1. Макроикономическа среда и перспективи през 2023 г.
През 2022 г. брутният вътрешен продукт на България нарасна с 3,4%, като с положителен принос за растежа за поредна година бе вътрешното търсене. В номинално изражение БВП е 165,3 млрд. лв., което представлява растеж от 19%.
Частното потребление се повиши с 4,8% движено от нарастването на реалния разполагаем доход на домакинствата, на заетостта и на потребителските кредити. Това е поредното доказателство, че активна политика по доходите, която да стимулира вътрешното търсене, води след себе си до по-висок реален икономически растеж. Като основен момент тук се изтъква повишаването на заплатите в частния и обществения сектор, което е доказателство за мултипликативния ефект върху реалната икономика.
Брутното образуване на основен капитал през 2022 г. отчете отрицателни стойности /-4,3%/ заради ниската инвестиционна активност в частния сектор и невъзможността да се реализират за пореден път планираните капиталови разходи в Бюджет 2022 г.
Пазарът на труда продължи да се подобрява през 2022 г., като бе отчетен ръст на коефициента на заетост от 1,3%. За сравнение, през 2021 г. този ръст бе едва 0,2%. От друга страна равнището на безработица продължи да намалява до 4,3% през 2022 г. Тези стойности са много близки до естествената норма на безработица, което показва, че пазарът на труда като цяло се представя много добре по отношение на включването на безработните и обезкуражените лица в потока на заетите.
Компенсацията на един нает нараства номинално с 18,4% през 2022 г., което е резултат и от високите инфлационни равнища през изминалата година. Въпреки това в много сектори този ръст не успя да компенсира кумулативната инфлация за 2022 г., особено в обществения, където липсваше адекватна политика по доходите за всички в резултат от липсата на бюджет и редовно правителство.
През 2022 г. страната ни отчете най-високото ниво на инфлация от 1998 г. насам – средногодишен ИПЦ в размер на 15,3% /НСИ/, Дефлатор на БВП от 15,1% и ХИПЦ 13% /Евростат/.
През 2023 г. е предвиден БВП по текущи цени да достигне 184,4 млрд. лв. Нарастването на потреблението на домакинствата ще се забави през 2023 г., докато при инвестициите в основен капитал се очаква ръст от 6,3%. Забавянето на вътрешното търсене ще се отрази и в аналогична динамика на вноса и като цяло върху външнотърговските отношения на страната ни, което се изразява в спад на вноса от 10,5% през 2022 г. до 3,9% през 2023 г., както и спад на износа от 8,3% през 2022 г. до 1,7% през 2023 г. Въпреки това вътрешното потребление, като основен компонент за формирането на БВП, ще запази своята водеща роля, което отново мотивира необходимостта от политика по доходите, която минимум да компенсира прогнозираната средногодишна инфлация.
От друга страна, прогнозите на МФ може да се окажат по-песимистични от реалността, тъй като краткосрочната статистика на НСИ не дава толкова сериозни индикации на забавяне в търсенето. Освен това прогнозираната средногодишна инфлация от едва 8,7% /ХИПЦ/ и 9,5% /Дефлатор на БВП/ може и да не се сбъдне, тъй като само за първото тримесечие на 2023 г. НСИ отчита инфлация от 15,5% спрямо същия период на предходната година. Във верижен индекс ИПЦ за първите три месеца на 2023 г. достигна вече 2,7%.
Тези процеси от своя страна ще окажат влияние и върху размера на прогнозирания номинален БВП, който по оценки на КНСБ има реален потенциал да бъде с ок. 2 млрд. лв. по-висок. Освен това от СБП 2023 – 2025 г. става ясно, че потенциалният реален растеж на БВП през 2023 г. би могъл да бъде до 2,6%. Това означава, че когато се прогнозира ниво от 1,8% реален растеж през 2023 г., то това далеч не е най-високата възможна точка на развитие на икономиката ни.
През 2023 г. се очаква броят на заетите лица да се повиши с нови 0,4% спрямо 2022 г., а средногодишният коефициент на безработица да намалее до 4,1%. Като цяло положителната тенденция от предходните години се очаква да се затвърди. Безработицата ще продължи да следва своята посока на намаление през целия прогнозен период. Всъщност, за поредна година нарастването на МРЗ не доведе до спад в заетостта или ръст на безработицата, както често се твърди в публичното пространство.
През настоящата година динамиката на компенсацията на един нает се очаква да се забави до 11,5%, следвайки ограничаването на инфлацията. Според КНСБ тази динамика би могла да бъде по-висока при формулирането на подоходна политика в публичния сектор, която да компенсира инфлационните процеси за всички работещи. Това от една страна ще ограничи максимално загубата на реална покупателна способност у работещите, но от друга страна, ще доведе до по-високо ниво на вътрешно търсене, а оттам и реален икономически растеж.
От друга страна прогнозата на ЕК е по-консервативна спрямо тази на МФ за растежа на БВП, но по-позитивна по отношение на очакванията за средногодишно ниво на инфлацията. Според ЕК реалният растеж за 2023 г. ще бъде 1,4% а нивото на инфлацията 7,8% /ХИПЦ/. Разликата този път може да се дължи и на различният времеви хоризонт, при който са изготвяни двете прогнози и наличието или липсата на адекватни дълги редови от данни. Освен това липсата на разбивка по компоненти в прогнозата на ЕК не дава възможност да се прецени откъде идват разликите в очакванията на МФ и ЕК. Подобно разминаване се случва за втора поредна година, което също е един от недостатъците на това страната да няма приет Бюджет за съответната година съгласно утвърдените в ЗПФ срокове. В момента не е възможно каквото и да е сравнение на допусканията на МФ с допусканията на ЕК, тъй като бюджетната процедура се разминава като времеви хоризонт с календара на Европейския семестър.
Разбира се, налице са и редица предизвикателства пред тези параметри. На първо място геополитическата ситуация в глобален план продължава да се характеризира с висока степен на несигурност, което създава рискове пред реализирането на макроикономическата прогноза. На второ място реализиране на по-високи от очакваните темпове на инфлация, ускорено повишение на лихвените проценти и респективно понижение на разполагаемия доход на домакинствата и/или ограничаване на производствената и инвестиционната активност в търговските ни партньори, са фактори, които биха ограничили външното търсене. На трето място влязлата в сила забрана за внос на суров петрол от Русия в ЕС може да се отрази отрицателно върху износа на нефтопродукти от България за трети страни.
В същото време има и редица фактори в положителна посока. На първо място през първото тримесечие на 2023 г. показателите за нагласите на икономическите агенти показаха съществено подобрение на оценките и очакванията за развитието в еврозоната и в други големи икономики. В тази връзка е възможно през текущата годината при търговските ни партньори да се реализира по-висок растеж от очаквания, което би се отразило положително на износа и икономическата динамика в страната. Това потенциално би повишило реалния ръст на БВП през елементите на нетния износ и външнотърговското салдо. На второ място през 2022 г., в среда на повишаваща се инфлация, потреблението на домакинствата бе устойчиво в България. Регистрираният растеж бе по-висок от очаквания и ако тази тенденция продължи и през 2023 г., може да се наблюдава по-голямо нарастване на БВП.
В заключение – оценяваме заложените параметри по отношение на пазара на труда като обективни, но считаме, че прогнозите за останалите индикатори /БВП по текущи цени, инфлация, темп на прираст на вътрешното търсене/ са подценени и консервативни.
2. Фискална политика и параметри за периода 2023 – 2025 г.
2.1. Основни фискални параметри
Подготовката на Бюджет 2023 и СБП за периода 2023-2025 г. беше силно повлияна от късното приемане на Бюджет 2022, а също така и от политическия цикъл, свързан с провеждането на предсрочни парламентарни избори. Разчетите са разработени при запазване на действащото законодателство въз основа на пролетната макроикономическа прогноза на МФ за развитието на националната икономика и на предварителните данни за отчета на бюджета за 2022 г.
Фактическата обстановка е такава, че ясно вече се вижда голямата грешка, която беше допусната есента на 2022 г., когато служебният кабинет отказа да внесе ЗДБРБ за 2022 г. Към момента прогнозирането на основните макроикономически и фискални индикатори, тяхната сравнимост с международните процеси, както и бюджетирането на политики, се оказва много по-трудно. Подобен хаос в бюджетната процедура не е имало никога и затова КНСБ настояваше да се внесе Бюджет още в 48-мото НС.
