и „Лека промишленост” (500). То има за цел да повиши осведомеността за това, че свързаните с работата мускулно-скелетни смущения засягат много видове работни места в различни сектори, както и да покаже, че те са предотвратими и управляеми.
Резултатите показват още, че у нас все още е голям процентът на работниците, на които се налага в процеса на работата им да повдигат тежести. При професионалистите по здравни грижи този проблем посочват 72 %, основно при грижата за болните, в строителството – 64 % от анкетираните работници, в леката промишленост – 50 на сто.
Вторият показател с високи стойности е извършването на повтарящи се или принудителни движения в браншове електроника, текстил, керамика, стъкло, шивашка промишленост и битово машиностроене – 68% от респондентите. В строителството този фактор се сочи като причина за МСС от 63% от респондентите.
Над 70% от анкетираните работници заявяват, че на работното им място съществува реален риск за тяхното здраве – 82% от медицинските работници, 63% от заетите в строителството и 60% от учителите и работниците в леката промишленост.
Посочените причини за МСС и отговорите на горните въпроси дават обяснение на високия процент положителни отговори на въпроса „Имате ли заболявания на мускулно-скелетната система?”. Утвърдително отговарят 59% от респондентите. Най-тревожно е положението при медицинските работници – 71% от анкетираните. За образованието – 54 %, за строителните работници този процент е 53%, при работещите от леката промишленост – 35%.
Над 60% от анкетираните посочват, че проблемите, свързани с МСС не се поставят за разглеждане в КУТ/ГУТ и не се организират обучения за справяне с тях. Голяма част от респондентите считат, че оценката на риска не е адекватна по отношение на рисковете,
свързани с МСС, а 74%от анкетираните не знаят дали има ли изготвен анализ на рискове на тяхното работно място, свързани с МСС и дали са разработени мерки за отстраняването им.
Проучването показва още, че психосоциалните рискове са сред основните проблеми, които се посочват от анкетираните, – това са стресът и умората на работното място, претоварването, ограниченото време за изпълнение на възложените задачи, недостигът на кадри, непрестанното въвеждане на нови технологии, водещи до съкращаване на кадри, все по-високият темп и стандарти на работа, изискващи влагането на още повече познания, бързина, усилия и труд.
КНСБ предлага модел за справяне със свързаните с работата мускулно-скелетни смущения. Той има за цел да определи главните стратегически насоки на национално ниво, вътрешно-организационно ниво в предприятията, здравните и лечебните заведения, и на индивидуално ниво чрез прилагане на мерки за подкрепа – съвети, консултации, обучения.
На национално ниво е необходимо да бъдат преразгледани наредбите, свързани с МСС, по-специално Наредбата за ръчна работа с тежести, Наредбата за работа с видеодисплеи, Наредбата за рискове, свързани с експозиция на вибрации.
Вътрешната организация в предприятията, здравните и лечебни заведения има решаващо значение за справяне с МСС, свързани с работното място. В организационен аспект водещ трябва да бъде принципът за адаптиране на работното място към съответното лице. За разработването на модела на това ниво са необходими предварителни действия: синдикатите съвместно с комитетите/групите по условия на труд, да поставят за разглеждане проблемите за разкриване и изучаване на рисковите фактори, свързани с МСС. На индивидуално ниво, всеки член от персонала трябва да има възможност за достъп до съвети и консултации, които да му
помогнат за преодоляване на проблеми, свързани с МСС.
Значимостта на нарастващия проблем, свързан с МСС на работното място, е в основата на предложенията за създаване на европейска директива за защита на работниците от мускулно-скелетни заболявания.
На събитието вчера присъстващите лектори се обединиха около важността на превенцията, профилактиката, рехабилитацията и скрининга на МСС, основа за което е привеждането на европейското законодателство и добрите практики у нас.
На конференцията присъстваха Лазар Лазаров, зам.-министър председател и министър на труда и социалната политика, Емил Мингов, заместник-министър на труда и социалната политика, Асен Меджидиев – министър на здравеопазването, Зорница Русинова – председател на ИСС, Мария Минчева – заместник-председател на БСК, д-р Иван Кокалов – председател на ФСЗ-КНСБ.
Д-р Кокалов представи становище на ИСС във връзка с подобряване превенцията на трудовите злополуки и професионалните заболявания. Той подчерта, че документът е приет на пленарна сесия на Икономическият и социален съвет проведена на 20.09.2022 г. Цялото становище може да бъде видяно тук.
