– Господин Димитров, успяхте да постигнете решение за предоговаряне на срока за затваряне на въглищните централи в България в отговор на целите на зеления преход. На синдикалните организации ли е основната заслуга за решението на НС в тази връзка или имаше консенсусно мислене сред повечето от партиите?
– Синдикатите поеха трудната задача да поставят проблема в дневния ред на обществото като обяснят, че взетите решения са рискови и са взети без задълбочено обсъждане. В тази връзка изготвихме обосновки, проведохме редица срещи и браншови съвети, а нашите структури излязоха на протест. В крайна сметка по покана на КНСБ и КТ Подкрепа на 12 януари се събраха широк кръг представители на неправителствения сектор, експерти и повечето парламентарно представени партии. Всички те заявиха подкрепа за искането да се предоговорят сроковете по НПВУ, които касаят седем конкретни ТЕЦ, работещи на местни въглища.
Трябва да се отбележи, че партиите заявяваха и преди това ангажимент да работят за запазване на местния въгледобив и производство на електрическа енергия, но избягваха да се ангажират с конкретни действия.
Взетото решение от НС вече възлага ясна задача на Министерския съвет и ние ще следим за нейното изпълнение.
– Синдикалните организации сте част от нарочно създадения Консултативен съвет за Европейската зелена сделка към Министерския съвет. В неговия състав обсъждате ли варианта на Националния план за възстановяване и устойчивост с критичния ангажимент за намаляване с 40% на въглеродните емисии до 2026 г.?
– Този Консултативен съвет беше създаден отново по инициатива на синдикатите, защото ние ценим високо стремежа за постигане на обществено съгласие с прякото участие на социалните партьори.
За съжаление Консултативният съвет беше свикан не преди, а след подписване на НПВУ, включващ този критичен ангажимент, но и други неизпълними ангажименти – например либерализация на пазара на електрическа енергия на едро до 2023 година и либерализация на пазара на дребно до 2025 година.
Беше направен опит да се ограничи обхватът на анализа, върху който Консултативния съвет да вземе решение за изготвяне на препоръка до НС, като за това през юли 2022 МС взе решение да задължи Комисията по енергиен преход да анализира само сценарии, включващи ангажимента за намаляване до 2026 година с 40% на въглеродните емисии спрямо 2019 година, по отчет на данните от 2025 година. КНСБ енергично се противопостави на тези опити за административен натиск и настояваше за ясно представяне на последствята от поетия ангажимент за ускорено спиране на въглищните централи, като се съпостави със сценарий за плавен преход.
В крайна сметка анализите показаха, че ускорено спиране на централите води до необходимостта от високи разходи в мрежите и нуждата от внос през зимата.
– Има ли основания за оптимизъм за решението на ЕК в отговор на искането на страната ни за преразглеждане на Плана в частта за ангажимента за затваряне на въглищните централи и и удължаване на срока до 2038 г.?
– Нуждата от преразглеждане на редица ангажименти по НПВУ не произтича само от преоценката на ограниченията за работа на ТЕЦ на въглища, но и поради неизпълнението на голям брой други ангажименти.
Трябва да се посочи, че периодът за работа на въглищните централи до 2038 г. е приетата национална позиция и обсъждането с ЕК следва да обхваща единствено ангажимента за намаляване на въглеродните емисии с 40% до 2026 г. от ТЕЦ. Считаме, че силно променената пазарна среда, необходимостта от намаляване на потреблението на природен газ и целта за подкрепа на местното производство са силни аргументи. Единственият аргумент от насрещната страна е, че България е подписала договор и трябва да си го изпълнява.
Ние разбираме колко важни са тези преговори и че е необходимо да се изготви и представи задълбочена позиция, която се основава на актуални данни и факти. Поради това синдикатите настояват да бъдат включени в преговорите с ЕК, защото именно ние представляваме работниците и служителите, които ще бъдат засегнати от политическите решения след 2-3 години. Считаме, че призива за „справедлив преход” не трябва да е само на хартия.
– Искането обаче трябва да е съпроводено с предложение от страна на България за декарбонизация без затваряне на въглищните централи. Как виждате да бъде изпълнено това условие?
