Публикуваме интервю на президента на КНСБ Пламен Димитров за в. „24 часа“:
Г-н Димитров, през септември КНСБ започна национална протестна кампания под наслов „Да защитим доходите от инфлацията и работните места в кризата!“. Защо я организирахте и докога ще продължи?
– На 19 септември започнахме кампанията от т.нар. Триъгълник на властта. Искаме политиците да разберат, че минималното, което могат да направят за доходите на хората, е да компенсират поне официалната инфлация, която се очертава да е минимум 18%. Преди края на годината всеки трябва да получи поне 20% увеличение на доходите си. Простичко казано – декемврийската заплата на всеки, независимо къде работи, да е с 20 на сто по-висока от тази, която е взел през последния месец на миналата година. В някои сектори имаше увеличение, но в други то беше или минимално, или никакво.
Исканията ни за ръст на доходите са, за да могат хората да посрещнат нарастващите разходи през зимните месеци, не само заради сметките за отопление, но и заради цените на основни стоки, услуги и храни. Това има отношение и към работодателите, и към правителството за бюджета.
На второ място кампанията цели, и тук сме заедно с бизнеса, да се гарантират енергийните компенсации за небитовите потребители, независимо кой управлява и как се казва – редовен, експертен, временен, програмен, служебен кабинет. 2/3 от небитовите потребители са предприятия, като по този начин ще запазим заетостта в тях през зимните месеци. Бизнесът ясно заяви, че ако дори един месец няма енергийни компенсации, ще започнат масови съкращения, като те могат да достигнат до 80-100 хил. души. Това е изключително тревожна вест на фона на всички други предизвикателства – кризи, цени и инфлация.
Трябва да се предвидят и газови компенсации. Добра новина е, че цените на газа вървят надолу, но пак са 4-5 пъти по-високи от миналата година по същото време. Топлофикациите получиха едно увеличение между 30 и 40% на цените, но вече е изконсумирано увеличението на газа и не е ясно дали няма да поискат второ. Целта трябва да е да не се вдига повече цената за отоплителния сезон.
630 хил. от небитовите потребители пък са бюджетни организации и трябва да има допълнителни средства за издръжка на училища, болници, музеи, галерии, които през зимата ще имат сериозни проблеми да си плащат сметките, защото дори при 250 лв. компенсация на мегаватчас, те не са достатъчни.
Да не забравя и най-уязвимите. Масово помощите за отопление отиват за покупка на дърва. За тях трябва допълнителна инжекция, защото предвидените средства няма да стигнат, независимо, че бяха увеличени с 50 млн. лв. с актуализацията на бюджета. Причината е, че обхватът е около 300 хил. души, но със 100 лв. повече те не могат да си купят същите кубици дърва, за да се изкара зимата. Това го обяснявам многократно на различни политици, които сякаш ме разбират, но после забравят. Сметките показват, че за да се топли една стая на село, през целия сезон трябват поне 6-7 кубика дърва. С 620 лв. при около 170-200 лв. за кубик дърва, хората ще купят 2-3 кубика по-малко. Сами разбирате, че първо трябва да се вдигне размерът на помощта, но и да се разшири обхватът на подпомаганите.
Искаме да наложим всички тези мерки и не се притесняваме да го кажем, независимо какво е правителството.
– Опит за натиск върху политиците да за съставят правителство ли са вашите протести?
– Натиск към всички политици, независимо кой къде се е позиционирал, да поемат отговорността. Добре е да е има редовен кабинет, защото трябва да бъдат направени малки ревизии в бюджета за 2022 г., за да може да се вмесят по-големите разходи. Много хора казват: „Откъде пари, вие само пари искате, но откъде ще дойдат?“.
– Откъде ще дойдат?
– Те ще се генерират от повечето приходи от по-високата инфлация. Трябва да има политическа отговорност, ясно да се заяви, че никой няма да бъде оставен през зимата на студено, без да може да върже двата края. Парламент е нужен, за да приеме и актуализация на този бюджет, и новия за догодина, но и да свърши някои други неща.
– Какви?
– Много е важно редовното правителство да погледне наново Плана за възстановяване и дали можем да изпълняваме всички поети ангажименти в него. Най-важните са два. Първият е да намалим до 2026 г. с 40% емисиите от въглища спрямо 2019 г. Това е невъзможно след пика на натоварване на мощностите през тази година – цяла зима всички разчитаме на „Марица-Изток“, а Западните Балкани се нуждаят от износ, защото иначе ще стоят на тъмно и студено. А това генерира емисии, които тази година ще бъдат нагоре. Така че това условие вече е неизпълнимо.
