Огнян Атанасов, вицепрезидент на КНСБ, в интервю за Аудиокаста на „Фокус“ „Това е България“:
– КНСБ започнаха серия от протестни акции под надслов “За справедливи доходи в Бюджет 2023 и защита на трудовите права на работещите“. Протестната вълна ще обхване цялата страна, от синдиката не са доволни от разходната част на бюджета и имат критики спрямо нея с аргумент, че няма политика по доходите, която да компенсира инфлацията или загубите от инфлацията на всички, на които държавата плаща в обществения сектор. От протестната акция пред Народното събрание гост в студиото е вицепрезидентът на КНСБ Огнян Атанасов. Добре дошли в Епизод 97 на Аудиокаста на „Фокус“, г-н Атанасов.
– Здравейте, благодаря за поканата. Здравейте и на вас и на слушателите на Радио “Фокус“, радвам се, че сме заедно особено в ден, в който ние започваме серия от протести, които целят да защитят доходите на хората от бюджетната сфера. Днес беше първото събитие. На него присъстваха основно хора от земеделието, където всъщност изоставането в заплащането на тези институти, които осигуряват най-важното нещо за хората – храната, е драстично, в сравнение с това, което наблюдавахме като инфлация тук през последните 2 години. По никакъв начин техните заплати не са компенсирани. Аз ви нося материали от самия протест, които раздавахме на всеки от депутатите, които идваха на работа сутринта. Аз съм много доволен, тъй като нямаше парламентарна група, която да не ни обърне внимание, да не каже, че нашите искания са справедливи и те ще отстояват това, което ние искаме, което всъщност е ясно, ние искаме допълнителни 170 млн. лв. от бюджета, които според нас по никакъв начин няма да натоварят бюджетните разходи. Дори сме посочили откъде могат да се вземат тези средства. На първо място това са капиталовите разходи, от които макар да са намалени с около 2 млрд. лв., смятаме, че при тях все още това неизпълнение, което наблюдаваме през последните години, създава буфер от 500 млн. лв., откъдето могат да се вземат част от тези 170 млн. лв., които искаме. На второ място, чухме няколко пъти финансовия министър, който спомена, че очаква по-сериозни приходи в бюджета от тези, които са залегнали. И по пресмятания на нашия институт те могат да бъдат около 1-1,5 млрд., така че това е другата възможност тези 170 млн. лв. да бъдат осигурени. Аз споменах само хората, които са в земеделието, земеделските институти, тези за борба с градушките и т.н., но всъщност, през следващите дни голяма част от другите бюджетни сектори, които трябва да покрият поне по някакъв начин тази акумулирана инфлация от близо 30% и особено, които не са компенсирани до този момент, говоря за НОИ, говоря за НАП, говоря за АПИ, за културата не на последно място. Сутринта, между другото, беше Христо Мутафчиев, който мина да ни поздрави и каза, че неговото събитие ще бъде в петък, и очаква хората от земеделието да го подкрепят, когато дойдат хората от културата пред Народното събрание. Така че аз мисля, че ние ще имаме успех. Обнадежден съм от това, което казаха политиците. Ще видим, какво ще се случи, разчитаме и на медиите да ни подкрепят. Имаше доста сериозно присъствие, надявам се отзвука да бъде широк в обществото, и ние да си получим на фона на това, което очакваме като брутен вътрешен продукт, тези 170 млн. лв. Не са много, но те са много важни за хората, които работят в бюджетната сфера.
– Какви цели си поставят акциите от организираните от вас протести?
– В бюджета да залегне повишение на заплатите в секторите, които преди малко коментирахме. И аз мисля, че ние ще успеем, че разумността на доводите, които ние даваме, всъщност ще бъде приета от депутатите. Много от тях казаха буквално, че припознават нашите искания и ще ги защитават в пленарна зала.
– Добре. А смятате ли, че с вашите протести ще накарате финансовия министър да промени тази част от бюджета, за да намери въпросните милиони, с които да удовлетвори вашите искания, справедливи наистина.
– Това не са невъзможни неща, той действително трябва да си вземе молива и да започне да смята допълнително, за да ги осигури тези средства. Г-н Василев е разумен човек, доказал е, че може да смята и ние се надяваме този път да пресметне добре.
– В интерес на работещите.
– В интерес на работещите, разбира се, в бюджетната сфера, които за съжаление, доста изостанаха от това, което се случва в частния сектор, където наблюдаваме през последните години по-бързо движение на заплатите, отколкото в бюджетната сфера, а това не бива да се случва.
