Няма държава, която да е влязла в еврозоната с минимална работна заплата под 500 евро. Присъединяването стимулира конкурентоспособността и дава тласък на доходите.
Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров по време на финансовата конференция „България в еврозоната – предимства и възможности“. В отделните панели от нея участваха вицепрезидентът Илияна Йотова, вицепремиерът Атанас Пеканов, финансовият министър Росица Велкова, управителят на БНБ Димитър Радев, бивши финансови министри в няколко правителства, международни експерти.
Димитров посочи, че практиката до момента в другите присъединили се към еврозоната страни показва, че доходите растат по-бързо, а според данни на Евростат инфлацията се увеличава еднократно – през първата година от влизането, и то със средно 0,3%.
В годината на влизането ни цените ще се увеличат с под половин процент, еднократно. Да, някои стоки, като кафе, минерална вода ще се повишат, но в общата кошница това поскъпване ще е малко, посочи Димитров.
Той каза, че е необходима истинска информационна кампания за влизането ни в еврозоната. Директорът на ИСС Зорница Русинова също допълни, че трябва хората да имат яснота към кого да се обърнат, ако има нелоялни търговски практики. За да се избегне спекулата пък в своето становище ИСС препоръчва максимално дълго върху стоките да стоят две цени – в лева и в евро.
Атанас Пеканов благодари на КНСБ, че като най-големия синдикат в страната, има конструктивна позиция по въпроса за присъединяването. Със сигурност г-н Димитров ще е доволен, когато отиде да се бори за 850 евро, не лева, минимална работна заплата, каза той.
„Сега сме на прага на изхода от валутния борд и това ще нормализира и надгради нашия паричен режим, защото по този начин ще се възстанови провеждането на монетарна политика и пълноценна макроикономическа политика“, подчерта управителят на БНБ Димитър Радев и добави, че еврото всъщност е една от най-важните световни валути. Радев подчерта, че наред с модернизирането на икономиката идва и вдигането на доходите до средноевропейските.
„Очевидно в нашия случай на страна извън Еврозоната този процес протича много бавно и България продължава да бъде страната с най-ниски доходи в ЕС. Оставането в това положение крие рискове и най-опасният от тях е противопоставяне на целите за финансова стабилност и целите за увеличаване на доходите и подобряване на благосъстоянието на хората“, обясни той.
По думите му без еврото опитът показва, че благосъстоянието на хората ще се влоши и това е „път за никъде“ и загуба на финансова стабилност.
„Най-важното от присъединяването на България като пълноправен член е, че ще я постави на масата, на която ЕЦБ взема важни решения, но изисква допълнителни работа и на политиците, както и преодоляване на много предизвикателства, пред които ще бъде изправена страната“, коментира по време на форума Алфред Камер, директор на Европейския департамент в МВФ.
Ползите за България, които очерта той са: присъединяването към еврозоната ще намали разходите за финансови операции, търговия и ще повиши икономическата ефективност; ще повиши кредитния рейтинг на страната; няма да гарантира рисковете със суверенния дълг, но ще защити съществено държавата в сравнение с другите страни извън еврозоната, а българските банки ще имат достъп за по-евтино кредитно финансиране; въвеждането на еврото ще даде възможност на България да участва в процеса по взимане на решения. В момента страната изпълнява решенията на Европейската централна банка, без да има право на глас.
Експертът от МВФ даде и конкретни примери с балтийските държави и тяхното присъединяване към еврозоната между 2011 и 2015 г. Те показват спад на разходите за публичен дълг, ниска инфлация и бавно покачване на цените, дори и след започване на войната в Украйна.
Запис от форума можете да гледате тук
