Публикуваме Позиция на КНСБ относно необходимостта от критични и неотложни решения на правителството по НПВУ, ТПСП, ИНПЕК и енергийната стратегия за осъществяване на справедлив нисковъглероден преход. Позицията е одобрена от Координационния съвет на конфедерацията на 21 юли и изпратена до министър-председателя, Министерството на енергетиката, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на околната среда и водите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
С настоящата позиция КНСБ посочва спешната необходимост от критични и неотложни в следващите два месеца решения на правителството по основни документи за справяне със социалните и икономическите последици от прехода към нисковъглеродна икономика.
- Интегриран национален план в областта на енергетиката и климата (ИНПЕК)
ИНПЕК е основният документ, в който се определят целите и мерките за изпълнение на националната политика в областта на енергетиката и климата в контекста на правото на ЕС, както и принципите и приоритетите за развитие на енергийния сектор. ИНПЕК определя националните цели в пет основни области: Декарбонизация, Енергийна ефективност, Енергийна сигурност, Вътрешен енергиен пазар и Научни изследвания, иновации и конкурентоспособност.
КНСБ нееднократно е подчертавала, че България няма да постигне климатична неутралност без задълбочено планиране.
Съгласно Регламент 2018/1999 държавите членки държавите членки следва да гарантират, че на обществеността своевременно се предоставят ефективни възможности за участие в изготвянето на проектите на плановете и за изразяване на становище по тях. Държавите членки следва също така да гарантират участието на социалните партньори в изготвянето на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата и да се стремят да ограничат административната сложност при изпълнение на задълженията си във връзка с обществената консултация.
КНСБ изразява безпокойство от забавянето на обновяването на ИНПЕК, тъй като предварително обявеният срок за първата актуализация вече е просрочен. До този момент социалните партньори не са участвали в никакви предварителни консултации по ревизиране на плана. За нас това е притеснително, защото актуализираният български НПЕК ще трябва да отрази повишена амбиция въз основа на преоценка на целите на ПВУ. Също така актуализираната версия на НПЕК ще вземе предвид последното европейско законодателство (Подготвени за цел 55, Механизъм за възстановяване и устойчивост, RePowerEU). От актуализацията на ИНПЕК зависи и приемането на окончателните териториални планове за справедлив преход (ТПСП).
По същество, конкретните изисквания на КНСБ по отношение разработването на НПЕК са:
- По отношение на планираните инвестиции във възобновяеми енергийни източници и за свързано инфраструктурно развитие намираме за подходящо да се използва в максимална степен потенциалът за развитие на индустриален капацитет във веригите за доставки за всички ВЕИ източници, като изграждане на високотехнологични паркове за производство и съхранение на зелена енергия, съоръжения за водород, енргийни хъбове, виртуални централи и други високотехнологични структури.
- Планът трябва да е съобразен с реалностите в българската промишленост и да осигурява достатъчни преходни периоди за адаптиране на индустрията към новите „зелени“ технологии.
- Настояваме да се обърне достатъчно внимание на въпроса как да се постигне справедлив преход към неутрална по отношение на климата икономика, като социално-икономическото въздействие бъде ясно определено.
- Считаме, че задължително следва да присъства конкретна информация за това какви инвестиции са необходими, съответно каква част от тях вече е осигурена, включително разбивка на съответните дялове на средствата от ЕС, средствата от националния бюджет и частните средства.
- Считаме, че е подходящо да се включи описание на ефектите от полезните взаимодействия и взаимното компенсиране на мерките.
- Считаме, че е наложително да се включи консолидирана количествено изразена макроикономическа оценка на въздействието на планираните политики и мерки върху показатели като общо равнище на заетост, равнища на заетост по конкретни сектори и потребление. По-специално, да се разработи цялостна оценка на социалното въздействие и въздействието върху заетостта и уменията, което ще окажат планираните цели, политики и мерки. Това се отнася по-конкретно за въгледобивните региони, свързаната с тях промишленост и промишлеността с висок въглероден интензитет.