– На протест излизат и работещите в държавните енергийни дружества, заради изземването на 100% от дивидента на предприятията. Нали разбирате, че ако не се изземе този дивидент, финансовият министър трудно ще върже така необходимия за членството ни в еврозоната дефицит от 3%.
– Не смятам така. Енергийните дружества, които всъщност осигуриха средствата за бизнеса в размер на много милиарди през последните месеци във връзка с енергийната криза, а и мисля, че все още дори продължава това подпомагане на бизнеса при цена над 200 лв. за мегават. Мисля, че дадоха достатъчно и ако искаме те да бъдат жизнени, да могат да си изпълняват техните производствени програми, инвестиционните програми, програмите за поддръжка на оборудването, не бива да се вземат тези пари, защото това ще ги обезкръви. В общи линии аз мисля, че вече има разбиране в тази посока. Да, чухме, че средствата, които ще се вземат, ще бъдат, след като се приспаднат инвестиции, необходимите ремонти и т.н., но мисля, че има разбиране и в тази посока и се надяваме тук да има решение в близките дни. Само отварям една скоба да ви кажа, че темата я поставихме на браншови съвет в Министерството на енергетиката, който се проведе в петък миналата седмица, това беше една от основните теми. И поздравявам достойната позиция на министъра на енергетиката, който ни подкрепя, че не бива да се отнемат 100% от печалбата на дружествата, защото това ще доведе до проблеми при тяхното функциониране. Ние много се надяваме да има разумност, не казваме, че не бива да се приберат средствата, но не може пък и това да бъде основният стълб, от който да кажем, че ще се осигури този дефицит от 3%. Ние я имаме и на страницата на КНСБ позицията на нашите федерации от енергетиката, надяваме се да се вслушат в доводите ни, за да може да се намери разумното решение. Войната продължава, зимата аз не съм много наясно дали цените, които видяхме на електроенергията, няма да се повторят, те бяха ужасни. И пак енергетиката ще трябва да докара тези печалби, с които да подпомогнем бизнеса, за да работи. Защото хвалихме се, че нашият бизнес успява да се съхрани, той се съхрани, защото държавата компенсираше всъщност огромните му разходи и това го запази активен, което, разбира се, е добре и ние го подкрепихме това като синдикат. Но аз много се надявам разумът да надделее, това, което дружествата искат, за да не бъдат обезкръвени, да остане, за да могат да съществуват нормално и да си осъществяват бизнеса както трябва.
– На какви компромиси и докъде сте готови да стигнете? Може на 100% вашите искания да не се изпълнят.
– Не сме ние, които трябва да предлагаме конкретни числа, дружествата имат достатъчно добри администрации, те са си направили техните сметки, разчети, ние просто ги подкрепяме, да не се страхуват от това, че принципал им е държавата, а да си отстояват позициите и да могат да си защитят възможността за бъдещо развитие напред. Особено пък в енергетиката, защото знаете какво се случва в момента в енергетиката, непрекъснато чуваме някакви приказки как ще се затварят енергийни мощности, как е необходимо да бъдат заделени много пари за ремонт на мрежата, която трябва да поеме, да речем тези 30 гигавата ВЕИ-та, знаете, толкова са заявките в момента, което е невъзможно. Това няма как да се случи, но мрежата, че трябва да бъде подобрена и да се ремонтира. Е, защо трябва да вземаме парите и на тези, от които всъщност зависят новите неща, които трябва да се случат в енергетиката. Как ще стане това? Не можем да разчитаме изцяло на средствата от Плана за възстановяване и устойчивост, от европейските фондове и т.н. Според нас не бива държавните дружества да се декапитализират, а те всъщност изостават от това, което правят частните дружества в енергетиката.
– Още от началото на годината, г-н Атанасов, когато стана ясно, че държавата е поела ангажимент по Плана за възстановяване и устойчивост за намаляване в сектор “Енергетика“ на емисиите с 40%, още от тогава вие предупредихте и предприехте действия за запазването на ТЕЦ-те. Докъде стигнахте?
– Тецовете са запазени. Ние първо, нямаме хора, които да са освободени от работа, защото се извършва някаква реформа в енергетиката. В един момент идват едни 40%, които означават 60% затваряне на мощности, абсолютен нонсенс, точно по български. И затова беше нашата толкова силна реакция. Ако ме питате какво стана в изпълнение на това, което ние договорихме и …
– Вие имахте план с големи идеи, да.
