Проектът на ЗБДОО за 2023 г. се разработва и обсъжда в безпрецедентна ситуация – след изтичане на повече от 6 месеца на годината, за която се отнася. От тази гледна точка навярно би било естествено известно снизхождение при преценката на законопроекта. Но доколкото в него се съдържат/би трябвало да се съдържат гаранциите за функционирането на системата на ДОО и за осигурителните права на българските граждани през цялата текуща година, все пак обективният и критичен коментар е неотменим.
Приходите по консолидирания бюджет на ДОО са планирани на равнище 11 228,5 млн. лв., или с 1 550 425,0 хил. лв. повече спрямо ЗБДОО за 2022 г. Същевременно общият размер на планираните разходи по консолидирания бюджет е 21 794,0 млн. лв., което е с 3 546 277,9 лв. повече в сравнение със ЗБДОО за 2022 г., или повече от два пъти над очаквания ръст на приходите. Това нарастване е основно в резултат от разходните политики, приети от предходните две Народни събрания (основно през 2022 г.).
I. По приходите
Сериозен недостатък според КНСБ е, че при наличието на сериозно нарастване на осигурителните разходи, проектът на бюджет на ДОО за 2023 г. не залага амбициозни мерки за повишаване собствените приходи на системата. Вносителите се задоволяват единствено да отразят новия размер на минималната работна заплата за страната. Уникалният факт, че на практика финансовият план на ДОО за 2023 г. ще действа в петте месеца от август до декември не е стойностен аргумент за подобен подход.
- Повишен е минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица – от 710 лв. на 780 лв., в съответствие с действащата в момента MP3 за страната;
- Повишен е и минималният осигурителен доход за земеделските стопани и тютюнопроизводителите – от 710 лв. на 780 лв.
- Вече по традиция (8 г.) минималните осигурителни доходи по икономически дейности и квалификационни групи професии се променят единствено въз основа на изменението на MP3 за страната. Така на практика минимумите, върху които се дължат осигурителни вноски за различните икономически дейности и различните групи персонал, почти изцяло остават на ниво минимална работна заплата за страната. Този подход според нас е порочен и дори опасен, защото се създават предпоставки да се възстанови старата негативна практика – цели предприятия да се осигуряват върху MP3 и така сивата заетост да нарасне неимоверно. Ясно е, че в основата на този подход е съпротивата на работодателските структури, но отговорността по закон е на Правителството, респективно и на законодателя да предвиждат ежегодно нарастване и съответна диференциация на МОД-те. Прокламираните от бизнеса аргументи, че инструментът МОД е остарял и вече си е изиграл ролята не се потвърждава с аргументи, тъй като дори само промените в резултат от повишаване на MP3 за страната имат принос в осигурителните приходи.
- КНСБ приема, че повишаването на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица и за земеделските стопани и тютюнопроизводители от 1 август т. г. ще допринесе за повишаване на приходите и което е по-важно, ще подобри защитата на осигурените лица от тези групи. Но държим да отбележим, че MP3 от 780 лв. не е в състояние да гарантира дори минимални пенсии на тези лица в бъдеще. И ако по отношение на самоосигуряващите се лица се прилага допълнително деклариране на фактическите осигурителни доходи, което може да повиши тяхната защита, то по отношение на земеделските стопани и тютюнопроизводители това ниво на осигурителен доход продължава да е „бомба със закъснител“ за техните бъдещи пенсионно-осигурителни права.
- Максималният осигурителен доход остава на действащото равнище от 3400 лв., каквото е равнището и на максималния размер на пенсията. Тази абсурдна обвързаност задължително следва спешно да бъде разрушена и максималният осигурителен доход да бъде решително увеличен. КНСБ счита, че равнището, на което следва да бъде установен още сега този показател, е 5400-5600 лв., с което ще се разкъса порочната обвръзка с максималния размер на пенсията за ОСВ и последната ще бъде на нивото на заместване от 60 на сто от него.
И в този законопроект липсват конкретни предложения за нормативни изменения, които да подобрят осигурителната дисциплина и да овладеят възможностите за деклариране дължимост на осигурителните вноски през неограничен период от време. КНСБ счита и за пореден път предлага максималният период на деклариране дължимост на вноски да не може да превишава 6 месеца. В такава насока е наложително да се промени текстът на чл. 113 КСО.