- В резултат, считаме, че е уместно да се опишат подробно предложените мерки за смекчаване на въздействието на прехода.
КНСБ счита, че заложеният модел на постепенно намаляване на производството на електрическа енергия в ИНПЕК, приет през 2019 година, следва да се запази, като към 2035 година се осигури наличие на поне 1000 MW мощности, работещи на лигнитни въглища в комплекса „Марица изток“. Съответно този модел следва да бъде отразен в окончателните варианти на НПВУ и ТПСП.
КНСБ настоява конкретните производствени планове да се изготвят от държавните енергийни дружества и да се одобряват от министъра на енергетиката на тримесечна база, при ясен 5-годишен хоризонт.
2. Национален план за възстановяване и устойчивост (НПВУ)
НПВУ е в процес на преразглеждане, в съответствие с Решение на Народното събрание за отпадане на изискването за намаление на 40% на въглеродните емисии от енергетиката през 2026 г. в сравнение с 2019 г. КНСБ отново заявява, че отпадането на това изискване от ПВУ е от решаващо значение за запазване на енергийната сигурност на страната.
КНСБ счита, че комуникацията с ЕК по това Решение на НС изостава, като настоява правителството да подложи на обсъждане със социалните партньори конкретните предложения, мерки и проекти в процеса на предоговаряне на НПВУ.
Това се отнася и за проектите, които България подготвя по отношение на допълнителните средства, които страната може да получи по новия инструмент RePowerEU. Според КНСБ тези предложения трябва да се отразят и в актуализацията на ИНПЕК.
- Териториални планове за справедлив преход (ТПСП)
Териториалните планове за справедлив преход са основен инструмент при индустриалната трансформация на въгледобивните региони и следва да се осъществят в рамките на одобрение на цялостна концепция и общо планиране. Според КНСБ основните елементи на ТПСП са свързани с развитие на следните основни дейности:
3.1 Рекултивация (трансформиране) на кариерите за лигнитни въглища
Рекултивацията на кариерите за лигнитни въглища изисква умения, сходни с уменията на най-пряко засегнатите от прехода работници, както и управляване на текущите дейности по добив на въглища паралелно с рекултивацията и планиране и подготовка на освободените терени за по-нататъшни промишлени дейности. Същевременно настоящите минни компании не са подготвени за управление на процеса на нисковъглероден преход. От друга страна, те не могат да бъдат и бенефициенти по средствата от ТПСП, предвидени за тази цел. За справяне с това КНСБ предложи да бъде създадено държавно дружество (оператор) „Конверсия на въглищни райони”. То е планирано като голямо държавно предприятие, което да поеме рекултивацията (трансформацията) на въглищните мини и да подготви инфраструктура за нови промишлени дейности.
Държавната компания „Конверсия на въглищни райони” ще наеме част от миньорите и работниците в ТЕЦ-овете в условията на намалено производство, за да използват уменията им в процеса на рекултивация на терените за добив на въглища, като по този начин се създава незабавна алтернативна възможност за използване на наличния трудов ресурс от мините, както и подготовката им за индустриални приложения на територията на мините. Този подход ще осигури стабилна заетост, като същевременно работниците ще получат допълнително обучение. От друга страна, работниците ще могат да бъдат прехвърляни в производството, когато има необходимост от по-висок добив на въглища.
КНСБ настоява да се предприемат спешни действия по създаване на ДП “Конверсия на въглищните региони“, за да започне процесът по планиране на дейността на предприятието. Предприятието трябва да изготви Генерален план за рекултивация на целия минен терен, включително вече изчерпани и частично рекултивирани територии.
КНСБ предлага предприятието да може да използва натрупаните досега средства за рекултивация на земя. То също така ще бъде бенефициент за подпомагащо финансиране от ФСП, като предвидените средства в ТПСП създават добра основа за планиране на дейността на предприятието до 2030 г.
3.2. Картографиране на уменията на засегнатата работна сила
По предложение на КНСБ беше разработена пътна карта за картографиране на уменията и потенциала за развитие от работна група, създадена със Заповед № Е-РД-16-726/13.12.2022 г. на министъра на енергетиката.
