Синдикатите в България винаги сме подкрепяли процеса по присъединяване на България към еврозоната. Влизането в еврозоната ускорява икономическата и социалната конвергенция на страната членка и ръстът на доходите е видим.
Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров при откриването на дискусията „Ролята на организираното гражданско общество в процеса на присъединяването на България към еврозоната“, която бе организирана от Икономическия и социален съвет на Република България. Тя се проведе днес в Гранитна зала на Министерския съвет с участието на представители на синдикатите, работодателските и гражданските организации, институциите, които имат отношение към процеса на присъединяването, експерти и др. Официални приветствия отправиха председателят на ИСС Зорница Русинова, председателят на 49-ото Народно събрание Росен Желязков, заместник министър-председателят по управление на европейските средства Атанас Пеканов, зам.-министърът на финансите Методи Методиев, подуправителят на Българска народна банка и ръководител на управление „Банково“ Нина Стоянова.
Сред лекторите в конференцията бе главният икономист на КНСБ и директор на ИССИО Любослав Костов. На конференцията присъстваха и лидерите на Синдиката на българските учители Янка Такева, на Синдиката на железничарите в България Петър Бунев, на Федерацията на независимите синдикати на миньорите Валентин Вълчев, вицепрезидентите на КНСБ Даниела Алексиева и Тодор Капитанов, националните секретари Марина Ставрева и Александър Шопов.
Целта на дискусията бе да представи актуалното развитие на нормативната база и техническата готовност на страната ни в процеса по присъединяването, да се обсъдят ключови въпроси и да се чуе опита на вече присъединили се страни, като за целта се включиха представители на синдикатите и работодателските организации в Хърватия, Литва, Латвия и Естония.
Президентът на КНСБ бе модератор на панела, който се фокусира върху процеса и добрите практики в Прибалтийските държави и последната присъединила се към еврозоната страната – Хърватия.
Димитров посочи, че страната ни трябва да почерпи от опита им по отношение на въвеждането на еврото. Той представи таблица с данни за средната работна заплата в Литва, Латвия и Естония в годината на влизане в еврозоната. През 2015 г. Литва влиза със СРЗ от 758 евро, а през 2021 г. тя вече е 1579 евро. В Латвия СРЗ продължава да се повишава, а в Естония за 10 години ръстът е близо 85%, посочи Димитров. Той изрази надежда да приемем еврото в началото на 2025 г. и минималната работна заплата да бъде поне 500 евро, а средната – поне 1000 – 1100 евро. Фактите са категорични – доходите растат при влизане в еврозоната. Да, ще има някои стоки, които ще поскъпнат, но не може това да е байрякът, който се вее. Разговорът трябва да е близо до тревогите и очакванията на хората, каза Димитров.
Президентът на конфедерацията акцентира върху важността на информационната кампания за еврото, която трябва да се справи с внушенията и заплахите с Торбалан и да убеди хората в България за ползите. От изключителна важност е да овладеем ценовите равнища на справедливите им нива, а не на спекулативните, особено на стоките от първа необходимост, каза Димитров. Той апелира страната ни да има ясна позиция и да участва в дискусиите за изработване на правилата за икономическото управление на ЕС, особено тези, свързани с бюджетния дефицит. Нека да се опитаме да влияем върху тези процеси, освен да ги констатираме, призова Димитров. По думите му България няма ясна позиция по въпроса можем ли и следва ли заедно с други държави да поискаме гъвкавост по отношение на трите процента дефицит. Защо отличници като България, Естония на съотношението дълг към БВП не могат да предложат и да наложат полза и за тях, когато по една или друга причина временно ни се налага отклонение от тези 3 процента, дори и в годината преди влизането в еврозоната, попита Димитров. Не казвам, че трябва да имаме по-голям от 3 процента дефицит, но когато се обсъждат правилата да участваме активно и да си извоюваме такова право, добави той. Ако можем да влияем на тези процеси, сигурно ще убедим повече граждани, че еврозоната се отнася справедливо и към бъдещите държави членки, каза още президентът на КНСБ.
По време на дискусията с представителите на Прибалтийските страни Димитров посочи, че е важно да се чуе опитът им, особено на Литва, която също имаше валутен борд до въвеждането на еврото.
По време на членството в еврозоната заплатите се увеличиха няколко пъти, каза Инга Ругиниене, президент на Конфедерация на синдикатите в Литва. Тя подчерта, че минималната заплата днес в страната е 840 евро, а средната – 1947 евро. Минималната и средната заплата се очаква да нараснат още през следващата година. По думите й така се постига баланс между увеличението на цените и ръста на заплатите. Ругиниене отбеляза, че ролята на синдикатите по пътя към еврозоната е важна. Според нея те трябва да работят с правителството, за да се избегнат страховете на работещите, както и да не се допуска само заради промяната на валутата бизнесът да вдига неоснователно цените.
Инезе Степина, представител на Конфедерация на работодателите в Латвия, каза, че членството в еврозоната е било цел за страната още при присъединяването към ЕС. Въпросът не беше „дали“, а „кога“, подчерта тя и добави, че формалната подготовка е започнала още в края на 2005 г. Гражданското общество е имало ключова роля и без обществена подкрепа процесът е нямало да бъде възможен, посочи Степина.
Хърватия се присъедини на 1 януари 2023 г. в еврозоната и Шенген, припомни Паула Летунич, старши съветник на министър-председателя на Хърватия. Тя подчерта, че това е направило страната й част от Европейския механизъм за стабилност. По думите й още преди това икономиката е била значително обвързана с еврото. Летунич даде пример, че почти 60 на сто от износа на Хърватия е бил свързан с еврото, 75 на сто от спестяванията и повече от половината кредити са били в евро преди присъединяването. Около 75 на сто от нашия външен дълг беше деноминиран в евро, посочи експертът. И добави, че след 2017 г., когато Хърватия е излязла от процедурата за прекомерен дълг, вече е изпълнявала Маастрихтските критерии. Летунич подчерта, че политическата стабилност е била съществено важна за процеса по присъединяване към еврозоната. Тя посочи, че още през 2017 г. подходът на правителството е бил структуриран и заедно с националната банка е представило евростратегията. След консултации и много задълбочен публичен дебат за предимствата и недостатъците, правителството одобри и прие 2018 г. тази стратегия, каза също Летунич.
По време на дискусията от Комисията за защита на потребителите посочиха, че заради правото на информиране всички цени ще са с двойно обозначаване – в лева и евро, половина година преди и една година след въвеждането на еврото. Предстои разяснителна кампания, както и такава за проследяване на цените на 100 вида стоки и услуги.