Видно от проекта всички фондове на ДОО, с изключение на Фонд „Трудова злополука и професионална болест“, са на недостиг. А нивото на дефицит на Фонд „Пенсии“ вече застрашава дългосрочната жизнеспособност на разходопокривната солидарна пенсионна система на България и капацитета ѝ да осъществява присъщите ѝ функции. Наред с това състоянието и перспективата на развитие на дефицитите по фондовете на ДОО сдържат и стагнират подобряването на адекватността на осигурителните плащания. Всичко това сочи, че в проекта не са вложени амбиции за въвеждане на ефективни и ефикасни мерки и политики за повишаване осигурителните приходи.
II. По разходите
- По краткосрочните обезщетения
1.1. Минималното дневно обезщетение за безработица остава на ниво от 18 лв., въпреки сериозните инфлационни процеси и през настоящата година. Така лицата, които разчитат на това обезщетениеq ще получават месечно около 390 лв., което е далеч дори от нивото на официалната линия на бедност за 2023 г. (504 лв.). Конфедерацията счита за абсолютно наложително още с този проектобюджет минималното дневно обезщетение да се увеличи с 5 лв. – от 18 на 23 лв. на ден, за да генерира месечен доход от това обезщетение поне на нивото на линията на бедност. Необходимият допълнителен разход за това не надхвърля 1,1-1,2 млн. лв., който със сигурност е по силите и финансите на държавата до края на настоящата година.
1.2. Размерът на обезщетението за гледане на дете до 2-годишна възраст за 2023 г. се определя на нивото на MP3 за 2023 г. – 780 лв.
КНСБ продължава да възразява на обвързването на това и всяко друго обезщетение – пряко или косвено, с MP3 за страната. Този подход е в крещящ разрез с осигурителните принципи и предназначението на обезщетението да компенсира загубен трудов доход. Създава се противопоставяне и неравнопоставеност между осигурените, както и условия някои от тях да получават обезщетение превишаващо трудовия доход, върху който са се осигурявали. Претенциите, че по този начин се решават демографски проблеми, не намират опора в осигурителните принципи, нито историческо потвърждение в международната практика, или в българската такава.
- По пенсиите
2.1. През 2023 г., по изключение, КНСБ приема увеличението на пенсиите да се осъществи единствено въз основа на Швейцарското правило. Бихме отбелязали като положителен факта, че след осъвременяването минималната пенсия за първи път ще надвиши правителствената линия на бедност за настоящата година.
2.2. Също по изключение КНСБ ще приеме при осъвременяването през 2023 г. максималният размер на пенсията да се запази на същото ниво (3400 лв.) с оглед на категоричната необходимост тя да се откъсне от максималния осигурителен доход, за което категорично настояваме (виж по-горе). Обръщаме внимание, че продължителното задържане на максималния размер на пенсията, освен че предизвиква недоволство у засегнатите лица, но последващото увеличение става все по трудно и изисква повече финансов ресурс. Конфедерацията убедено счита, че постепенното повдигане на максималния размер на пенсията за ОСВ по пътя на осъвременяването с Швейцарското правило ще допринесе за привлекателността на системата и ще създава предпоставки все повече пенсионери да получат действителния размер на личната си пенсия за ОСВ. По този начин ще се стигне и до естествено отпадане на бюджетното определяне на този разходен параметър.
КНСБ не счита за нормално увеличението на възнагражденията на персонала в ДОО да зависи единствено от намаляване числеността на персонала и от икономия на разходите. Настояваме със законопроекта да се предвидят целеви средства за увеличение на заплатите на заетите в ДОО най-малко с 10 на сто.
С оглед гореизложеното, КНСБ има всички основания да се въздържи от подкрепа на проекта на ЗБДОО за 2023 г.
И все пак, с оглед специфичната обстановка на приемането на проекта на ЗБДОО за 2023 г., Конфедерацията ще изрази подкрепа, въпреки наличието на недалновидни по наша преценка решения. Но решително настоява пред вносителите по време на заседанието на НСТС да се възприеме и отрази в проекта, преди внасянето му в МС и в Народното събрание, предлаганото от синдиката увеличение на минималното дневно обезщетение за безработица от 18 на 23 лв.