С 10,6 процента нетно са се увеличили на годишна база необходимите средства за издръжка през юни 2023 г. Нужният нетен месечен доход за издръжка на живота за един човек, сам живеещ, вече е 1402,25 лева или със 134 лева повече спрямо юни 2022 г. Общата нетна стойност за тричленно семейство (двама работещи възрастни и едно дете до 14 години) е 2524 лева, което е ръст от 242 лева за една година.
Това показват обявените днес данни от наблюдението на потребителските цени и Заплатата за издръжка за второто тримесечие на тази година, представени от президента на КНСБ Пламен Димитров и Виолета Иванова, зам.-директор на Института за социални и синдикални изследвания и обучение.
Изследването показва, че за да може да покрива основните си разходи, лице в едночленно домакинство трябва да получава 1807 лева бруто на месец, а всеки от работещите в тричленно семейство с едно дете трябва да взима поне 1627 лева бруто.
Повече от 2/3 от работещите, или над 1 милион заети, не достигат необходимата Заплата за издръжка, посочи Пламен Димитров. Към май тази година под брутната Заплата за издръжка за един работещ са 1,728 хил. лица, или 67,4 на сто от работещите, а преди година са били 69,4 на сто, което са 1,752 хил. от заетите. Малко над 1 милион българи пък работят за заплата до 1000 лева.
Минималната заплата е 43,2% от Заплатата за издръжка, което означава, че всички, които се трудят на МРЗ, са работещи бедни и не могат да покрият разходите си, посочи Виолета Иванова. Нашата цел е минималната заплата да е равна на тази за издръжка, каза още тя и напомни, че Директивата за адекватните минимални работни заплати, за транспонирането, на която КНСБ настоява, препоръчва тестване на МРЗ с необходимата Заплата за издръжка.
Покачването на разходите за издръжка се дължи на нарастването на цените на хранителните стоки с 15,3 на сто на годишна база, при нехранителните ръстът е със 7,8 процента. Необходимият доход за храна е 557,38 лева за един работещ, което представлява 39,8% от общия разход.
Нарастване през второто тримесечие на 2023 г. се отчита при групите:
- „Месо и месни продукти“ – тримесечният ръст общо за групата е с 2,8% и с 15,7% на годишна база. Продължава нарастването на цените при телешко и свинско месо в диапазон 3-4%, като на годишна база достига около и над 22% -25%. Пилешко месо нараства с около 5,3%. Ръстът на този тип месо започва още от началото на 2022 г., който следва и ръста в цените на едро на фуражни смески и задържането на добива на месо в страната. Очакванията са задържане на високите нива и през следващите месеци под влияние на разходите за фуражи и другите допълнителни ресурси.
- Захар и захарни изделия – с 0.8% на месечна, на годишна база с 18,8%. На тримесечна база цената на захарта се задържа на същите нива, докато на годишна база се увеличава с 21,7%, или с повече от 35-40 ст.;
- Плодовете – тримесечният ръст общо за групата е с 4,4% и с 10% на годишна база. Сезонният фактор е определящ – череши – ръст на годишна база с 31,4%, кайсии с 21,6%, банани с 14,9%.
- Цените на услугите в заведения за обществено хранене също бележат ръст с 2,4% на тримесечна база. На годишна темпът на нарастване общо за групата е с 16,5%. „Сладкарници/кафенета“ с 16,6%, при ресторанти с 12% на годишна база.
Групата на нехранителните стоки и услуги през второто тримесечие нараства с 0,3%, а на годишна база има ръст от 7,8%:
- „Електроенергия, газообразни и др. горива“ е с най-висок дял и представлява 19,5% от разходите в групата. Тя отчита намаление на тримесечна база с 2,4%, но на годишна нарастването е с 8,9%. Намаление на тримесечна база се регистрира при природния газ, твърдите горива. За година цената на природния газ намалява с около 50%, но цената на дърва за горене нараства с около 25%, топлоенергията има ръст с 39%;
- „Жилищно обзавеждане и домакински уреди“ бележи тримесечен ръст с 1,8%, а годишен с 24,5%. Нарастване се регистрира при домакинските електроуреди и текстил (+2%);
- „Облекло, обувки и лични принадлежности“ – ръст с 2,4% на тримесечна база, на годишна – с 9,5%;
- Групата на „Здравеопазване“ отчита годишен ръст от 10,2%, на тримесечна е 0,8%. Лекарствата задържат ценовите нива на тримесечна база, но на годишна нарастват с 18,3%.
- Групата на „Транспорт“ бележи намаление с 2,2% на тримесечна база, на годишна е със 7,5%.
Малката потребителска кошница е нараснала с 20 лева за една година – от 90 лева през юни 2022 г. сега става 109 лева, което е ръст от 21,1 на сто, каза Пламен Димитров. Той посочи, че цените продължават да растат и запазват изключително високи равнища спрямо нашите доходи и даде пример с цената на свинското месо без кост, която расте най-много – с 63%. Над 80% от свинското у нас е внос, предимно от Дания. Яйцата също държат рекорди, както и доматите, краставиците, ябълките. Единствено при горивата има спад от 24%, отчете Димитров.
Той посочи, 45% от българите са в риск от бедност и не могат да си позволят нормална храна. Стоките и услугите, които купуваме всеки ден, продължават да са достатъчно високи, техният ценови растеж е видим, макар и с по-малки темпове. Именно това определя и повечето пари, които са ни нужни да живеем сравнително прилично, коментира Пламен Димитров. Макар и инфлацията да намалява, издръжката на живот продължава да расте заради цените на храните, при които продължава да има съмнение за спекула и картели. Това продължава да изисква намесата на регулатора – Комисията за защита на конкуренцията.
Сравнението между страните показва, че българите, получаващи минимална работна заплата, могат да закупят кошницата с основните продукти най-малко пъти в сравнение с работещите на минимална заплата в другите страни от извадката. В Испания с една МРЗ тази потребителска кошница може да се закупи 25 пъти, във Франция – 29 пъти, в Холандия и Германия –32 пъти. В сравнение в България с МРЗ тези основни 20 продукта се купуват само 7 пъти.
Тези данни са достатъчен аргумент, че темпът на нарастване на МРЗ в България изостава от ръста на цените, от което следва разширяване обхвата на категорията работещи бедни и ограничаване на потреблението. Ето защо КНСБ продължава да настоява още тази година минималната заплата да стане 850 лева.
Димитров напомни, че конфедерцията отстоява искането си в Закона за бюджета за тази година да бъдат предвидени още 305 млн. лв. за ръст на заплатите на всички работещи в обществения сектор, които да компенсират натрупаната кумулативна инфлация от януари 2021 г. до май 2023 г.
КНСБ настоява и за минимален ръст от 10% на всички заплати, както и за въвеждане на необлагаем минимум и връщане на 20% ДДС ставки за хляб, брашно и ресторантьорски услуги.
Презентация на изследването можете да видите тук.
Запис на пресконференцията за представянето му вижте тук.