За 2022 г. предварителните отчетни данни показват дефицит по КФП в размер на 0,8% от БВП /1,3 млрд. лв./, като спрямо заложената цел в актуализираната програма за 2022 г. от 4,1% дефицит по КФП (6,2 млрд. лв.) се отчита значително подобрение. Основен фактор за това е по-ниско от планираното усвояване на разходите по сметките за средства от ЕС.
КНСБ не счита, че прекалено строгата фискална консолидация трябва да бъде цел на нашата икономическа политика точно в момента. Само по себе си преизпълнението на тази прогноза не допринася по никакъв начин за по-бързото развитие на българската икономика. Стимулиращият ефект на фискалната политика липсва, което в допълнение с липсата на парична политика от страна на БНБ поради наличието на Валутен борд, оставя страната ни в ситуация, в която може единствено да разчита на пазарните механизми да регулират дисбалансите в макроикономически план. В много отношения тези дисбаланси имат социален характер и водят след себе си до загуба на покупателна способност, ръст на неравенствата и несправедливо преразпределяне на допълнително генерираната добавена стойност. Когато държавата не е активен участник в стопанските процеси, то подобни проблеми придобиват все по-сериозен характер, каквато е и ситуацията в България в момента.
Приходите, помощите и даренията по консолидираната фискална програма (КФП) към декември 2022 г. са в размер на 64,8 млрд. лв., вкл. 3,2 млрд. лв. приходи с еднократен извънреден характер, които не са включени в разчетите към ЗДБРБ за 2022 г.
При разходите за 2022 г. се отчита по-слабо от планираното усвояване по сметките за средства от ЕС и държавния бюджет. Голяма част от проектите, заложени за реализиране чрез европейските програми и фондове и чрез капиталовата програма в държавния бюджет, не бяха реализирани в рамките на годината, което съответно се отрази в по-слабо от планираното усвояване на капиталовите разходи. Забавянето при изпълнението на проектите и програмите измества голяма част от планираните за 2022 г. разходи в 2023 г. и следващите години, което от една страна подобрява касовото салдо за 2022 г., но от друга води до натиск върху бюджета за 2023 г.
Всичко това означава, че проблем на Бюджет 2023 г. не са разходите за по-високи пенсии или разходите за ръст на доходите. Проблемът е в инвестиционната активност и невъзможността да се планират и изпълнят по адекватен начин всички проекти, част от капиталовата програма. В този смисъл за периода 2023-2025 г. е разчетен дефицит съответно: 6,4% от БВП за 2023 г., 5,2% от БВП за 2024 г. и 4,6% от БВП за 2025 г.
По отношение на разходите за периода 2023-2025 г. се наблюдава номинален годишен ръст, но като дял от БВП те намаляват съответно от 42,1% от БВП през 2023 г. до 41% от БВП през 2025 г. В средносрочен план разходите по КФП (без разходите, извършвани от сметки за средства от ЕС и по други международни програми и договори, приравнени към тях, вкл. свързаното с тях национално съфинансиране) са в рамките на 40%-то правило по ЗПФ, като бележат спад от 38,6% от БВП през 2023 г. до 36,1% от БВП през 2025 г.
При приходите в настоящата прогноза се наблюдава ръст в номинално изражение за целия тригодишен период. Като относителен дял от БВП за 2023 г., те са 35,7%, за 2024 г. – 37,0% и за 2025 г. – 36,4%.
Тук е моментът да припомним, че КНСБ настоява да отпадне текстът в ЗПФ, който определя таван на приходите и разходите като дял от БВП до размер от 40%.
Подобен таван няма в нито една друга европейска държава. Освен това, той има възпиращ ефект за това държавата да се доближава до преразпределителната сила на бюджетите на развитите страни в ЕС, където средното преразпределяне е 45-47%, а в страни като Франция минава дори 55%. КНСБ не споделя подобно поведение на правителството, при положение, че по редица обществени дейности страната ни е на последно място като дял от БВП. Вместо да увеличаваме преразпределителната сила на държавата и нейното участие в стопанските процеси, ние правим стъпка назад, както по отношение на приходите, така и по отношение на планираните разходи като дял от БВП.
Таблица 1: Основни фискални параметри на държавните бюджети на България в периода 2016-2021 г.
| Приходи /млрд. лв./ | Разходи /млрд. лв./ | Бюджетно салдо
/млрд. лв./ |
Капиталови разходи
/млрд. лв./ |
||
| 2016 | Програма | 33 | 34,8 | -1,8 | 6,1 |
| Отчет | 33,9 | 32,4 | 1,4 | 3,8 | |
| Разлика | 0,9 | -2,4 | 3,2 | -2,3 | |
| 2017 | Програма | 35,4 | 36,7 | -1,3 | 6,2 |
| Отчет | 35,3 | 34,4 | 0,8 | 3,7 | |
| Разлика | -0,1 | -2,3 | 2,1 | -2,5 | |
| 2018 | Програма | 38,2 | 39,3 | -1,1 | 6 |
| Отчет | 39,6 | 39,4 | 0,1 | 5,3 | |
| Разлика | 1,4 | 0,1 | 1,2 | -0,7 | |
| 2019 | Програма | 43,8 | 46,3 | -2,4 | 8,4 |
| Отчет | 44 | 45,2 | -1,1 | 7,5 | |
| Разлика | 0,2 | -1,1 | 1,3 | -0,9 | |
| 2020 | Програма | 43,4 | 48,7 | -5,2 | 6,9 |
| Отчет | 44,3 | 47,8 | -3,5 | 5 | |
| Разлика | 0,9 | -0,9 | 1,7 | -1,9 | |
| 2021 | Програма | 47,5 | 52,5 | -4,9 | 6 |
| Отчет | 52,3 | 56,2 | -3,9 | 3,7 | |
| Разлика | 4,8 | 3,7 | 1 | -2,3 | |
| 2022 | Програма | 59,7 | 65,8 | -6,2 | 8,2 |
| Отчет | 64,7 | 66,1 | -1,3 | 5,5 | |
| Разлика | 5 | 0,3 | 4,9 | -2,7 |
Източник: МФ и изчисления на КНСБ
От Таблица 1 става ясно, че заложените първоначални приходи в бюджетите през 2016, 2018, 2019, 2020, 2021 и 2022 г. са по-малко спрямо отчетените такива след приключване на бюджетната година. Изключение прави Бюджет 2017, където разликата е пренебрежимо малка в размер на по-малко от 100 млн. лв. между това, което е събрано, и това, което е планирано. Следователно, налице е значително подценяване на приходната част в бюджета всяка година, което създава предпоставка за по-бързо намаление на предварително заложения дефицит. КНСБ алармира за този проблем от години и не виждаме защо Бюджет 2023 ще бъде изключение от така създалата се лоша практика.
Таблица 1 показва също така, че заложените първоначални разходи в бюджет 2016, 2017, 2019 и 2020 са значително повече от реализираните такива в действителност. Изключение правят Бюджет 2021 и Бюджет 2022, където действително направените разходи са повече спрямо заложените такива, но сравнявайки го с допълнителните приходи от съответната година, може да се види ясно, че всъщност държавата и тогава е изхарчила по-малко допълнително, отколкото допълнително е събрала, което рефлектира и върху по-строга от планираната фискална консолидация в края на годината.
От данните ясно се вижда, че в три от разглежданите години са се планирали дефицити, но са отчитани излишъци като крайно салдо, а в останалите четири, планираните дефицити са значително по-големи спрямо действително реализираните такива.
Същите изводи важат и за капиталовите разходи през годините. В нито една от разглежданите бюджетни години размерът на капиталовите разходи, които са били гласувани в Народното събрание, не се е реализирал в пълния им обем. Тенденцията е към изкуствено надценяване всяка година. Всичко това ни дава основание да смятаме и че през настоящата година капиталовата програма е силно надценена.
Икономическата политика на страната ни е по-консервативна от онази, за която е получила мандат. Поради тази причина КНСБ счита, че широко налаганата теза, че държавата много харчи, е грешна и невярна, тъй като очевидно е доста по-малко, отколкото самата тя е планирала. Всъщност сумарният ефект показва, че държавата е изхарчила общо 15,4 млрд. лв. по-малко в периода 2016-2021 г., отколкото е планирала първоначално. Това са пропуснати ползи за икономиката, които страната ни щеше да генерира през ефектите на мултипликатора на правителствените разходи. Ако бяха реализирани тези планирани разходи, реалната конвергенция на страната ни към средноевропейските стойности по редица икономически и социални индикатори, би била по-добра от настоящата ситуация.
