На 28 и 29 март в Букурещ се проведе международна конференция на тема „Осигуряване на устойчиво бъдеще за текстилната, шивашката, кожарската и обувната промишленост в Югоизточна Европа“. Тя бе организирана от IndustriALL Europe съвместно с Европейски работодателски организации EURATEX , COTANCE и CEC.
В конференцията участваха синдикални и работодателски организации от България, Хърватия, Румъния, Северна Македония и Сърбия и синдикални активисти от Германия, Италия, Испания и Швеция.
Федерация Лека промишленост–КНСБ бе представена от председателя ѝ Цветелина Милчалиева, зам.-председателя Красимир Иванов, председателя на СО в „Брилянт“, гр. Пловдив и лидера на Младежкия център на Федерацията Апостол Димитров.
Федерацията взе активно участие във всички дискусионни панели, организирани по четири основни теми:
– Новата стратегия на Европейския съюз за устойчиви текстилни изделия: Възможности и предизвикателства за ТШКО промишлеността в Югоизточна Европа;
– Привличане и осигуряване на достатъчно квалифицирана работна сила – ролята на образованието и обучението;
– Приносът на социалния диалог и колективното договаряне за социалния мир, производителността и достойния труд;
– Осигуряване на устойчиви вериги за доставките – ролята на местните и чуждестранните марки, клъстерите в подкрепа на МСП и държавните политики.
Цветелина Милчалиева бе говорител от страна на синдикатите във във втория дискусионен панел. Тя акцентира върху необходимостта от провеждане на съвместни социални политики в индустриалните предприятия между работодатели и синдикати за привличане на млади и квалифицирани работници. В този процес трябва да се наблегне на колективното трудово договаряне, където социалните партньори да могат да се договорят по отношение на разработването на стратегии, насочени проритетно към младите работници, като например възможности за преносимост в кариерата. Милчалиева посочи, че за синдикатите инвестициите в иновации са от съществено значение за развитието на бизнеса в бъдеще, но те са точно толкова важни, колкото и инвестициите в работещите.
„Много лесно е за мен да кажа, че това са въпроси, зависещи единствено и само от националната законодателна рамка, но всъщност по-големият въпрос е общото ни осъзнаване и реализиране на ползите и добавената стойност, които носи социалният диалог, както за предприятията, така и за бизнеса и хората“, каза още Милчалиева. Тя акцентира, че икономическото развитие трябва да се базира основно на повишена покупателна способност, инвестиции и повишаване на производителността и конкуренцията между фирмите, управлявани от технологии и социални иновации, а не чрез дъмпинг.
В заключителната част на конференцията бе приета Декларация „Осигуряване на устойчиво бъдеще за текстилната, шивашката, кожарската и обувната промишленост в Югоизточна Европа“, касаеща бъдещите намерения на социалните партньори, насочени към съвместни браншови политики във всяка една от ангажираните държави.
В нея се посочва, че в текстилната, шивашката, кожарската и обувната промишленост работят над 400 хил. работници в България, Хърватия, Северна Македония, Румъния и Сърбия. С преразглеждането на сигурността на веригите за доставките от страна на марките се очертават допълнителни възможности за растеж. Изборът на по-близка държава за производството предлага възможности за страните от Югоизточна Европа в близост до големите европейски пазари, като дава алтернатива за снабдяване с по-малък екологичен отпечатък. В същото време на европейските ТШКО отрасли им предстои голяма трансформация, която ще
засегне както промишлеността, така и работниците. Стратегията на ЕС за устойчиви и кръгови текстилни изделия има за цел да гарантира, че до 2030 г. продуктите на ТШКО промишлеността, пуснати на пазара на ЕС, ще са дълготрайни, за многократна употреба, с възможност за поправка и/или рециклиране, като отрасълът ще се движи от линеен към кръгов бизнес модел. Стратегията обхваща екологичния и цифровия преход, като същевременно подчертава необходимостта от гарантиране на конкурентоспособността в глобален контекст.
В декларацията се посочва още: „Социалният диалог е по-важен от всякога, за да се осигури устойчива трансформация. Механизмите за социален диалог и колективно договаряне трябва да бъдат засилени, като се вземе предвид и колективното договаряне по новата директива относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз. Призоваваме Европейския съюз да осигури финансиране за идната трансформация на ТШКО индустрията, за усъвършенстване на технологиите и уменията, за регионално развитие и справедлив преход. Социалният диалог на европейско равнище може да окаже подкрепа за успешния процес на промяна.“