Писмо на КНСБ във връзка със законопроект за изменение на Наказателния кодекс

Публикуваме писмо изпратено на 29 ноември от президента на КНСБ Пламен Димитров до председателите на парламентарните групи в 48-мото Народно събрание.

 

Уважаеми дами и господа,

Повод за настоящото обръщение към Вас е внесеното, по инициатива на КНСБ, от двама народни представители от ПГ на ДПС предложение (вх.№48-254-04-16/17.11.2022 г.) за изменение и допълнение на приетия на първо гласуване Общ законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс №48-253-03-6/09.11.2022г.

Предложението отразява близо 30-годишните усилия на КНСБ да създаде гаранции за упражняването на едно международно установено право – правото на сдружаване на работниците и служителите в синдикални организации, което е конституционно прогласено в чл.49, ал.1 от Конституцията на Република България.

Аргументите, върху които е основано предложението го обвързват с предметната същност на обединените в Общ проект проектозакони за изменение и допълнение на Наказателния кодекс и се съдържат в:

– член 11 от ратифицираната от България Конвенция 87 на Международната организация на труда относно свободата на сдружаване и закрилата на правото на организиране;

–   член 4 от новоприетата Директива (ЕС) 2022/2041 на Европейския Парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 година относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз;

– както и на липсата на гаранции в действащото ни законодателство  и за спазването на член 12 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

Зад тия аргументи обаче в България се крие уродлива практика и действителност, които са нетърпими и отблъскващи, особено когато представители на различните власти, политически сили и лидери говорят и основават красиви тези за човешките и политически права на гражданите, тяхната защита, и гаранции за спазване.

На фона на действителната ситуация в страната, по отношение на правото на сдружаване на работниците и служителите, всичките високопарни речи, изявления, публично оповестени позиции и намерения губят смисъл, нямат основание, и са в разрез с действителната ситуация. Те очевидно заобикалят публично известните факти и  обстоятелства свързани с безпардонно и грубо погазване на това международно признато и конституционно прогласено право[1].

И това е така, защото в действащото законодателство не са въведени никакви гаранции за неговото зачитане и спазване в практиката!

Както ние, така  и Вие добре знаем, защо и в чии интерес е съпротивата срещу приемането на това предложение, което ние правим и сме правили пред всички Вас в последните 30 години.

По своята същност и ранг правото на сдружаване по чл.44, ал.1 КРБ, вкл. и в синдикални организации е същото, като правото на сдружаване в политически партии. Правото на сдружаване в политически партии обаче е гарантирано чрез чл.169а от Наказателния кодекс, докато правото на сдружаване на работниците и служителите по чл.49, ал.1 от конституцията не е под закрилата и гаранцията на НК. Защо, коя е човешката, обективната, правната логика на този своеобразен отказ от гаранции за конституционно прогласено право?!

Предложеният от двамата народни представители от ПГ на ДПС текст е почти огледално копие на чл.169а НК. Това е същностен, принципен и правен аргумент в защита на предложението, който също следва да бъде взет предвид. Той отговаря на принципа за единен наказателен подход към еднопорядкови фактически и правни явления, с единен правен и общественополезен резултат.

 Изрично заявяваме – антисиндикалните деяния (действия и бездействия) осъществявани по различни начини и форми в практиката, не са относими към болшинството от работодателите в България. С голямата част от работодателите и работодателските организации работим в дух на коректност, диалогичност и търсене  на взаимно изгодни решения. В името на интересите, както на бизнеса, и работодателите извън него, така и на работниците и служителите, на обществото и държавата.

В заключение!

Предложението е:

  • аргументирано и не търпи никакви логически, правни, исторически и каквито и да са други възражения;
  • обвързано с предметната същност на Общия проект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.

Следователно то няма причини да не бъде прието!

Това очакват от народните представители близо половин милион членове на синдикални организации, не само на КНСБ, но и на други синдикални формирования, които осъществяват дейност в стотици предприятия, в различни сфери на дейност в страната.

Те са Вашите избиратели. И ще бъдат такива! 

За синдикалната ни общност, за синдикалните членове в България направеното предложение има исторически характер. То е съществена част от най-новата история на работническото и синдикално движение в България! Предстоящото гласуване и резултатите от него също ще имат исторически характер!

Как ще ни отрази историята, като какви ще останем в нея?

Изходът от предстоящото обсъждане и гласуване на предложението ще бъдат своеобразна оценка за всички нас!

Затова се обръщаме към Вас с това писмо, което също ще има исторически характер!

И не очакваме нищо друго освен приемане на предложението!

Приложение

Обобщения от реално получени сигнали в КНСБ за действия насочени срещу правото на сдружаване и упражняване на синдикални права.

Те са отразени в годишните доклади на КНСБ по спазване на гражданските, човешки и трудови права в България и се основават на конкретни случай от действителността.

Получени сигнали, сочещи данни за намеса в дейността на синдикалните организации от страна на работодатели или длъжностни лица, могат да се обобщават  в следните  случаи,  описани   подробно в годишните доклади:

  • Изявления от страна на работодателя за недопускане или нежелание за учредяване на синдикална организация в предприятието;
  • Забрана за извършване на синдикална дейност от страна на работодател към работници и служители;
  • Склоняване на работници и служители към отказ от синдикално членство;
  • Немотивирано уволнение на председател на синдикална организация;
  • Уволнение на синдикален председател по време на процедура на колективно трудово договаряне;
  • Уволнение на синдикален председател след изтичане на действие на колективен трудов договор и по време на предстояща процедура за подписването на нов такъв;
  • Преднамерено пренасочване от страна на работодател на членове на един синдикат към друг, под заплаха за уволнение;
  • Сигнали за отказ от упражняване на права по закон и принуждаване за извънредна труд на синдикални членове под заплаха от финансови санкции;
  • Сигнали за външна намеса в синдикалната дейност;
  • Сигнал за нарушаване на синдикални права свързани със събирането на членски внос.

[1] В своеобразното приложение в края на обръщението сме посочили обобщения относно нарушения в практиката.