– За което ние се преборихме, и за което всъщност уникално за последните години в България Народното събрание подкрепи единодушно това, което ние искахме. Не са стигнали почти до никъде разговорите, нито при предишното правителство, сегашното правителство в общи линии, според мен, все още няма много конкретна идея как ще продължи разговорът с Европейската комисия за предоговаряне на това, което Народното събрание им е възложило. И затова оттук идват тези спекулации. Всяко нещо хвърлено в пространството, без да бъде премерено, без да бъде обсъдено със социалните партньори, води до спекулации, както с тези 800 мегавата. Къде са тези 800 мегавата, какво ще бъде затворено?
– Е, за тях искам да ви попитам сега, защото това излезе като идея на правителството “Денков-Габриел“, че те готвят промяна в Плана за възстановяване и устойчивост, според която остават да работят само двете американски централи и държавната ТЕЦ “Марица изток 2″, а до 2026 г. поетапно ще се спират трите други частни централи, въпросните 800 мегавата, а това са ТЕЦ “Бобов дол“, ТЕЦ “Брикел“, ТЕЦ “Марица 3″ плюс мините.
– Мога ли аз да ви задам един въпрос: това къде го видяхте?
– Това е публикувано в различни медии.
– Да, това е публикувано в различни медии. Отново се връщам на това, което казах: тъй като няма официално позиция на държавата…
– То така се сондира, да ви кажа често професионално как става: хвърля се една идея и се търси реакцията по нея.
– Да, но това води до спекулация, това води до напрежение в цялата система на енергетиката. И тогава като дори и тази 100%, които искат да вземат от печалбите, те са толкова силни като отзвук в обществото, да не говорим пък за работещите, които са най-потърпевши, когато се хвърли нещо такова в пространството. България няма никаква готовност от 2026 година да затваря каквото и да било от енергийните си мощности, защото ние нямаме никакви други базови изградени мощности. Нямаме започнала работа по АЕЦ, казахте американски централи – защо американските централи? Ами февруари месец следващата година „Марица 3“ „КонтурГлобал“ всъщност трябва да излезе от този договор, който има с държавата, многогодишен договор и да излезе на пазара, т.е. държавата да не й плаща емисиите – т.е. трябва да се сблъскват с пазарния принцип, с който се сблъсква държавната „Марица Изток“, която също е на държавен принцип, но знаем, че все още до 2025 година държавата може по някакъв начин да я подпомага по т.нар. „Механизъм за капацитет“, за който ние се договорихме още през 2019 година. Сега Полша иска от 2025 г. нататък да бъде продължено това нещо. Ние естествено ги подкрепихме. Но същото се случва и с другата – от 2026 година. Т.е. някой вече трябва да се изправи и да каже: „Ние проведохме разговора и с двете американски централи, които ни казаха, че техните намерения са такива и такива: ще правят фотоволтаици, ще работят на био маса, ще ползват и въглища, за да могат нашите въглищни мини да си направят сметка колко трябва да произвеждат“. Защото ето, аз ще ви кажа: от голямото производство 2022-ра, когато беше кризата от 35-36 млн. т в момента вървим към 24 млн. т – ами това е огромно намаление. 24 млн. т все още е добре, нали, мините могат да работят в цялост, но ако отпаднат двете централи и кажат: „Ние изцяло минаваме на някакви ВЕИ източници“, какво става с мините? Т.е.е те трябва да си плануват намаление на производството, което оттук нататък до какво ще доведе?
– До закриване?
– Не, до закриване няма. Слава Богу, ние не мислим, че скоро ще се стигне до закриването, защото действително ние нямаме готовност. 2030 година според нас е годината, от която ние трябва да започнем действително да вървим към намаляване на производство на въглища. Имаме Интегриран план за климата и енергетиката, който е първият документ от тази дългосрочна визия, която държавата би трябвало да има, когато говори за енергетика. В този Интегриран план за климат и енергетика, който между другото сега трябва да го разгледаме и да го представим на Европейската комисия, ние отдавна настояваме това се случи, и ние да участваме в целия този процес, който ще се случва, там обаче има заложено след 2035 г. 1 гигават въглищни мощности, с които държавата трябва да разполага. И ние им предлагаме да започнем в обратна посока: датата, която е определена изобщо за затваряне на въглищата, е 2038 г. 2035 г. имаме един мегават, дайте да видим от 2030 г. как ще започваме да намаляваме постепенно въглищата, за да може да си направим сметка и да кажем на хората, че ние през това време всъщност ще ги защитим. Ако си спомняте, в предишното наше интервю аз ви казах нещо, което тогава беше съвсем в суров вид, и което вече е доста напреднало.