Като положителен момент може да се открои намаляването на консолидирания дълг на сектор „Държавно управление“. Към края на 2021 г. нивото на държавния дълг възлиза на 31,2 млрд. лв. В резултат на извършените операции през 2022 г. държавният дълг достига до 36,1 млрд. лв., което е с 2,4 млрд. лв. по-малко от предвиденото в ЗДБРБ за 2022 г. дългово ограничение за максимален размер на дълга от 38,5 млрд. лв. В сравнение с нивото от предходната година дългът се увеличава с около 4,9 млрд. лв. в резултат от поетия нов държавен дълг от 7,9 млрд. лв. и извършените погашения в размер на 3,0 млрд. лв. Въпреки това дългът като съотношение към БВП намаля от 22,5% през 2021 г. до 21,8% през 2022 г.
Заложената необходимост от осигуряване на значително по-големи обеми ново дългово финансиране през тази и следващите две години зависи до голяма степен от това дали фискалните и макроикономическите параметри ще се сбъднат, за което стана въпрос вече. Страната ни няма дългосрочен проблем с дълга и като цяло сме в условията на фискална устойчивост в това отношение, тъй като темпът на ръст на БВП изпреварва темпът на поемане на нови заеми. Всъщност номиналният растеж на БВП ерозира значението на дълга като процент, което е тенденция от доста години.
В този смисъл, всички широко налагани опасения, че страната ни е изправена пред дългова „спирала“, са неоснователни и не почиват на реални факти.
3. Приоритети на политиките и основни допускания за периода 2023 – 2025 г.
3.1. Политики в приходите и разходите
На първо място според нашите оценки БВП за 2022 г. вероятно ще бъде коригиран до 167 млрд. лв. /а не 165, както е в момента/. Прогнозираният Дефлатор за 2023 г. е подценен /едва 9,5%/, а ХИПЦ е оценен на 8,7%. Това съответно ще отвори възможност за повече приходи и намаление на заложения дефицит от 6,4% /11,8 млрд. лв./.
Към момента е предвидено приходите като дял от БВП през 2023 г. да намалеят до 35,7% /за сравнение през 2022 г. са били 39,2% по отчет/. Това като тенденция, особено в настоящата ситуация на необходимост от допълнителни приходи, е недопустимо. Основната разлика идва от предвидения спад на „Неданъчните приходи“ /от 12 млрд. лв. през 2022 г. по отчет на 9.9 млрд. лв. през 2023 г. планирани/, както и по линия на „Помощи и дарения“ /спад с 2 млрд. лв. спрямо 2022 г./.
Тези разлики идват най-вече от това, че от страна на МФ не са калкулирали в приходната част нито една от мерките, за които са дали разчети в самата средносрочна прогноза, вкл. и очакваните приходи по линия на НПВУ /2,88 млрд. лв. – ясно написано на стр. 11 в СБП/. Това показва още веднъж необходимостта от промени в данъчната система, по възможност такива с дългосрочен характер, които да гарантират устойчивостта на публичните финанси.
Таблица 2: Консолидирана фискална рамка – Приходи (млрд. лв. и %)
| Консолидирана фискална рамка – Приходи (млрд. лв.) | |||||||
| 2020
(Отчет) |
2021
(Отчет) |
2022
(Отчет) |
2023
(Прогноза) |
2024
(Прогноза) |
2025
(Прогноза) |
||
| 1 | Общо приходи | 44,31 | 52,45 | 64,78 | 65,79 | 73,03 | 76,45 |
| 1.1. | Данъчноосигурителни | ||||||
| приходи | 35,84 | 40,87 | 46,78 | 51,83 | 55,80 | 59,92 | |
| 1.1.1. | Приходи от преки | ||||||
| данъци | 6,91 | 8,25 | 9,92 | 11,17 | 12,50 | 13,47 | |
| 1.1.1.1. | приходи от ДДЮЛ | 2,71 | 3,4 | 4,59 | 5,21 | 5,90 | 6,37 |
| 1.1.1.2. | приходи от ДДФЛ | 4,19 | 4,85 | 5,33 | 5,96 | 6,59 | 7,10 |
| 1.1.2. | Приходи от социално и здравно | ||||||
| осигуряване | 11,01 | 12,23 | 13,73 | 15,32 | 16,94 | 18,16 | |
| 1.1.3. | Приходи от косвени | ||||||
| данъци | 16,72 | 18,97 | 21,54 | 22,65 | 24,61 | 26,54 | |
| 1.1.3.1. | приходи от ДДС | 11,02 | 12,97 | 15,33 | 16,36 | 18,20 | 19,75 |
| 1.2. | Неданъчни | ||||||
| приходи | 5,77 | 8,11 | 12,00 | 9,92 | 9,25 | 9,50 | |
| 1.3. | Помощи и дарения | 2,69 | 3,46 | 6,00 | 4,00 | 7,97 | 7,02 |
|
Консолидирана фискална рамка – Приходи (% на промяна спрямо предходната година) |
|||||||
| 1 | Общо приходи | 18,37% | 23,50% | 1,55% | 11% | 4,7% | |
| 1.1. | Данъчноосигурителни | ||||||
| приходи | 14% | 14,4% | 10,7% | 7,6% | 7,3% | ||
| 1.1.1. | Приходи от преки | ||||||
| данъци | 19,3% | 20,2% | 12,6% | 11% | 7,7% | ||
| 1.1.1.1. | приходи от ДДЮЛ | 26% | 35% | 13% | 13,2% | 7,9% | |
| 1.1.1.2. | приходи от ДДФЛ | 15,7% | 9,8% | 11,8% | 10,5% | 7,7% | |
| 1.1.2. | Приходи от социално и здравно | ||||||
| осигуряване | 11,2% | 12,2% | 11,5% | 10,5% | 7,2% | ||
| 1.1.3. | Приходи от косвени | ||||||
| данъци | 13,4% | 13,5% | 5,1% | 8,6% | 7,8% | ||
| 1.1.3.1. | приходи от ДДС | 17,6% | 18,1% | 6,7% | 11,4% | 8,5% | |
| 1.2. | Неданъчни | ||||||
| приходи | 40% | 48% | -17% | -6,75% | 2,7% | ||
| 1.3. | Помощи и дарения | 28,6% | 73,4% | 33% | 99,2% | -12% | |
Източник: Приложение 3 (стр. 239) СБП 2023 – 2025 г. и ИССИО на КНСБ
На първо място, видно от Таблица 2 – общите приходи е предвидено да нараснат с едва 1,55%. Подобен ръст на фона на очакван по-висок номинален БВП в размер на минимум 19 млрд. лв. не е обясним. При равни други условия, запазвайки 40%-ното преразпределяне, би трябвало да бъдат събрани поне ок. 7 млрд. лв. допълнителни приходи само от данъци, а не само 5 млрд. лв., както е в момента предвидено. По този начин общото ниво на приходите има потенциал на нарасне в номинален план поне с 2 млрд. лв. само от подценяване на данъчните постъпления.
Не е ясно защо е заложен спад на темпа на прираст на данъчноосигурителните приходи с 3,7 пр. п., както и 7,6 пр. п. спад на темпа на прираст на приходите от преки данъци. При положение, че приходите от данък-печалба нарастват през последните две години, съответно с 26% и 35%, то няма логично обяснение защо през 2023 г. техният темп на прираст е предвиден да падне едва до 13%.
Освен това приходите от косвени данъци са предвидени да намалеят също като темп на прираст до 5,1%, при средно равнище за последните 10 години от ок. 12-13%. От тях ДДС е с най-голям дял, където е предвиден ръст на приходите от този данък едва 6,7%, при 18,1% година по-рано, респективно 17,6% две години по-рано. Предвиденият ръст на номиналния БВП е сходен с отчетените ръстове през 2022 г. и 2021 г., но приходите от данъци, било то косвени или преки, са значително занижени като процент.
На следващо място, не става ясно каква е структурата на перо „Помощи и дарения“ и перо „Неданъчни приходи“ и защо намаляват в такива големи размери. Никъде в мотивите към ЗБДРБ не е направен подробен анализ, а това е важно от гледна точка на цялостната структура на приходите.
