Проектът на закон касае приложение на Регламент (ЕС) 2022/1854 на Съвета от 6 октомври 2022 г. и обхваща промени на регламентирани в Закона за енергетиката регулации. Основанието е за въвеждане на временни мерки за справяне с високите цени на енергията с целеви период на приложение 01.12.2022 – 30.06.2023.
Проектът на закон има връзка с планираните реформи в сектор Енергетика, описани в Националния план за възстановяване и устойчивост, но към представения за обсъждане проект липсват мотиви и оценка на въздействието, поради което не може да се проследи обвързаността на тези два законодателни процеса. В допълнение има припокриване на действие на механизма за компенсация на потребителите на свободен пазар на електрическа енергия, въведени със Закона за държавния бюджет до 31.12.2022 г.
Конкретно по предложения законопроект изразяваме съгласие с необходимостта, както от продължаване на мерките за компенсации на потребители на електрическа енергия, които да бъдат разширени и с компенсации за природния газ, но и с разширяване на обхвата на търговските участници, които да участват с целеви вноски от приходите си за попълване на разполагаемите средства за компенсации във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“. Същевременно новите механизми не трябва не водят до повишване на определените регулирани цени за потребителите за 2022/23 година, включително за електрическа и топлинна енергия. В тази връзка препоръчваме да се добави текст, с който да се обяви, че се отлагат всички мерки за либерализация за битовите потребители, докато се прилагат механизми за компенсации, и че преди да се предлагат мерки за либерализация да се въведе в действие механизмът за защита на енергийно уязвимите групи.
Подкрепяме усилията за разширяване кръга на вносителите във Фонд „Сигурност на енергийната система“ с обхващане на частните енергийни дружества, а с получените допълнителни средства да се разработи схема за подпомагане потребителите на газ и други горива. Особено внимание следва да се обърне на топлофикациите и запазване на цените през зимния сезон.
Призоваваме да се приложи механизъм за подпомагане на целеви групи и да се ограничи помощта за предприятия с висока печалба или за сектори с нисък енергиен интензитет (например финансов сектор), поради това че ресурсът за компенсиране на високите цени на тока е ограничен. Подкрепяме предложението за подкрепа на енерго-интензивните предприятия, които изпълняват мерки за енергийна ефективност, но по отношение на микро и малките предприятия трябва да се приложи отделна мярка за подпомагане – обръщаме внимание, че съгласно Регламента, както микро и малките предприятия, така и бюджетни организации, предоставящи важни за обществото услуги, могат да бъдат върнати на регулиран пазар.
По отношение на определените референтни стойности за съответния тип производител, посочени в Приложение № 1 от законопроекта, настояваме да се прерзагледат производителите на електрическа енергия от ВЕИ без договор с премии, което да съответства на реалните разходи за инвестиции в нови ВЕИ.
Подкрепяме редакцията на законопроекта, предвиждаща изваждане на „Мини Марица – Изток“ ЕАД от задължените по този закон лица, които правят вноски във Фонд СЕС, поради това че цената на лигнитните въглища се определя административно, а не с пазарни механизми, т.е. дружеството не формира „свърх печалби“.
Считаме, че „НЕК“ ЕАД следва да се изведе от задължените по този закон лица, които правят вноски във Фонд СЕС, в неговите две функции – на Обществен доставчик и на собственик на ВЕЦ с язовири, поради това че Общественият доставчик не е обикновен търговец и в резултат на предходни решения на КЕВР е формирал ценови дефицит, за обезпечаването на който са изтеглени кредити, а производството от неговите ВЕЦ се диспечират от ЕСО и изпълняват задачи по поддържане на системната сигурност. И в двата случая дружеството не формира „свърх печалби“, а работи в регулаторна среда.
Считаме, че формирането на таван на разходите за „АЕЦ Козлодуй” ЕАД и за „ТЕЦ Марица Изток 2” ЕАД задължително следва да включва всички техни разходи, включително такива по заеми или за повишени разходи за ремонт, инвестиции, експлоатационни разходи и начина на закупуване на емисии.
Обръщаме внимание, че държавата, като собственик на посочените държавни дръжества, запазва всички свои права да получава дивиденти и да ги разпределя. В тази връзка предлагаме да се приложи механизъм за централизирано закупуване на електрическа енергия за бюджетните организации с цел намаляване на разходите им, но и за да може да се планира целева актуализация на бюджетите им, включително като се ползват средства от дивидентите от държавните енергийни дружества.
В допълнение, считаме, че за цялостно и трайно решаване на проблема е необходимо спешно приемане на дефиниция за „енергийна бедност“. Такава е представена от БАН в рамките на Комисията за енергийна ефективност и преодоляване на енергийната бедност (КЕЕ) към КСЕЗС. Същата е най-всеобхватна и прецизна от гледна точка на оценяваните фактори съгласно методиката за изчисляване на SHEERenov. Предложението е обсъждано и прието от голямата част от заинтересованите страни. Дефиницията е базирана на индикатора „разполагаем доход след нормативно определен разход за енергия“, който КНСБ оценява като логичен (енергийно бедни са онези лица / домакинства, които попадат под официалната линия на бедност след приспадане на разходите им за енергия).
Твърдо заявяваме, че продължаващото отлагане на приемането на дефиницията не само не решава проблема, но го задълбочава, защото броят на лицата, които попадат в категорията „енергийно беден“ расте.