В понеделник с президента на КНСБ бяхме на среща с хората в мините да им обясним, какво предлагаме ние във връзка с това, което ще се случва през следващите няколко години. 2026 година е прекалено кратък период, за да можем ние въобще да си помислим да затваряме каквото и да било, камо ли „Бобов дол“. Защо „Бобов дол“, който е част в момента от националната енергийна сигурност? Аз не съм адвокат на „Бобов дол“, но в момента е единствената централа, в която не само мислят, те вече започнаха да правят и имат проекти да станат по-зелени: започнаха проект на 100-мегаватов фотоволтаичен парк. Вероятно ще бъдат включени през Северна Македония с газ да направят газови турбини. Обмислят минаването на биогаз, обмислят производството на водород.
Нека да бъдем реалисти. Проблемът в момента го има. Тези 40% ние като че ли не ги мислим вече, защото аз бих поискал от МОСВ да кажат, след като вдигнахме емисиите, когато имахме нужда и въглищните централи работеха максимално, сега обаче ситуацията е обратно – цената, себестойността на „Марица 2“ е над 320 лева, цената с включване на емисиите вътре в момента е 200 и няколко. Т.е. Мариците в момента работят на 15-16% от мощността си, което означава много рязко намаляване на емисиите. Тука е нашият проблем. Но ние не можем да се лишим в следващите 4-5-8 години ако щете, защото нямаме базова мощност. ВЕИ-ата, фотоволтаичните централи все още не са базови. Никой не може да ни гарантира, че следващите няколко години няма да имаме такива спадове. Ако ние сега си затворим каквато и да е била мощност, свързана с въглищата, ще имаме сериозни проблеми през следващите няколко години. Тази енергийна стратегия, която толкова време ние настояваме да се случи, явно няма да е готова скоро.
Но има сега Интегриран план за климат и енергетика, който е и единственият признат от ЕК и който ние сега трябва много внимателно да гледаме и да заложим няколко сценария. Не е толкова страшно, ако кажат, че 2026 г. вече ще имаме примерно 18 млн. т производство на въглища. Хората не са глупави в тези региони, те виждат какво се случва, знаят, че производство на електроенергия от въглища постепенно ще затихва, ама кажете им го честно, за да почнем да мислим и ние, вече като ни го представи държавата този план, че ще има намаляване, което означава и затваряне на мощности, да седнем ние с тях на масата и да си подготвим едно споразумение: дайте сега да кажем какво се случва с хората, как ще бъдат защитени, нали имаме справедлив преход. И ние сме го казали, един от тях да бъде освободен, защото се намаляват мощности, ние ще застанем отпред пред парламента с едни табели и ще кажем: „Това ли ви е справедливият преход?“.
Затова мислим в тази посока много упорито, всеки ден, за да можем да защитим хората. Не можем сега да им кажем: „искаме да ви преквалифицираме“ – в какво? Кой е дошъл в „Марица Изток“? Никой не е дошъл на този етап, за да кажем: „Ще ви преквалифицираме и ще произвеждате батерии, или ще произвеждате водород, или ще произвеждате еди-какво си“, не се случва така. Единственото възможно, което ние, КНСБ, ние го предложихме, и то влезе в Плана за възстановяване и устойчиво, сега е в Териториалните планове, които надявам се след като имаме яснота по Интегрирания план за климат и енергетика да бъдат готови тук до максимум месец и половина, за да не загубим тези 850 млн. евро, които се насочени точно в тези региони и точно за защита на тези хора. Затова предложихме създаването на държавен оператор, който може да се занимава точно с тези неща, и той ги има специалистите на място. Говори се за гъвкава енергетика, за по-засилена работа през зимата. Дори да е така, ние не сме специалисти, но ще имаме възможност чрез това предприятие да осигуряваме хората, които ще работят по трансформирането на терените, ако има повече производство на въглища да бъдат преместени отново по 123, когато има необходимост. И по този начин ние ще защитим техните работни места и това, което те имат като придобивки, като заплати. Отделно искаме да си направим това, за което говорихме предния път, картографиране на уменията на хората, които в момента са в комплекса, на техните семейства и на техните деца. И слава Богу, тук успяхме да напреднем и има създадена пътна карта за картографиране на уменията, с участието на няколко министерства, които са заинтересовани, за да знаем все пак с какво разполагаме. И бъдещите инвеститори, които идват в региона, те ще дойдат, ако са наясно с какви специалисти, с каква работна сила разполагат. Независимо какъв е бизнес проектът, всичко започва с хората. И ако ние на тези хора не им представим тази сигурност, че ще имат работни места в бъдеще, няма да дойдат инвеститори в „Марица Изток“, независимо за какво. Нормално е пък ние като синдикат да искаме да участваме във всички процеси, които се случват там, защото по този начин хората ще бъдат защитени, и те трябва да участват в това, което ще се случва под една или друга форма.