Таблица 3: Консолидирана фискална програма – разходна част
| Консолидирана фискална програма – разходна част (млрд. лв.) | |||||||
| 2020
(Отчет) |
2021
(Отчет) |
2022
(Отчет) |
2023
(Прогноза) |
2024
(Прогноза) |
2025
(Прогноза) |
||
| 1. | Общо разходи с вноска в бюджета на ЕС | 47,85 | 56,25 | 66,11 | 77,66 | 83,23 | 86,14 |
| 1.1 | Текущи разходи | 41,23 | 49,24 | 58,45 | 65,12 | 67,44 | 70,99 |
| 1.1.1 | Персонал | 11,37 | 13,15 | 14,64 | 15,65 | 16,47 | 17,21 |
| 1.1.1.1 | Заплати | 7,56 | 8,67 | 9,62 | 10,81 | 11,4 | 11,89 |
| 1.1.1.2. | Други възнаграждения | 1,28 | 1,61 | 1,82 | 1,28 | 1,39 | 1,50 |
| 1.1.1.3. | Осигурителни вноски | 2,52 | 2,86 | 3,19 | 3,54 | 3,68 | 3,80 |
| 1.1.2. | Издръжка – общо | 5,07 | 5,18 | 7,08 | 10,35 | 8,20 | 7,57 |
| 1.1.3. | Стипендии | 0,1 | 0,11 | 0,13 | 0,16 | 0,16 | 0,16 |
| 1.1.4. | Социални и здравноосигурителни | ||||||
| плащания | 19,03 | 22,89 | 25,47 | 30,91 | 34,44 | 37,06 | |
| 1.1.4.1. | Пенсии | 11,18 | 14,30 | 15,70 | 19,25 | 21,41 | 23,24 |
| 1.1.4.2. | Текущи трансфери, обезщетения и помощи за | ||||||
| домакинствата | 3,51 | 3,62 | 4,14 | 5,11 | 5,52 | 5,61 | |
| 1.1.4.3. | Здравноосигурителни плащания | 4,33 | 4,96 | 5,62 | 6,55 | 7,50 | 8,21 |
| 1.2. | Капиталови разходи | 5,02 | 3,7 | 5,53 | 10,1 | 13,21 | 12,46 |
| Процент промяна спрямо предходната година (%) | |||||||
| 2020 | 2021 | 2022 | 2023 | 2024 | 2025 | ||
| 1. | Общо разходи с вноска в бюджета на ЕС | 17,5% | 17,5% | 17,4% | 7,1% | 3,4% | |
| 1.1 | Текущи разходи | 19,4% | 18,7% | 11,4% | 3,5% | 5,2% | |
| 1.1.1 | Персонал | 15,6% | 11,3% | 6,8% | 5,2% | 4,6% | |
| 1.1.1.1 | Заплати | 14,6% | 11% | 12,3% | 5,5% | 4,2% | |
| 1.1.1.2. | Други възнаграждения | 25% | 13% | -30% | 8,5% | 7,9% | |
| 1.1.1.3. | Осигурителни вноски | 13,4% | 11,5% | 10,9% | 3,9% | 3,2% | |
| 1.1.2. | Издръжка – общо | 2,1% | 36% | 46% | -21% | -7,6% | |
| 1.1.4. | Социални и здравноосигурителни | ||||||
| плащания | 20,2% | 11,2% | 21,3% | 11,4% | 7,6% | ||
| 1.1.4.1. | Пенсии | 28% | 9,7% | 22,6% | 12,2% | 8,5% | |
| 1.1.4.2. | Текущи трансфери, обезщетения и помощи за | ||||||
| домакинствата | 3,1% | 14,3% | 23,4% | 8% | 1,6% | ||
| 1.1.4.3. | Здравноосигурителни плащания | 14,5% | 13,3% | 16,5% | 14,5% | 9% | |
| 1.2. | Капиталови разходи | -26% | 49% | 83% | 31% | -5,7% | |
Източник: СБП 2023 – 2025 г. Приложение 3: стр. 206 и ИССИ на КНСБ
По отношение на таблица 3 възниква логичният въпрос – как залагаме капиталови разходи за съфинансиране на европейски проекти по НВПУ, при положение, че не са предвидени съответните приходи в разчетите? Така например заложените капиталови разходи са в размер на 10,1 млрд. лв., което е с 4,6 млрд. лв. повече спрямо отчетените за 2022 г. /5,5 млрд. лв. отчет за 2022 г. при гласувани 8,2 млрд. лв. – 67% изпълнение/. Не малка част от тези капиталови разходи са национално съфинансиране по линия на проектите в НПВУ, които към днешна дата са поставени под въпрос. В този смисъл европейските средства по НПВУ за 2023 г. не са калкулирани в приходната част, което отваря голяма дупка. За съжаление, не става ясно от тригодишната прогноза каква е структурата на капиталовите разходи, за да се оцени доколко те са изпълними в настоящата ситуация.
При всички положения през последните 15 години страната ни нито веднъж не е изпълнила размера на капиталовата си програма на по-високо ниво от 65 – 70%. Това означава, че при всички положения, дори да бъдат реализирани проектите по НПВУ, то би могла да се получи икономия от поне 2,5 – 3 млрд. лв. в разходната част, което допълнително да увеличи фискалното пространство за провеждането на политики в областта на доходите, каквито липсват.
Прави впечатление високият ръст на разходите за „Издръжка“ от близо 3 млрд. лв. Настояваме за декомпозиция на това перо и повече информация за това какво се съдържа в неговата структура. От мотивите не става ясно кое налага толкова голям ръст на тези разходи и дали те реално са изпълними в такъв обем в действителност.
На следващо място, разходите за „Персонал“ и „Заплати“
/Приложение 3/ намаляват като дял от БВП. За сравнение разходите за Персонал през 2021 г. са били 9,5% от БВП, през 2022 г. са намалели до 8,9% от БВП, а сега се предлага ново намаление на 8,5% от прогнозирания БВП, макар да отчитат номинален ръст от 1 млрд. лв. Разходите за Заплати по същия начин, макар да нарастват с 1,2 млрд. лв. през 2023 г. спрямо 2022 г., то като дял от БВП са намалели до 5,9% при 6,3% през 2020 г. и 6,2% през 2021 г. съответно.
При настоящия прогнозиран БВП от 184 млрд. лв., ако искаме да запазим разходите за Персонал и Заплати, съответно на нивата им от преди пандемията /съответно 9,5% и 6,3%/, то допълнителните средства за „Персонал“ трябваше да бъдат 1,75 млрд. лв. /750 млн. лв. повече спрямо настоящите планирани ок. 1 млрд. лв./, а общият размер на средствата за перо „Заплати“ трябваше да бъде в размер на 11,62 млрд. лв. /2 млрд. лв. повече спрямо 2022 г. и 800 млн. лв. повече спрямо заложеният ръст за 2023 г. от 1,2 млрд. лв./.
Ако се гледат темповете на изменение на разходите /Таблица 3/, то може ясно да се види, че темпът на прираст на разходите за „Персонал“ намалява значително от 15,6% през 2021 г., 11,3% през 2022 г. и сега е предвиден ръст от едва 6,8% за 2023 г. Разходите за перо „Работни заплати“ нарастват като темп леко спрямо миналата година, но като дял от БВП, както стана ясно вече, нещата не стоят никак добре. Нещо повече, тези допълнителни близо 1,2 млрд. лв. за работни заплати в голямата си част са транспониране да действащо законодателство от 2022 г. и актуализацията на бюджета от миналата година.
Очевидно е налице фискално пространство за намиране на средства, с които да се проведе политика по доходите, която да отговаря на реалността. Това няма да влоши дефицита, дори напротив, ще го подобри. Необходимите допълнителни средства за провеждането на адекватна политика по доходите са между 800 млн. лв. и 1 млрд. лв., а допълнителните средства само по линия на подценените данъчни приходи, ще бъдат в размер на поне 2 млрд. лв.
3.2. Данъчна политика
Промените в данъците чрез ЗИД на ЗДОПК бяха оттеглени макар КНСБ да ги подкрепи на заседание на бюджетна комисия към НСТС. Това бе още една възможност за запълване на нереалистично високия дефицит, който е програмиран на базово ниво, без да се вземат предвид редица процеси. Тъй като за първи път се разглежда законопроект за държавния бюджет без преди това да са се гледали данъчните закони, КНСБ използва ситуацията да напомни за пореден път, че е необходима промяна на цялата данъчна философия, особено в настоящата ситуация. Според нас дебатът за данъчните промени трябва да бъде основен в условията на финалната фаза на Бюджет 2023.
