Нагласата за протестни действия в редица сектори рязко се повишава. Напрежението нараства с бързи темпове. Хората се вълнуват не от поредните избори, а от това кога заплатите им ще бъдат увеличени.
Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров на съвместна пресконференция с КТ „Подкрепа“, на която бяха представени актуализираните искания на двете конфедерации в областта на доходите, зеления преход и енергетиката и трудовите права, както и информация за социалното напрежение в отделните браншове.
Димитров посочи, че процесът по събиране на подписи сред работниците и служителите за започване на стачни действия в „Български пощи“ продължава. Високо е напрежението и във ВиК сектора, особено сред заетите на минимална и около нея заплати. В градския транспорт на София също има готовност за протести, като преговорите за повишаване на възнагражденията там продължават и се очаква да се състоят нови в понеделник. В средното образование също има напрежение. Там вече не се изпълнява изискването заплатите да са 125% от средната за страната и няма перспектива да се реализира, което повишава недоволството сред учителите и непедагогическия състав. Всички тези проблеми са свързани с липсата на бюджет за тази година, а отивайки на избори, такъв няма да има следващите месеци, посочи Димитров и подчерта, че още в първия ден на новото Народно събрание трябва да бъде внесен бюджет за 2023 г.
Приемането на нов бюджет с оглед провеждането на адекватна на икономическата конюнктура фискална политика, особено в областта на доходите, е едно от исканията в актуализираната съвместна Декларация на двете конфедерации.
В нея се настоява още за ръст на доходите през тази година, който да компенсира прогнозираната средногодишна инфлация за годината и да не е по-нисък от 15% за всички работещи в частния и бюджетния сектор. За агенциите, работещи на терен, да се гарантира ръст от поне 20%.
В „Български пощи“ настояването е за увеличение на заплатите от 25 на сто, а в градския транспорт на столицата – с 30%.
Минималната работна заплата час по-скоро трябва да се приближи до това, което решиха депутатите. Настояваме да стане на две стъпки – с приемането на бюджет за 2023 г. да стане 850 лв. от 1 юни, ако може и от 1 май. Нашите прогнози, ако доходите вървят по сходен начин тази година, са, че от 1 януари 2024 г. минималната заплата трябва да е 970 лв., обясни още президентът на КНСБ.
Той напомни, че двете конфедерации настояват и за въвеждане на необлагаем минимум, равен на минималната заплата, което ще даде допълнителен тласък на потреблението и ще намали неравенствата.
В Декларацията се настоява и за стартиране през тази година на бипартитно договаряне на препоръчителни индекси за ръст на заплатите в реалния сектор, което да има ежегоден характер.
В областта на зеления преход и енергетиката конфедерациите настояват за участие на национално представителните синдикати в преговорите с ЕК за отпадане на изискването в Плана за възстановяване за намаление с 40% на въглеродните емисии, с участието на синдикатите да се изготви и приеме национален план за справедлив преход, създаване н държавно предприятие „Конверсия на въглищните региони“, осигуряване на достатъчно инвестиции в „Мини Марица-изток“ и ТЕЦ „Марица изток“ 2, гарантиране от държавата на финансови пакети за компенсации на засегнатите работници и незабавно приемане на дефиниция за енергийна бедност.
Президентът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов акцентира върху притеснителният факт, че инвестиционният процес в „Мини Марица-изток“ от доста време е спрял, а вложенията са необходими. Той обясни, че най-доброто описание на настоящата ситуация в страната е, че сме в средата на нищото. Всичко това е нещо, което много прилича на безпътица дотолкова, доколкото ситуацията в страната не е от най-добрите. Няма адекватен партньор, с когото да водим дори стратегически разговори, а такива трябва да бъдат водени, каза Манолов.
По отношение на трудовите и синдикалните права Пламен Димитров напомни, че конфедерациите настояват сумираното изчисляване на работното време да важи само за производства с непрекъсваем процес на работа. Фирмите на практика заличиха 8-часовия работен ден. Той е толкова, колкото шефът каже, включително напоследък и в администрацията, каза Димитров. Подписката, зад която застанаха над 100 хил. работници, и бе внесена през 2020 г. в министерството на труда и социалната политика с настояване сумираното изчисляване да е само за непрекъсваеми производства, ще бъде изтеглена. По нея не е направено нищо. Няма такъв прецедент в Европа, посочи президентът на КНСБ.
