Пропорционалната система на данъчно облагане в размер на 10% не е успя да изпълни нито една от поставените задачи за последните 15 години, сред които намаляване на дела на „сивата икономика“, увеличение на преките чуждестранни инвестиции, намаляване на неравенствата в българското общество, увеличаване на данъчните приходи като процент от брутния вътрешен продукт. Ето защо е необходима данъчна реформа.
Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров на организирана от конфедерацията конференция „С тази данъчна система дотук?!“. Участие в нея взеха народни представители от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и БСП за България, заместник-министърът на финансите Александър Свраков, експерти.
Димитров посочи, че промени в облагането са необходими и заради увеличената тежест на косвените данъци в държавния бюджет през последните 15 години. Съотношението „преки – косвени“ данъци в България е 32:68, а средно за ЕС е 50:50. Това е във вреда на данъкоплатците от обедняващата средна класа, работещите бедни и уязвимите групи. Освен това структурата на приходите от преки данъци също е несправедлива, а събраните налози от работещите са значително по-големи от тези, които бизнесът плаща.
Президентът на КНСБ представи предложенията на КНСБ за промяна на данъчната система:
Необлагаем минимум и 15% Данък върху доходите на физическите лица
- Ефектът от необлагаемия минимум в комбинация с предложението за увеличени на ДДФЛ от 10% на 15% води до положителен резултат за всички работещи, които получават доход до 2 800 лв. Става въпрос за над 83% от всички осигурени лица, които реално ще бъдат нетни получатели на средства на годишна база;
- Единствените които няма да спечелят и ще е необходимо да се разделят с малка част от своя доход, са хората, които получават по-високи възнаграждения (над 2800 лв.). Но дори и за тях загубата няма да е голяма, защото, ако човек се осигурява на 3000 лв., то той ще загуби за една година едва 146 лв., което прави по-малко от 14 лв. на месец.
- Тази стъпка ще доведе до нетни загуби за бюджета от 1,1 млрд. лв. /при 780 лв. МРЗ/. При увеличение на МРЗ от 01.07.2023 г. до 850 лв. нетната годишна загуба за бюджета ще бъде 1,4 млрд. лв. /700 млн. лв. за полугодие/, а при МРЗ 940 лв. от 01.01.2024 г. – 1,8 млрд. лв. годишно.
Корпоративен данък в размер на 15%
През декември 2022 г. държавите в ЕС се споразумяха за транспониране на Директивата за гарантиране на глобално минимално равнище на данъчно облагане на многонационалните групи от предприятия и големите национални групи в ЕС, припомни Димитров. Според нея всяка държава трябва да въведе корпоративна данъчна ставка от минимум 15% за всички мултинационални компании от началото на 2024 г. Решението на ЕС е продължение на споразумението от 08.10.2021 г. на ОИСР за реформа в международното данъчно облагане, което беше подкрепено от близо 140 държави. КНСБ предлага ставката от 15% да важи за всички компании, за да няма неравнопоставеност на икономическите субекти. Освен това, страната ни е сред малкото в ЕС с корпоративен данък под 15 на сто. В Германия той е 30%, в Белгия, Франция и Испания – 20%.
Възстановяване на намалените ставки на ДДС
С изключение на бебешките продукти и книгите, намалените по време на пандемията ставки на ДДС трябва да се върнат на 20 процента, каза Димитров. Той отново акцентира, че за хляба и брашното очакваният ефект от спад в крайните им цени не бе постигнат, напротив, отчетено бе поскъпване с 2 до 6 процента. Връщането на предшния размер на ДДС ще има положителен ефект за бюджета с допълнителни приходи от 471 млн. лева.
Данък „дивидент“ в размер на 10%
С настоящите 5% България има една от най-ниските данъчни ставки в ЕС. Вдигането на 10% ще доведе до минимум 50 млн. лв. допълнителни приходи, както и до насърчаване на реинвестирането на печалбата и/или увеличаване на заплати на служителите.
Въвеждане на „дигитален данък“
Такъв налог е необходим заради промяната на икономическата среда, нужно е облагане на цифровото присъствие. Той е един от елементите в предложението на ОИСР за изменения в международната данъчна уредба. Освен това вече е въведен в 12 страни в ЕС, като препоръчителната ставка е 3 на сто. Въвеждането му ще доведе до 500 млн. лв. допълнителни приходи за бюджета.
Данък върху финансовите трансакции
Конфедерацията предлага ставка от 0,1% при обмяната на акции и облигации и 0,01% за договори на дериватни инструменти, ако една от финансовите институции е в страна-членка на ЕС. За да се избегне негативен ефект върху реалната икономика обаче не трябва да се прилага в следните ситуации: ежедневни финансови дейности на граждани и фирми (напр. заеми, плащания, застраховки, депозити и др.); дейности за инвестиционно банкиране в контекста на набиране на капитал, транзакции, извършвани в рамките на операции по преструктуриране; рефинансиране на трансакции с централни банки на държави и ЕЦБ.
Димитров посочи, че ефектът на годишна база за бюджета от предложените промени в данъчната политика, се изразява в общо 2,3 допълнителни нетни приходи.
Това е едно меню, което предлагаме на депутатите, като възможности за приходната част на бюджета, независимо от широко прокламирания консенсус, че няма да се пипат данъците, каза Димитров и акцентира, че в настоящата кризисна ситуация това е невъзможно.
Народните представители одобриха повдигането на дискусията за данъчна реформа, но отхвърлиха вероятността такава да се случи при липсата на стабилно управление и политически трусове.
Дискусията дали плоският данък увеличава неравенствата няма смисъл. Съмнение няма – навсякъде по света ги увеличава, може да се спори само за степента, коментира Румен Гечев от „БСП за България“. Той се съгласи, че корпоративният данък трябва да се увеличи и обясни, че най-конкурентоспособните държави всъщност са с най-високи данъци.
За бюджет 2023 г., в средата на годината, не може да се променя цялата данъчна система, но не се отказваме от прогресивното данъчно облагане, коментира Гечев. Защитата на интереса на най-бедните българи и средната класа трябва да е приоритет. Той каза, че политиците трябва да слушат синдикатите.
Георги Ганев от парламентарната група на „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) поздрави КНСБ за усилията да се направят предложения за „влизане в умерени рамки“ на бюджета. Според него трябва внимателно да се обмисли 15% данък върху доходите на физически лица и необлагаем минимум. Ганев изради пълно съгласие с възстановяване ставките на ДДС.
Убедена съм, че данъчната реформа може да се състои, когато има ясен хоризонт на управление и редовен кабинет, коментира зам.-председателят на парламента и депутат от ГЕРБ-СДС Росица Кирова. Тя посочи, че такава реформа изисква непопулярни мерки и за това трябва широк обществен дебат. Ирена Димова пък каза, че ПГ на ГЕРБ-СДС е против вдигането на данъците за бизнеса.
Данъците имат своята трайност и идва момент, в който някои от тях трябва да бъдат променени, каза пък Георги Кадиев от „Левицата!“. Той изрази подкрепа за възстановяване на намалените ставки на ДДС за някои продукти, като посочи, че това е била временна мярка.
По време на дискусията КНСБ напомни настояването си за вдигане на минималната работна заплата на 850 лв., настояването за компенсиране на доходите на заетите в обществената сфера.
Запис от конференцията можете да видите тук.
Подробна презентация на предложенията на КНСБ можете да видите тук