Предложенията, които бяха направени от МФ в ДОПК, бяха опит за коригиране на получилите се несъответствия през последните години. За съжаление, тези предложения бяха оттеглени, макар в проекта на Бюджет за 2023 г. да има подробна оценка за това колко допълнителни приходи биха донесли на хазната /ок. 6 млрд. лв. общо/. Ако тези предложения бяха залегнали в проекта на Бюджет, това щеше да позволи на страната ни дефицита за 2023 г. да бъде в рамките на 3%. Минусът на така изготвеното предложение се състоеше в един много важен момент – времевият хоризонт. Ефектите от него щяха да се усетят основно през настоящата година, а за 2024 г. отново щеше да се отвори дупка в приходната част. Това ни връща отново към дискусиите за промяна в данъчната система на България, които да позволят по-дългосрочно решение за коригирането на дисбалансите и връщане на справедливостта в облагането на труда и капитала.
3.2.1. Необлагаем минимум и 15% ДДФЛ
За да се подкрепи покупателната способност на работещите, КНСБ предлага въвеждането на необлагаем минимум равен на размера на минималната работна заплата, но придружен от увеличаване на ставката по ДДФЛ от 10% на 15%, което ще запази стабилността на публичните приходи, но и ще остави в мнозинството от хората допълнителни средства за потребление ежемесечно. Въпреки увлечението на данъка върху доходите, въвеждането на необлагаем минимум ще означава, че по-малко доходи от заплати ще бъдат облагани с данъци, което ще доведе до увеличаване на доходите на работещите и подобряване на техният стандарт на живот.
Ефектът от необлагаемия минимум в комбинация с предложението за увеличени на данъка върху доходите на физическите лица от 10% на 15% води до положителен резултат за всички работещи, които получават доход до 2800 лв. Става въпрос за над 83% от всички осигурени лица, които реално ще бъдат нетни получатели на средства на годишна база.
По този начин единствените, които няма да спечелят и ще е необходимо да се разделят с малка част от своя доход, са хората, които получават по-високи доходи (над 2800 лв.). Но дори и за тях загубата няма да бъде особено голяма, защото дори ако един човек се осигурява на 3000 лв., то той ще загуби за една година едва 146 лв., което прави по-малко от 14 лв. на месец. Тази стъпка ще донесе загуби за бюджета от 1,5 млрд. лв.[1], но те ще бъдат компенсирани по линия на други данъчни промени, които КНСБ предлага. Освен това, нетната загуба за бюджета, при равни други условия, би била дори по-малка, отчитайки разходите, които така или иначе в момента се правя по линия на данъчните облекчения за семейства с деца. Те по своята същност имат характер също на необлагаем минимум.
Това наше предложение отговаря и на идеята за търсене на социална справедливост в разпределението на доходите у нас. По този начин бихме могли да подобрим и позицията си по редица показатели за неравенства в доходите, като Коефициент на Джини, индексът S80/S20 и др.
3.2.2. Корпоративен данък 15%
Корпоративният данък в България е 10%, което ни нарежда на второ място сред страните в ЕС, като единствено в Унгария е по-висок – 9%. За сравнение, размерът на корпоративния данък, средно за ЕС, през 2022 г., е 21,3%, докато тази за Еврозоната е малко по-висока – 23%. За разлика от България, в ЕС към 31.12.2022 г., като „правило“ ставката на данък печалба варира в диапазона между 19% и 25% сред отделните икономики в Общността. Освен това, през 2022 г. събраните средства в хазната от корпоративен данък са 4 498,5 млн. лв. Размерът на събраните приходи от корпоративен данък кореспондира с изнесените данни от МФ, според които реализираната печалба на дружествата в страната за 2022 г. е ок. 47 млрд. лева (ръст от близо 10 млрд. спрямо 2021 година и ръст от 20 млрд. лв. за 2020 г.).
На следващо място през последните няколко години идеята за въвеждането на глобален минимален данък върху печалбата за мултинационалните компании от 15% проправи своя път и към днешна дата реализирането му е все по-близо до изпълнение. Водещата концепцията за прилагането му е гарантирането, че големите международни предприятия ще плащат единен минимален корпоративен данък. Това ще препятства изкуственото свиване на данъчните основи от страна на тези компании и ще направи безпредметно прехвърлянето на печалбите между различните дъщерни дружества с цел плащането на по-малки данъци. През декември 2022 г. държавите членки на ЕС се споразумяха за транспонирането на Директивата за гарантиране на глобално минимално равнище на данъчно облагане на многонационалните групи от предприятия и големите национални групи в ЕС, която трябва да стане част от националните законодателства на страните-членки до края на настоящата година. Според нея всяка държава трябва да въведе корпоративна данъчна ставка от минимум 15% за всички МНК на своя територия от началото на 2024 г. Решението на ЕС е продължение на споразумението от 08.10.2021 г. на ОИСР за реформа в международното данъчно облагане, което беше подкрепено от близо 140 държави.
Въвеждането на този нов елемент в националните законодателства ще повлияе върху вече изградените данъчни системи, като се очаква да се създаде натиск върху страните, където данъка върху печалбата за местните фирми е със ставка по-ниски от тези 15%. Такъв е случаят и на нашата страна, където понастоящем процента на корпоративния данък е под тази граница. Очакванията са свързани с необходимостта данъкът върху печалбата да се изравни с минималния глобален данък, за да се спази принципът на равнопоставеност на икономическите субекти.
Според нас комбинирането на двете предпоставки – промяна на данъчната система в страната с цел запазването на фискална стабилност в дългосрочен план и въвеждането на глобалния данък за мултинационалните компании, е подходяща възможност да се осъществи промяна в настоящата ставка на корпоративен данък в страната.
КНСБ предварително е изготвила три сценария на развитие при облагането на юридическите лица с 15% данък в зависимост от склонността към данъчно облагане при определени допускания, които при необходимост веднага ще предоставим. В крайна сметка, независимо кой от вариантите ще се реализира, положителен ефект за хазната по отношение на приходите от корпоративен данък ще е налице – като ръстът би бил между 25% и 50%. Най-реалистичният вариант би бил някъде по-средата, което означава, че допълнителните постъпления от данък печалба за 2023 г. биха били ок. 2 млрд. лв. Също така не трябва да се пропуска, че въвеждането на тази завишена ставка на корпоративния данък ще има положителен ефект върху хазната всяка следваща година при равни други условия.
3.2.3. Данък дивидент от 5% на 10%
България има една от най-ниските данъчни ставки в ЕС на този данък, като страната ни е сравнима с Румъния, където данък дивидент също е със ставка от 5%. Единствено във Финландия такъв данък не се прилага. Например, данък дивидент в Белгия е 30%, в Дания е 26%, Германия 25%, Естония – 20%, Франция – 12,5%, Унгария – 15%, Италия – 26%, Латвия – 20%, Литва и Люксембург – 15%, Малта – 27%, Нидерландия – 26%, Австрия – 27%, Португалия – 28%, Словения – 27% и т.н.
Положителният ефект от повишаването на данък дивидент се свежда основно до два аспекта. Първият е увеличаване на приходите в бюджета. Вторият е намаляване на разликата в данъчните ставки между дивидентите и другите доходи, като например заплатите. Това може да намали мотивацията на компаниите да изплащат големи дивиденти и да насърчи реинвестирането на печалбата и/или увеличаване на заплати на служителите.
Повишаване на данъка върху приходите от дивиденти от 5% на 10% с оглед следване на европейската практика за ръст на този вид данък. Ефектът от въвеждането на тази промяна би довела до минимум 50 млн. лв. ръст на приходите в държавния бюджет.
3.2.4. Данък върху финансовите трансакции
Въвеждане на данък върху финансовите трансакции (FTT), който да бъде равен на 0,1% при обмяната на акции и облигации и 0,01% за договори на дериватни инструменти, ако една от финансовите институции е в страна-членка на ЕС. За да се избегне негативен ефект върху реалната икономика, както е твърдението на редица представители на бизнеса, данък за финансовите трансакции няма да се прилага при следните частни случай: 1) Ежедневни финансови дейности на граждани и фирми (напр. заеми, плащания, застраховки, депозити и др.), 2) Дейности за инвестиционно банкиране в контекста на набиране на капитал, трансакции, извършвани в рамките на операции по преструктуриране и 3) Рефинансиране на трансакции с централни банки на държави и ЕЦБ.
Такъв налог съществува в редица държави от ЕС като Белгия, Германия, Естония, Гърция, Испания, Франция, Италия, Австрия, Португалия, Словения и Словакия. Целта на този данък е да въведе справедливо облагане на финансовите институции, които получиха сериозна подкрепа от страните си по време на последните няколко кризи. Освен това същественият ръст на печалбите на финансовия сектор през последните години позволява те да отделят по-сериозна част от печалбата си в името на справедливото ѝ разпределение в обществото. Според ЕК годишните приходи от въвеждането на този данък би се равнявал на между 0,4% и 0,5% от БВП за съответната година. В случая на България, при прогнозен БВП за 2023 г. от ок. 185 млрд. лева[2], би означавало че ще могат да се съберат ок. 900 млн. лева.