– Г-н Атанасов, може би да ви прозвучи реторично моят въпрос, обаче имате ли информация: дали сегашното правителство и този състав на парламента имат намерение да се съобразят и с предишните решения на Народното събрание, а и с вашите искания? Вие това обсъждали ли сте го на различни срещи, на различни съвети, и какво е впечатлението ви? Тези хора наясно ли са, вие какво очаквате от тях и съответно вие знаете ли, те какви планове имат? Така или иначе за различните идеи се сондира из медиите и може би журналистите го отнасяме, но истината е някъде в комуникациите между вас.
– Да, така е. Това, което успяхме през последните години да наложим, е тези решения да бъдат консултирани с нас. Ние затова не искаме да излиза в пространството нещо, което ние не сме го договорили, то не е станало ясно, как ще се случва. Естествено ще продължим да настояваме това да става с нас и промяната на Интегрирания план за климат и енергетика, и завършването на Териториалните планове за справедлив преход, и срещите, още в петък ще имаме срещи в парламента и този въпрос ще бъде поставен.
– Да, иначе ще бъдете неприятно изненадани.
– Точно така. Няма да крия, че вече за краткото време, през която е това правителство, имаме две срещи в Министерство на енергетиката. Аз затова си позволявам да кажа, че това, което излиза в пространството, може да е станало някъде, някой да е обсъждал, но ние нямаме крайни решения. Ако си спомняте, поискахме и наложихме в преговорите с ЕК да участват двамата президенти на двата синдиката, така че това също е важно. Т.е. ние сме и ще бъдем, и ще настояваме да бъдем част от всички тези решения, които ще се вземат, и за които нашата задача е да отидем при хората и да им кажем: „Ето, това са бъдещите решения, вие съгласни ли сте с тях? Ако ще има някакъв негативизъм във връзка с това, което ще се случва нататък, дайте да сядаме сега да договаряме, какво ще бъде добре за нас, да видим по какъв начин ние да защитим интереса на хората, на регионите, в които живеят.“ Защото ако този процес не е контролиран и ако се правят стихийно някакви действия в кратки срокове, както се каза за 2026 г., ама 2026 година е утре – ще стане страшно. Този регион ще бъде обезлюден, а има изключително силен потенциал за развитие. Както вие знаете, какво стана в началото: в един момент започнаха да се раздават терени, фотоволтаици ще се строят, инвеститори. Тогава ние казахме: Да направим един общ устройствен план на цялата територия, за да видим къде може да има такива фотоволтаични централи, да видим тези терени дали са подходящи за някакъв друг вид бизнес, да не става някакво стихийно, както го правят другите страни. Ние не откриваме Америка. В Полша – така го направиха там: видяха кои са основните мини, план кога поетапно ще ги затворят. В Полша, която 70-80% разчита на електроенергия от въглища, направиха план, сключиха споразумение със синдикатите, и това нещо полека-лека започна да се изпълнява. Това искаме и ние – искаме планове, искам да видим, че държавата знае какво ще се случва, независимо какво е. В един момент някой трябва да събере сили и да каже открито и честно: „Ние възнамеряваме това и това да стане, като имаме някакви репери, в които ще се случва това и това“.
– Срещата ви в петък кога и къде е?
– В петък всъщност ще бъде най-силната част от нашите протести сутринта с участието на нашия президент и след това имаме срещи с парламентарните комисии в парламента.
– И на тях смятате да изложите тези ваши виждания?
– Разбира се.
– Вие настоявате, а дали ще бъдете след това допуснати да бъдете част от тези процеси? Защото виждам, че някои от министрите доста решително сами си действат.
– Да, но няма да го допуснем. Ето, казвам го от тук, от тази ваша трибуна. Всички да знаят, които се опитат да ни заобиколят, ние сме доказали, че можем да реагираме. Още повече, когато става въпрос за работата на хората, за тяхното бъдещо съществуване, за развитието на региони, които са изключително важни за страната. Всички тези наши протести всъщност казва точно това: Не можете да го правите без нас, а там където видим, че го правите, ще реагираме.