Защо е необходима стратегия за координиране на действията за намаляване на енергийната бедност? Какви са възможностите и рисковете, свързани с разработването или не на такава стратегия? Каква е ролята на институциите и заинтересованите страни в създаването на общ механизъм за намаляване на енергийната бедност?
Тези въпроси бяха във фокуса на провелия се днес дискусионен форум „Стратегическа визия за намаляване на енергийната бедност“, организиран от КНСБ и Фондация Фридрих Еберт България.
Обсъдено бе и кой ще е компетентният орган за управление на информационна система за определяне на статут на енергийно бедни домакинства и уязвими клиенти на електрическа енергия, възможните инструменти за финансиране на мерките, връзката на системата с администратори на програми и фондове и координирането им в обща стратегическа визия.
Участие взеха вицепрезидентът на КНСБ Огнян Атанасов, зам.-министърът на енергетиката Ива Петрова, зам.-министърът на труда и социалната политика Гинка Машова, зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството Ангелина Бонева, Боряна Каменова, директор на дирекция „Политика по изменение на климата“, Жечо Станков, член на парламентарната комисия по енергетика, Теодора Пенева от БАН, Вера Карабашлиева от EVN, представители на електроенергийни дружества, председатели на федерации към КНСБ.
Огнян Атанасов подчерта спешната необходимост от разработване на стратегическа национална визия за намаляване на енергийната бедност. „Нямаме време, след няколко месеца идва отоплителният сезон, а ние не сме готови. Няма яснота и коя ще е водещата институция. А това е изискване на ЕК, залегнало в Плана за възстановяване и устойчивост“, каза Атанасов. Той разясни, че Европейската комисия предложи Социален климатичен фонд, който потенциално би могъл да набере 72,2 млрд евро, като се използват 25% от очакваните приходи от новата схема за търговия с емисии за горива в строителството и автомобилния транспорт в периода 2025 – 2032 г. Правителствата трябва да осигурят още толкова като национално съфинансиране. Средствата от фонда ще се използват за домакинствата, изложени на риск от енергийна бедност и малкия бизнес, които ще бъдат засегнати от поскъпването на горивата. Фондът ще бъде разпределен по държави в зависимост от редица критерии. За да се възползват от механизма, държавите-членки ще трябва да разработят социални планове за действие в областта на климата.
Европейската комисия изисква от държавите членки да гарантират, че определен дял от спестяванията на енергия е насочен към уязвимите потребители, хората, засегнати от енергийна бедност, и хората, живеещи в социални жилища, посочи още вицепрезидентът на КНСБ. На национално ниво настояваме за Национален план за справедлив преход, разработен на базата на съществуващите национални планове (ИНПЕК, НПВУ) и свързаните с тях финансови механизми в тяхната синергия. Необходимо е разработване на дългосрочна Енергийна стратегия и актуализация на Стратегията за национална сигурност на Република България, каза Атанасов и подчерта, че на секторно ниво – на базата на разработени секторни и браншови споразумения, трябва да се разработят пътни карти на основните политики и мерки, както и сроковете за реализирането им.
Жечо Станков посочи, че темата за енергийната бедност търпи развитие от 2017 г., когато са представени първите възможни действия за борба с нея пред ЕК. Единна дефиниция в ЕС липсва, тъй като измеренията ѝ са различни в отделните държави. Трябва да се наблегне на дългосрочните, не на краткосрочните действия, каза той. Станков обясни, че в НВПУ са залегнали проекти, насочени към битовите потребители.
Зам.-министър Ива Петрова изтъкна, че ресорните министри работят в тясно сътрудничество по промените в Закона за енергетиката и изработването на дефиниция за енергийна бедност. Освен нея трябва да се въведе и друго понятие – уязвимост, свързано и с либерализацията на електронергийния пазар. Предстои обявяване за обществено обсъждане на предложенията за дефиниции и проект на наредба.
Теодора Пенева от БАН представи дефиниция за енергийна бедност: „Домакинство, което при действащите цени на електроенергия, е с разполагаем доход под официалната линия на бедност, след като е намален с разхода му за определеното спрямо енергийните характеристики на жилището типово потребление на енергия“. Тя обхваща около 35-40% от населението или най-нискодоходните групи.
Пенева представи резултатите от дейността на Комисията за енергийна ефективност и енергийна бедност – обсъдени са различни варианти за дефиниране на енергийната бедност, направен е избор на дефиниция за „енергийна бедност“ за домакинствата, на методи на определяне на „типово потребление на енергия“, на разполагаемия доход на домакинствата, за национална оценка на броя на енергийно бедните домакинства. Разработен е проект на ЗИД на ЗЕ за дефиниране на енергийно бедните домакинства и уязвимите потребители и проект на Наредба за реда, условията и критериите за определяне на домакинства в положение на енергийна бедност и уязвими клиенти на електроенергия.
На политическо ниво е необходимо правителството да определи отговорно министерство за системата, разработените документи да бъдат публикувани за обществено обсъждане и да се внесат промените в Закона за енергетиката в парламента. На оперативно ниво е нужно да се разработи информационна система за автоматична оценка на входящи данни за доходни, социални и жилищни критерии, да се направи Карта на енергийната бедност – с оценка на разхода за енергия според вида отопление и енергийните характеристики на сградите от националното преброяване от 2021 г. и оценка на доходите на домакинствата от ежегодното изследване на СИЛК, да се направи енергийно-доходен калкулатор за всички общини и доставчици.
Запис от дискусията можете да видите тук.