3.2.5. Дигитален данък
Въвеждане на принципи на данъчно облагане за цифрово присъствие или т.нар. „дигитален данък“. Този данък е част от предложението на ОИСР за изменения в международната данъчна уредба, която да отговори на спецификите на настоящото време. Според нас България, като част от европейското семейство, се нуждае от стабилна данъчна рамка, която да е в крак с цифровите бизнес модели. Настоящите системи за корпоративно данъчно облагане в ЕС се основават на начисляването на корпоративната печалба, относима към всяка съответна юрисдикция. Данъчното облагане следва да се базира на това къде се създава стойността, което означава, че трябва да бъдат намерени универсални принципи за определяне на мястото, на създаване на стойност в условията на разрастващ се цифров пазар. Водеща идея в този механизъм е печалбите да бъдат регистрирани и да бъдат облагани там, където фирмите имат значително взаимодействие с потребителите посредством съответните цифрови канали, а не там, където са регистрирани по седалище.
Понастоящем 12 държави в ЕС са въвели този данък – Австрия, Белгия, Чехия, Франция, Унгария, Италия, Латвия, Полша, Португалия, Словакия, Словения и Испания. Ставката варира от 1,5% (Полша) до 7,5% в Унгария, като най-често срещаната е 3%. Препоръката на ЕК е този данък да се прилага само за дружествата с общи годишни приходи от цял свят от 750 млн. евро и 50 млн. евро в рамките на ЕС за всяка година. Ако такъв данък се въведе в България, при ставка от 3%, очакваните приходи за бюджета биха били ок. 300 до 500 млн. лв.
3.2.6. Възстановяване на всички намалени ставки на ДДС по време на пандемията на първоначалните им нива от 20%
Предлагаме възстановяване на всички намалени ставки на ДДС по време на пандемията на първоначалните им нива от 20% с изключение на бебешките продукти и книгите. Това би довело до допълнителен приход на годишна база в размер на 471 млн. лв.
В заключение – ефектът на годишна база за бюджета от така направени промени в данъчната политика са:
- 15% ДДФЛ + необлагаем минимум на МРЗ – 1,5[3] млрд. лв. по-малко;
- 15% ДДЮЛ – 2 млрд. лв. повече; 15% данък дивидент – 50 млн. лв. повече;
- Въвеждане на ДФТ[4] – 900 млн. лв. повече;
- Въвеждане на „дигитален данък“ – 400 млн. лв. повече;
- Възстановени ставки на ДДС на 20% – 471 млн. лв. повече
Общо: 2,3 млрд. лв. допълнителни нетни приходи за бюджета.
3.3. Финансово подпомагане на реалния сектор
Основните приоритети на държавното финансово подпомагане на реалния сектор в областта на транспорта и съобщенията са насочени към предоставяне на средства под формата на субсидии, компенсации и капиталови трансфери за нефинансови предприятия. Със средствата от държавния бюджет за нефинансовите предприятия през 2023 г. се покриват само необходимите разходи, възникнали при изпълнение на възложените им от държавата задължения, свързани с предоставяне на обществени услуги, с цел избягване на свръхкомпенсация на предприятията.
В това направление са разчетени субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия, както следва:
3.3.1. „Национална компания „Железопътна инфраструктура“
Предвидените средства за субсидии за „Национална компания „Железопътна инфраструктура“ са съобразени с тенденциите и възможностите за реализиране на приходи от други дейности на управителя на железопътната инфраструктура за периода 2023-2025 г., като са планирани средства за 2023 г. в размер на 272 300 хил. лв., за 2024 г. – 284 930 хил. лв. и за 2025 г. – 314 910 хил. лв.
Въпреки запазването на размерите от КНСБ припомняме, че средствата по субсидията би трябвало да осигуряват не само финансирането и изпълнението на дейностите по текущо поддържане и експлоатация на железопътната инфраструктура, но и покриването на разходите за възнаграждения на заетите в националната компания, което към момента не се случва и за целта се използват средства от приходите от друга дейност в компанията. Именно затова през 2023 г. размерът ѝ трябва да се повиши с минимум 8 млн. лв., които биха били достатъчни за 10% ръст на заплатите на работещите в НКЖИ.
3.3.2. „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД
Средствата за субсидии за „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД се предоставят и отчитат чрез бюджета на Министерството на транспорта и съобщенията. За периода 2023–2025 г. са планирани по 196 190 хил. лв. на година.
Освен това, за всяка година от периода 2023-2025 г. за „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД се предвиждат средства за капиталови трансфери от държавния бюджет в размер на 59 000 хил. лв. на година. С предвидените средства за капиталови трансфери ще се даде възможност да се осигури финансиране за закупуване на нов подвижен състав, както и за необходими ремонти на съществуваща техника.
3.3.3. „Български пощи“ ЕАД
Средствата за субсидии се предоставят на „Български пощи“ ЕАД съгласно разпоредбите на чл. 29 от Закона за пощенските услуги (ЗПУ). Чрез бюджета на Министерството на транспорта и съобщенията за субсидии през 2023 г. са предвидени общо средства в размер на 61 330,8 хил. лв. В тази връзка разчетените средства за 2023 г. КНСБ настоява изплащането на тази субсидия да се осъществява с по-ускорени темпове (траншове), за да се избягва създадената ситуация средствата да пристигат в дружеството с години закъснение и това да оказва негативно влияние върху ръста на работните заплати на заетите.
4. Пазар на труда
4.1. Заетост и безработица
След Ковид пандемията от 2020 и 2021 г., през цялата 2022 г. се наблюдава ускорено възстановяване на пазара на труда.
| Показатели | 2021 | 2022 | ||||||
| I | II | III | IV | 1 | II | III | IV | |
| Кз(%) | 51.4 | 52.1 | 53.4 | 52,6 | 52.7 | 53.7 | 55.4 | 54.9 |
| Заети (хил.) | 3028,7 | 3062,2 | 3134,4 | 3080,5 | 3068,3 | 3121,0 | 3215,6 | 3197,1 |
| Наети (хил.) | 2714,9 | 2731,3 | 2775,4 | 2730,7 | 2744,9 | 2788,1 | 2845,5 | 2826,3 |
| Безработни (хил.) | 204,0 | 182,9 | 150,6 | 146,7 | 158,7 | 152,2 | 122,5 | 128,3 |
| Кб (%) | 6.3 | 5.6 | 4.6 | 4.5 | 4.9 | 4.7 | 3.7 | 3.9 |
| Обезкуражени (хил.) | 62,2 | 62,2 | 55,8 | 58,5 | 57,4 | 50.9 | 53,3 | 52,4 |
Източник: НСИ – Наблюдение на работната сила. Кз – коефициент на заетост Кб – коефициент на безработица (15 г. +)
По съпоставими тримесечия трайно нараства както броят на заетите, така и на наетите, като през втората половина на 2022 г. той се установява на нива от около 3200 хил. за заетите и над 2800 хил. за наетите. Съответно на това коефициентът на заетост бележи скок и от 51.4% през първото тримесечие на 2021 г. в края на двугодишния период достига нива от около 55%.
За същия период безработицата спада драстично с около 40% и броят на безработните е под 130 хил. души, като междувременно през третото тримесечие на 2022 г. коефициентът на безработица достига исторически най-ниското си ниво от последните десетилетия – 3.7%. От една страна, успешно прилаганата мярка 60/40 във всичките ѝ варианти предотврати драстична загуба на работни места по време на пандемията, от друга – продължава тенденцията на засилено търсене на работна сила в условията на ограничен трудов ресурс.
Трябва да се отбележи и друг един важен положителен факт – броят на обезкуражените лица през последните години намалява и в края на 2022 г. достига 52,4 хил. Освен на икономическата и трудово-пазарна конюнктура, според анализатори това се дължи в немалка степен и на реализираните успешни проекти за включване в пазара на труда на обезкуражени лица, които бяха заложени като основна целева група на активните мерки в НПДЗ.
Номиналният ръст на СРЗ от 13% през 2022 г. не беше достатъчен, за да компенсира галопиращата инфлация – средногодишната стойност на ИПЦ от 15.3% доведе до реален спад на работната заплата с 2.2 п.п. Тук трябва да подчертаем, че използването от МФ на дефлатора ХИПЦ по отношение на доходите и заплатите не е правилно от методологическа гл.т. и за целите на един прецизен анализ на реално протичащите процеси на национално ниво би следвало да се прилага ИПЦ, който по-точно отразява структурата на потребление на българските домакинства.