– България се декарбонизира, дори значително по-бързо от други водещи икономики в ЕС. Страната ни преизпълни целите си до 2020 г. и анализите показват, че ние ще постигнем намаление на въглеродните емисии с 55% до 2030 година съгласно общите цели на ЕС.
Нашата позиция е, че е необходимо време, в което планираните инвестиции за намаляване на емисиите в сектор енергетика да бъдат реализирани. Вече се работи в това направление, но периодът до 2025 година е твърде кратък.
– Какъв е Вашият коментар в отговор на гласовете, че големите разходи за емисии ще направят въглищните централи неконкурентоспособни след 2030 г. Тогава какво – отново пари на данъкоплатците за поддържане живота на ТЕЦ-те в името на запазване на работните места?
– Цената на въглеродните емисии не е икономически, а политически параметър. Днес може да се прогнозират цени в широк диапазон без наличието на надеждна база за оценка. Твърде много неизвестни има към 2030 година, а както ни показаха поредицата от кризи след 2020 година, политиката трябва да се адаптира към реалностите, независимо от предишните намерения. Нека да посочим, че към 2030 г. би трябвало за емисии да плащат много по-широк кръг индустрии, включително и сградният фонд, което показва, че високите цени ще имат значително по-дълбок ефект и следователно не са токова сигурни.
От друга страна, възможностите за субсидиране на нашите централи стават все по-ограничени, поради което ние настояваме за инвестиции, сега, когато имаме финансов ресурс, за да се осигури възможността те да работят и след 2030 година, когато икономиката ни има нужда от тях.
– Да поговорим за запазването на работните места на заетите в тази индустрия, какви са нагласите на хората, ангажирани с труда си почти през целия си професионален път във въгледобивния сектор, към преквалификация и промяна на естеството на работата им?
– Основният акцент не е върху запазване на работните места, а върху осигуряване на добре платени и защитени работни места. Поради това КНСБ настояваше и вече се работи по картографиране на уменията в големите предприятия на засегнатите региони.
Считаме, че с подходящо планиране и успоредно създаване на алтернативни работни места в нови индустриални дейности, работниците и служителите ще бъдат в позицията сами да изберат по-добрата алтернатива за собственото си развитие.
– Не се ли заиграва прекалено със страховете им, че ще останат без работа? Бавим ли се с предприемането на конкретни действия, за да стане преходът плавно и работниците да са подготвени за новите професионални ангажименти?
– Засега всички предложения за алтернативна заетост са твърде теоретични и без ясен ангажимент. Твърдението, че у нас има ниско ниво на безработица и че всеки освободен от работа лесно ще бъде нает на друго място, са несъстоятелни и неприемливи.
Ние ще се борим за създаване на алтернативи, преди да възникне нуждата от намаляване на заетите в сегашните предприятия.
– Как синдикалните организации, като призвани да защитават правата на трудещите, виждат изпълнен със съдържание израза „справедлив преход“?
– За да има национална подкрепа един план за енергиен преход на въглищен регион, следва да отговаря на условията за комплексност и хронологична обвързаност. Това се постига чрез изграждане на централизирана структура, която има за задача единно управление на дейностите по рекултивация и подготовка на подходящи терени за нови енергийни и индустриални дейности, както и чрез осигуряване на подкрепа за сега действащите основни въглищни и енергийни предприятия за осъществяване на плавен преход.
Изхождайки от горното, КНСБ предлага създаване на специализиран оператор по дейностите за рекултивация, поддържане на екологичното равновесие и подготовка на терени за нови производства, което е включено в НПВУ и териториалните планове като ДП Конверсия на въглищни региони.
Конкретно по отношение на комплекса „Марица изток“, ние го разглеждаме като уникален индустриален обект с изградена инфраструктура и кадрови потенциал, които трябва да се развиват, а не да се закриват.
Считаме, че всички проектни инициативи, които се обсъждат сега, следва да отговарят на цялостната концепция за използване на възможностите на комплекса „Марица изток“.