Вторият ангажимент е либерализацията на цената на електрическата енергия за бита, като стъпките трябва да започнат през 2023 г. и да завършат през 2025 г. С други думи през 2025 г. домакинствата да излязат на цената, която в момента е 800-900 лв. за мегаватчас. 10 пъти по-висока от тази, която в момента плащаме на регулирания пазар. Ако някой обясни с прости думи как е възможно – ще получи Нобелова награда.
Тези две неща трябва непременно да се предоговорят, защото ако не ги изпълняваме, ще ни спрат парите по плана. Политиците да си носят кръста, а не само да седят в опозиция, защото някой трябва да поеме отговорността за управлението.
– Каква зима ни очаква, ако не се приеме бюджет и не се състави редовно правителство?
– Ще бъде доста тежка зима, ако не се приемат мерки. Те не са толкова сложни и невъзможни, могат финансово да се понесат без увеличение на дефицита за тази година и със запазване на всички наши възможности от 1 януари 2024 г. да влезем в Еврозоната. Разни икономисти се упражняват и казват как вече сме изтървали влака, как сме харчили страшно много. Ще помоля всички тези колеги малко да замълчат. Хърватия стана член на Еврозоната, като не изпълни два от основните критерия на Маастрихт. Въпреки това никой не я обеси на полилея. Да, имаме по-висока инфлация, но обясненията са ясни, а бюджетният дефицит не само у нас е висок.
Ако няма социална стабилност, не е възможна и политическа, а оттам и финансова. Не може да се стремим към финансова стабилност с политики, както съветват либералните икономисти, за орязване на разходи. Откъде да се орежат – да намалим пенсиите или заплатите? Това го видяхме при Дянков, както и докъде стигнахме после. Според мен е цинично и тези заклинания трябва да спрат. Не сме влезли още в рецесия и това е позитивен знак.
– Ще се справим ли с идващата рецесия?
– Първо, не е много сигурно, че тя идва. Второ, не е ясно дали ще е глобална или с регионални измерения.
– Служебното правителство обеща да внесе в парламента механизъм за определяне на минималната заплата, който да следва европейската директива. Според анонса тя ще е 50% от средната, но анонсираната сума бе 770 лв.
– Няма такова решение на правителство, а само изказване. Финансовото министерство работи по 3 сценария. Първият е най-негативен – да се запази минималната работна заплата от 710 лв., ако няма правителство, парламент или не се стигне до бюджет, което смятам, че е невъзможно. Вторият е това, което вие казвате и последният е минималната заплата да е 850 лв. Всичко това в момента се пресмята от Министерството на финансите и съм умерен оптимист, че ще стигнем до третия вариант. За да стане това и да няма излишно автоматично натоварване на фиска – всички обезщетения и плащания, които се навързаха с минималната заплата, да се развържат от нея. Тя трябва свободно да расте, съобразно пазара и движението на доходите. Минималната заплата няма нищо общо с обезщетенията и хората с увреждания – за тях има други величини, като издръжка на живот и официалната линия на бедност.
– Какви други предложения ще имате за бюджета догодина?
– Ръстът на доходите в бюджетните системи през следващата година трябва да бъде поне 12-13%. От 1 юли е заложено и пенсиите да се увеличат с 12% спрямо швейцарското правило, така че е логично и доходите да растат с подобни числа.
Трябва да има политика по доходите, а не да се правят политики на парче. В държавната администрация картината със заплащането е ужасяваща в момента и това е пряко дело на Асен Василев заради неговото нежелание да сложи обща политика по доходите в бюджета, който влезе в сила от 1 април. Трябваше с актуализацията от 450 млн. лв. за увеличение на заплатите да правим чудеса от храброст. Освен всичко друго се създаде и силен дисбаланс, защото на една и съща длъжност или работа в различните ведомства се получават коренно различни заплати, което не е справедливо и даже бих казал, че е дискриминационно.
– След няколко дена е Световният ден за изкореняване на бедността. Какви мерки трябва да предприемем, за да се оттласнем от дъното в ЕС по доходи?
– Най-важното е да се сложи обективен измерител как всъщност системата за социално подпомагане работи и да уеднаквим и опростим всички подкрепи, които получават хората в бедност. Сега това не е така и всички знаем каква е картината. В основата на промяната е прагът на бедност. Когато най-накрая стигнем до там, че всеки българин получава средствата, които го покриват, във вярна посока сме тръгнали, но вървим много бавно – с две напред, една назад и осем встрани.
Трябва Кодекс за социалното подпомагане и да направим реформа в социалната система, като последното е условие и за плана за възстановяване. Тези два милиарда, които годишно отиват за социално подпомагане, трябва да бъдат по-добре ориентирани към най-нуждаещите се.