Забавеното повишение на МРЗ от 650 на 710 лв. от 1 април 2022 г. доведе до едва 6.9% номинален средногодишен ръст, а това означава загуба на реална покупателна способност от минус 7.3 п.п. на минималния трудов доход през през изтеклата година. В следствие на тази рестриктивна политика съотношението МРЗ/СРЗ през 2022 г. спадна рязко до 39.5%.
Според АСБП очакванията са за понижени темпове на нарастване на заетостта през периода 2023-2025 г. в рамките на от 0.4 до 0.7% ежегодно, като успоредно с това коефициентът на безработица ще продължи низходящата тенденция, изчерпвайки все повече възможностите за вътрешно преодоляване на острия недостиг на работна сила. Това означава, че екстензивното подхранване на икономическия растеж ще постигне своя предел и трябва да се търсят допълнителни източници отвън. КНСБ подкрепя политиките за активизиране на неактивните лица, но подчертава, че дефектите на българския пазар на труда са от количествено, качествено и структурно естество.
В същото време сме силно обезпокоени от политическата криза и забавянето на усвояване средствата от НПВУ, а това поражда изключително сериозни макроикономически проблеми, тъй като на външното финансиране на инвестициите се залага да бъде основният двигател на заетостта и икономическия растеж. Стартът на оперативните програми също се бави.
Допълнително предизвикателство са зеленият и дигитален преход. Ако на настоящия етап се наблюдава несъответствие между търсени професионални характеристики на лицата от страна на работодателите и притежаваните такива от търсещите работа лица, недостиг на работна сила в някои сектори на икономиката и неравномерно регионално развитие, то новите технологии и иновативните инвестиции в много по-ускорена динамика ще налагат драстични промени в заетостта и изискваните умения, образование и квалификация.
4.2. Доходи от труд
КНСБ е силно обезпокоена от противоречивата и оскъдна политика по доходите от труд. Най-общата прогноза е за значително забавяне динамиката на компенсацията на един нает, като темповете спадат от 18.4% през 2022 г. последователно до 11.5%, 10.6% и 7.7% в средносрочен период 2023-2025 г. Това изглежда нелогично на фона на ограничен прираст в заетостта и очакванията за иновативен растеж, основан на инвестиции във върхови технологии, човешки капитал и изкуствен интелект. Очевидно става въпрос за рестрикции в сферата на трудовите доходи, породени от намеренията за фискална консолидация при наложени вече „необосновано високи разходи“ на социалните компоненти на бюджета. КНСБ рязко се противопоставя на подобна политика, която е недалновидна и прехвърля основната тежест върху хората на труда – тези, които създават БВП на страната.
В условията на галопираща инфлация доходите от труд останаха некомпенсирани, но още по-лошото е, че липсва добра перспектива както за настоящата 2023 г., така и в средносрочен план – до 2025 г. Предвидено е:
- Нарастване на средствата за делегираните дейности в образованието във връзка с продължаване на политиката за увеличение на заплатите на педагогическите специалисти за достигане на средна работна заплата не по-малко от 125 на сто от средната работна заплата за страната, с цел да се стимулира навлизането на млади и квалифицирани педагози в системата на предучилищното и училищното образование.
- За 2023 г. е разчетено увеличение на средствата за заплати и възнаграждения на персонала за изборните длъжности и за заетите в системата на съдебната власт, за които законодателно е регламентиран механизъм за формиране на възнагражденията.
- Осигурени са в целогодишен размер за 2023 г. и следващите години средства в резултат от направени увеличения на разходите за персонал през 2022 г. на отделни разпоредители с бюджет. Предвидено е увеличение на разходите за персонал с 10% за структурите, които не са получили такова увеличение през 2022 г.
- Предвидени са допълнителни средства за ръст на заплатите в общинските администрации с 15%;
Т.е., извън трите сфери (образование, съдебна власт и общинска администрация), всички останали бюджетни дейности могат да разчитат само на едно 10% увеличение, при това само за онези, които не са получили никакво увеличение през 2022 г. Предвидено е и запазване на достигнатите равнища на заплати през следващите две години – 2024 г. и 2025 г. КНСБ съзнава, че подобен подход е предопределен от настоящата извънредна ситуация на продължително действащо служебно правителство, затова настояваме за спешно решаване на политическата криза, избор на редовно правителство и поемането на ясна политическа отговорност за социално-икономическото развитие на страната през следващите години, в частност за доходите от труд, осигурителните плащания и социалните трансфери. Настояваме да има политика по доходите, която да предвиди достатъчно средства за ръст на всички заплати за работещите в общественият сектор с поне 10% през 2023 г.
Нежеланието да се поеме отговорност важи в известна степен и по отношение на МРЗ. В АСБП за периода 2023-2025 г. е отразено „увеличението на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2023 г. – от 710 лв. на 780 лв. КНСБ продължава да настоява за още едно увеличение на МРЗ от 1 юли т.г. /от 780 лв. на 850 лв./, не само поради силното обезценяване на нейния размер в ущърб на стотици хиляди „нископлатени работници“, но и за осигуряването на по-плавен преход към прилагането на новата разпоредба в чл. 244 (2) от КТ.
5. Политика в областта на трудовите отношения
КНСБ приветства опита от няколко години в бюджетни документи на правителството да бъде обхваната и политиката в областта на трудовите отношения. Както се вижда обаче от ключовите индикатори за изпълнение и съответно заложените целеви стойности, тази политика акцентира изключително върху условията на труд, като ключовите индикатори (с едно изключение) залагат на статични целеви стойности за целия 3-годишен период:
- Намаляване дела на работещите при неспазени норми за условия на труд в проверени предприятия – под 12%;
- Задържане/намаляване на честотата на трудовите злополуки – под 1.00 коефициент на честота;
- Намаляване броя на трудовите злополуки, довели до трайна неработоспособност или смърт – не повече от 125 за 2023 г. и не повече от 120 за 2024 и 2025 г.
Освен това, очертават се основните предизвикателства: новите тенденции в заетостта, включително надомна работа, работата от разстояние и работа чрез предприятия, които осигуряват временна заетост, както и повишаващата се заетост в микро-, малките и средни предприятия; промените на работното място и възникването на нови професионални рискове; тенденцията към увеличаване на работното време и интензивността на труда; демографските промени и застаряването на работещото население. Но в крайна сметка не е направен опит тези нови тенденции и предизвикателства да бъдат адекватно отразени в таблицата с ключови показатели и целеви стойности.
Не на последно място – условията на труд са важна област в трудовите отношения, но на европейско ниво (не само сред синдикалните среди) все повече се налага като ключов индикатор ефективността на социалния диалог и покритието на наемния труд с колективен трудов договор (КТД). Важността на този индикатор бе обект на внимание на европейско ниво преди повече от 3 години (при стартирането Европейския семестър – цикъл 2020 г. и това бе отразено в Годишния обзор на растежа и Проекта на съвместен доклад по заетостта от ноември 2019 г.).
Той придоби още по-голямо значение с включването му в Директивата за адекватни минимални заплати в ЕС, където бе фиксиран като долен праг – 80% минимум покритие на работниците с КТД. В случая за България (с покритие от около 28%) той очевидно трябва да служи като целева стойност в средносрочен план и да бъде наблюдаван в рамките на Национален план за действие за насърчаване на колективното договаряне.
5. Социални и осигурителни политики
В държавния бюджет за 2023 г. са взети предвид необходимите разходи за всички мерки и политики по действащото законодателство. Това касае промени в закони, приети главно през 2022 г. от 48-то Народно събрание.
Общите разходи по Функция „Социално осигуряване, подпомагане и грижи (26 092,0 млн. лв.) нарастват с 3,8 млрд. лв. спрямо тези през 2022 г., като по обясними причини най-много нарастват разходите за пенсии – с 3 657,4 млрд. лв. спрямо закона за 2022 г. Като дял от БВП тези разходи възлизат на 14,1%, което е с 0,7 на сто по-малко спрямо дела на тази функция в държавния бюджет за 2022 г. – 14,8%. Възможно е намаляването на дела на социалните разходи към БВП да се дължи на замразяването на размерите на някои социални плащания – краткосрочни осигурителни обезщетения, размери на семейните помощи за деца и др., както и нарастване на самия БВП спрямо предходната година.