Първа стъпка за постигане на тази цел е изготвяне на Общ Устройствен План за цялата концесионна територия на „Мини Марица Изток“ с отчитане на етапите на освобождаване от въгледобивната дейност, включващ териториално разпределение на зони с особени хидроложки и геоложки изисквания, зони за индустриално развитие, зони за разполагане на фотоволтаични паркове, зони за аграрни и горски нужди. За всеки тип зони са определени изисквания за осигурена инфраструктура и тип рекултивационни дейности.
Отделно сме препоръчали две конкретни инициативи, които задават посока за постепен индустриален преход:
- Изграждане на Индустриален парк и развитие на интегрирани услуги за привличане и обслужване на сертифицирани инвестиции в областта на водородната икономика, производството на чиста енергия и развитие на производствени вериги за реализация на същите. Приоритет за тази инициатива е поставянето на голям водороден проект, като водещ елемент: неговите нужди определят капацитета на мощностите за електрическа енергия, източниците за водоснабдяване характерна логистика за транспорт и съхранение. Водородният проект обхваща не само производствените инсталации, но и осигуряване на местни вериги на доставки на компоненти за технологичното развитие по цялата верига на добавена стойност – от производство, съхранение и дистрибуция на водород, до приложенията му, включително за индустриални, транспортни и енергийни нужди.
- Изграждане на виртуална фотоволтаична централа чрез изграждане на 100 броя фотоволтаични инсталации с капацитет 30 kWp и 500 броя фотоволтаични инсталации с капацитет 5 kWp в региона на въглищен комплекс МИ, които да бъдат разположени на покривите на частни и общински сгради в населените места в рамките на комплекса „Марица изток“.
Тези две инициативи следва да се разглеждат като пилотни с оглед дългосрочното развитие на комплекса като индустриален център от регионален тип.
– КНСБ изпрати писмо до Народното събрание и Министерския съвет с препоръки за подобряване на заложеното в Стратегическата визия за развитие на българската енергетика до 2053 г. Кои са Вашите ключови предложения и как тяхното изпълнение ще гарантира защита на националните ни интереси в сектора?
– На този етап стратегическата визия задава общия поглед за развитие по базови направления. Ние подкрепяме изведените направления за развитие и сме споделили виждания по теми, които е важно да бъдат развити в дълбочина и обсъдени. Такива теми са:
- Запазване на мажоритарен държавен дял в ключова енергийна инфраструктура в рамките на предстоящите процеси на либерализация и навлизане на частни капитали, чрез което да се гарантира сигурността на доставките на електрическа енергия на поносима цена за крайните потребители;
- Намалението на производството от въглища след 2030 г. да се планира така, че през 2035 г. се запазят 1 TW въглищни мощности възможност за производство поне до 2038 г., както е заложено в настоящия Интегриран план в областта на енергетиката и климата;
- Осигуряване на финансов ресурс за „Мини Марица Изток“ и ТЕЦ „Марица изток 2“ за осъществяване на инвестиционните намерения за мерки за значително намаляване на емисионния фактор и за намаление на оперативните разходи, чрез което да се гарантира възможността за работа при пазарни условия след 2025 г.;
- Обвързване на индустриалната трансформация в комплекса „Марица изток“ с дългосрочното запазване на енергийните производствени капацитети в региона;
- Развитието на АЕЦ „Козлодуй“ с нови мощности следва да е при условията на запазване на минимум 85% държавен дял, като дружеството следва да запази водещата си роля на нашия пазар и след 2050 г;
- Развитието на нови ВЕИ мощности следва да е базирано на балансиран подход, без да се дава предимство на рискови инвестиции в големи слънчеви централи, а да се осигури възможност за развитие на хидроенергийни, вятърни и мощности на биомаса;
- Трансформацията на електропреносната мрежа следва да има определящ характер спрямо новите мощности и да включва развитие на утвърдените технологии за съхранение на енергия и системно балансиране, каквито са ПАВЕЦ;
- Развитието на електроразпределителните мрежи следва да се ориентира към нуждите на крайните потребители и да отговори на предизвикателствата от навлизане на нови дигитални технологии;
- Стратегията следва да насърчава развитието на системите за производство на енергия за собствени нужди, енергийната ефективност, както и производството и използването на водорода за индустриални и транспортни цели.
