Икономическата и политическата ситуация в България, приоритетите в дейността на синдикатите, сътрудничеството с германските им колеги, дискусията в ЕС за промяна на Маастрихтските фискални правила, прилагането на директивата за адекватните минимални заплати, справедливият зелен преход.
Тези и други теми, свързани с актуални проблеми пред страната ни, бяха обсъдени вчера на среща на ръководството на КНСБ с членове на федералния парламент на Германия, представители на Германската социалдемократическа партия. В делегацията участваха Ангелика Гльокнер, Михаел Гердес, Бернд Рютцел и Мануел Гава. На срещата присъстваха и Мориц Зайлер, ръководител на икономическия отдел на Посолството на Федерална република Германия в България, и Калина Дренска, проектен координатор във Фондация Фридрих Еберет България. Преводач бе Милкана Делер.
От страна на конфедерацията в дискусията участваха президентът Пламен Димитров, вицепрезидентите Даниела Алексиева, Тодор Капитанов, Огнян Атанасов, директорът на ИССИО и главен икономист Любослав Костов, зам.-директорът на института Виолета Иванова, националният секретар Величка Микова и консултантът по социална защита Ася Гонева.
Пламен Димитров обърна внимание, че делегацията посещава страната ни непосредствено след провелите се на 2 април поредни предсрочни парламентарни избори, а политическата криза в България и в настоящия момент не изглежда лесно разрешима. Хората се измориха и очакват по-примирено намиране на формула за съвместно управление, посочи Димитров и изтъкна едно от основните предизвикателства в момента пред България – липсата на бюджет за настоящата година, приемането на такъв, както и изготвянето на бюджет за 2024 г.
С представителите на Бундестага бе обсъдено ниското ниво на заплащане в България, въведеното наскоро изискване в Кодекса на труда минималната заплата да е 50% от средната за страната, действията на конфедерацията като най-голям синдикат за увеличаване на доходите както чрез механизмите на колективното трудово договаряне, така и чрез протестни и стачни действия, включително в предприятия, собственост на германски компании. Изтъкната бе необходимостта от справедливост в заплащането – да е еднакво за еднакъв труд, независимо в коя страна в ЕС извършва дейност компанията.
Германските депутати повдигнаха въпроса за условията на труд на трансграничните шофьори във Федералната република. Огнян Атанасов посочи най-честите регистрирани от синдиката оплаквания, сред които липсата на добри условия за почивка. Величка Микова акцентира върху проблемите, които срещат българските работници в Германия – и по пътя на миграцията, и като командировани във Федералната република. Посочено бе, че българите в Германия са над 410 хил. към януари тази година.
Микова обясни, че проектът “Справедлива мобилност”, който е от 2016 г., помага за налагането на справедливи заплати и справедливи трудови условия за работниците от държавите на ЕС от Централна и Източна Европа на германския пазар на труда. Политическата отговорност за проекта носи Председателството на Федералната организация на Конфедерацията на германските синдикати (DGB). Проектът се подпомага от Федералното министерство на труда и социалната политика и от DGB. Президентът на КНСБ е член на борда на проекта, който премина през различни етапи на мобилността – командироване на работници и сезонна заетост. В рамките на този проект се изготвят периодично проучвания, които имат за цел да представят редовно появяващите се проблеми на работниците от Централна и Източна Европа и необходимостта от консултация в областта на социалното и трудовото законодателство, и дават препоръки за политически действия.
В настоящия момент DGB разработва нов проект, който е насочен към консултиране и превенция на сезонните работници в земеделието. КНСБ се ангажира в следващите две години (2024-25 г.) да осигури консултирането на българи в страната, които осъществяват сезонна мобилност.
Членовете на германския парламент разказаха и за опита на страната им при затварянето на въглищните мини. За целта са изпълнени дългосрочни програми за преквалифициране на заетите. В резултат от затварянето на мините пък, в момента заради енергийната криза в Европа, Германия внася въглища от съседни страни на високи цени.