По отношение на политиките и програмите за социална подкрепа, предвидените в тази част на бюджета заложени разходи са съобразени с определения размер на линията на бедност и ориентирането на критериите за достъп и помощите по програмите за социално подпомагане към този показател (30 на сто от ЛБ), а не към ползвания до промяната гарантиран минимален доход.
Свързани с линията на бедност са финансовата подкрепа за хората с увреждания, нарастването на индивидуалните коефициенти на месечните помощи по закона за социалното подпомагане и правилника за прилагането му. Отражение в разходите налага и въвеждането на нови помощи за ученици, записани във втори, трети и четвърти клас и увеличението на трудовите възнагражденията на личните асистенти по Закона за личната помощ и на професионалните приемни семейство по Закона за закрила на детето.
С оглед на горното се предвижда нарастване на разходите по следните програми и политики на МТСП за 2023 г. спрямо изпълнението за 2022 г.:
- 111,1 млн. лв. във връзка с определения нов размер от 504 лв. на линията на бедност за 2023 г. при определяне на финансовата подкрепа по Закона за хората с увреждания;
- 131,0 млн. лв. по Механизма лична помощ по Закона за личната помощ (ЗЛП), като е отчетен достигнатия обхват на ползвателите и личните асистенти, както и ефектът за възнагражденията на асистентите от промяната на МРЗ от 710 на 780 лв., считано от 1 януари 2023 г.;
- 50,1 млн. лв., като е отчетено поетапното нарастване на индивидуалните коефициенти на месечните помощи по Закона за социално подпомагане, и като се отчита преминаването от сега действащия механизъм към обвързването на месечните социални помощи с линията на бедност, съобразно определения ѝ нов размер от 504 лв. за 2023 г.;
- 30 млн. лв. по Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД) за обезпечаване в целогодишен размер увеличението от 01.04.2022 г. на доходния критерий от 410 лв. на 510 лв. за месечните семейни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст (чл. 7 от ЗСПД), както и диференцираното увеличаване на размера на този вид помощи;
- 2,5 млн. лв. за възнаграждения за професионалните приемни семейства по Закона за закрила на детето (ЗЗД) от промяната в размера на МРЗ от 710 на 780 лв., считано от 1 януари 2023 г.;
- 23,4 млн. лв. във връзка с въведената нова еднократна помощ и за учениците от втори, трети и четвърти клас без доходен тест, независимо от вида на училището по Закона за семейни помощи за деца за първия срок на учебната 2023/2024 г.
По отношение на социалноосигурителната политика актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2023-2025 г. е разработена изцяло на действащото законодателство. Не се предвиждат изменения нито в приходните параметри на ДОО, нито по отношение на разходните политики, с изключение на пенсиите, за които е предвидено да нарастват единствено по Швейцарското правило, като за 2023 г. е предвиден ръст с 12 на сто, през 2024 г. – с 9,6 на сто, а през 2025 г. със 7,6 на сто.
Според нас предвидените политики по приходите в системата на ДОО са крайно недостатъчни за финансиране на заложените разходи. Недопустимо е продължаващото недоговаряне на МОД по икономически дейности и квалификационни групи професии. Максималният осигурителен доход задължително следва да бъде увеличен, най-малкото защото е абсурдно да е на нивото на максималната пенсия. КНСБ счита, че минималното увеличение, което следва да достигне този показател е 5400-5600 лв. (с оглед нивото на максималната пенсия). В тригодишната бюджетна прогноза не се предвижда увеличение на този показател.
По разходните политики на ДОО нашите претенции са основно по отношение на минималното дневно обезщетение за безработица, което за тази и следващите две години се предвижда да остане на ниво 18 лв. Така лицата, които разчитат на това обезщетение ще получават месечно 378 лв., което е далеч под нивото на официалната линия на бедност за 2023 г. (504 лв.), както и под 60 на сто от МРЗ за страната (780 лв.). Размерът на максималното дневно обезщетение за безработица от 85,71 лв. също се задържа на сегашното си ниво. Принципното становище на КНСБ е, че трябва да се следва основното изискване на законодателството, а именно 60 на сто от загубения трудов доход. Това за нас означава минималният дневен размер на обезщетението за безработица да се увеличи на 20-22 лв., а максималният дневен размер – 95-97 лв.
Разходите за основните политики и бюджетни програми на Министерство на труда и социалната политика за 2023 г. се предвижда да бъдат в размер на 2 468 983,4 хил. лв., което е с 281 986, 6 хил. лв. повече спрямо ЗБРБ за 2022 г. (2 186 996,8 лв.). Несимволично е нарастването на разходите в областта на хората с увреждания (с 238 862,3 лв.). При политиките за социално включване за 2023 г. се наблюдава спад на разходи – 710 060, 3 хил. лв. по сравнение с тези през 2022 г. – 729 820,7 хил. лв., като от мотивите към законопроекта не става ясно на какво се дължи този спад.
Заключение
КНСБ оценява проекта на Бюджет за 2023 г. като добра първоначална база, върху която да се заложат истински политики, особено в областта на доходите в 49-тото НС. С изключение на приоритетното финансиране на заплатите за педагогическия персонал в областта на образованието, друга политика по доходите, не е налична. В този смисъл, нашата обща оценка няма как да бъде положителна, тъй като този бюджет трябва да бъде доразвит от народните представители по начин, който да съответства на реалната икономическа конюнктура. Към момента са налице редица сгрешени допускания и липсват на много места съответните разчети и обяснения.
КНСБ не приема на принципна основа:
- Подценяването на основни макроикономически и индикатори за 2023 г., като например: БВП, инфлация, вътрешно потребление;
- Намалението на преразпределителната роля на държавата и в приходите, и в разходите като дял от БВП;
- Наложилата се тенденция през годините към по-строга от планираната фискална консолидация и неизпълнението на заложените дефицити;
- Липсата на достатъчно информация за структурата на ключови фискални пера в бюджета и надценяването на капиталовите разходи за пореден път;
- Нежеланието за реформа в данъчната система на страната, която да доведе до по-голяма справедливост в облагането.
- Недостатъчното финансиране на важни обществени сфери – култура, селскостопански структури, социални домове, агенции „на терен”, висше и средно образование, министерства и ведомства.
КНСБ оценява позитивно:
- Извеждането на вътрешното търсене като основен елемент за формирането на икономическият растеж за поредна година;
- Продължаващият ръст на заетостта и намаляващата безработица.
- Предвидените допълнителни средства за педагогическия персонал, гарантиращ ниво на заплатите от поне 125% от СРЗ;
- Предвиденият ръст от 12% на пенсиите от 01.07.2023 г.
- Предвиденото увеличение на разходите за персонал с 10% за структурите, които не са получили никакво увеличение през 2022 г.
- Предвиденото увеличение на разходите за заплати в общинската администрация с 15%.
Настояваме за:
- Компенсиране на кумулативната инфлация от 01.2021 до 31.2022 /28,29%/ за всички работещи в обществения сектор.
- Компенсиране на очакваната инфлация за 2023 г. с ръст на заплатите на всички работници и служители в обществения сектор с 10%.
- Ръст на минималната работна заплата от 01.07.2023 г. от 780 лв. на 850 лв.
- Въвеждане на необлагаем минимум, който да е равен на установената МРЗ за страната и 15% ДДФЛ.
- Ръст на данък „печалба“ от 10% на 15% ръст на данък „дивидент“ от 5% на 10%.
- Допълнителни промени в данъчната политика с оглед необходимостта от повишаване на приходите и постигане на по-добра справедливост на данъчната политика:
- Данък върху финансовите трансакции;
- „Дигитален данък“;
- Данък свръхпечалба.
- Възстановяване на всички намалени ставки на ДДС по време на пандемията на първоначалните им нива от 20%, с изключение на книгите и бебешките стоки.
В заключение Конфедерацията на независимите синдикати в България, НЕ ПОДКРЕПЯ така предложения проект на ЗДБРБ за 2023 г. и настоява да бъдат реализирани така отправените предложения за допълнителни политики, особено по отношение на доходите на работещите.
[1] При увеличение на МРЗ от 01.07.2023 г. до 850 лв. загубата за бюджета ще бъде в размер на 1,8 млрд. лева, а при МРЗ от 940 лв. от 01.01.0224 г. – 2,2 млрд. лв.
[2] По прогнозни данни на МФ
[3] При МРЗ 850 лв. от 01.07.2023 г. и отчетен ефект върху бюджета от данъчните облекчения за деца.
[4] Данък върху финансовите трансакции /FTT/