Пътната карта е част от Дейност „Картографиране на уменията на засегнатата работна сила“, предвидена в Стълб 2 „Социална подкрепа и подкрепа за заетостта“ на проектите на териториални планове за справедлив преход на области Стара Загора (и прилежащи общини), Кюстендил и Перник.
КНСБ счита, че правителството трябва да положи всички усилия да осигури средства за незабавно стартиране на проекта за картографиране на уменията, който е изготвен в режим на съгласуване със заинтересованите министерства. Това е дейност, която има одобрението и подкрепата на ЕК, заявена в срещите по разработване на ТПСП до този момент.
3.3.Подкрепа за създаването на индустриални паркове за чисти технологии (с нулеви емисии)
Мярката включва подкрепа за разширяване или създаване на индустриални паркове, съсредоточени върху решения в областта на чистите технологии, които ще са лицето на трансформацията на региона. Такива решения използват уменията на работната сила, която е най-пряко засегната от прехода. Ще се предоставя и насърчава подкрепа за специализация в подсектори с най-голям местен потенциал, като например мехатроника, химикали, производство на електрическо оборудване, чисти технологии и съхранение на енергия.
Конкретните реализации на тази мярка могат да включват създаването на нов индустриален парк в комплекс „Марица Изток“ и подкрепа за развитието на съществуващи индустриални паркове в близост до Стара Загора. Припомняме позицията на КНСБ за цялостната концепция, отразяваща плановете за развитие, която следва да се формализира чрез изготвяне на Общ Устройствен План (ОУП), приет в съответствие със Закона за устройство на територията. ОУП трябва да обхваща цялата концесионна територия с отчитане на етапите на освобождаване от въгледобивната дейност, зони за индустриално развитие, зони за разполагане на фотоволтаични паркове, зони за аграрни и горски нужди. За всеки тип зони са определени изисквания за осигурена инфраструктура и тип рекултивационни дейности.
3.4. Развитие на схема за подпомагане на интегрираното използване на зелен водород – широкомащабни интегрирани проекти
Подкрепата по тази дейност е насочена към използването на зелен водород като средство за съхранение на енергия, топлинен и/или химичен агент, което се очаква да привлече инвестиции от напреднали и високотехнологични индустрии от „трудни за намаляване сектори“ (химически, транспорт, торове и т.н.). Това включва производство и инсталиране на водородни електрически клетки, хидролизатори за водород, подходящ за приложение при обществено отопление и транспорт, производство на друго водородно оборудване, както и съоръжения за производство на амоняк за селскостопански торове с нулеви емисии.
Примерен интегриран широкомащабен проект по тази схема е проектното предложение на B-Lion за Зелена водородна долина, представено и обсъдено с Hydrogen Europe.
КНСБ счита, че проектите за построяване на големи фотоволтаични централи имат икономически смисъл, ако бъдат обвързани именно с производството на зелен водород.
КНСБ настоява подкрепата по ФСП да обхваща и големите предприятия, които имат потенциал да разпространят своя растеж сред други местни дружества въз основа на вертикални и хоризонтални връзки и да създават работни места.
В този смисъл инвестициите в големите предприятия следва да се съсредоточат върху дейности, които гарантират бързото създаване на нови работни места в отрасли, подкрепящи цялостния преход към нисковъглеродна икономика и насочени към нови енергийни технологии.
КНСБ настоява определените инвестиционни области за регионите, които съответстват на основната цел ФСП и планираните инвестиции в ТПСП, да бъдат ясно формулирани. Планирането на инвестициите в отделните дейности, структурирани в трите основни направления в ТПСП – икономически преход, социален преход и икономическа диверсификация, съгласно принципа за партньорство, не може да стане без участието на социалните партньори.
Нещо повече, КНСБ настоява за развитие и прилагане на механизъм за дялово участие на работниците и служителите в предприятията от въгледобивните региони при осъществяване на инвестиционните проекти за нови ВЕИ или индустриални зони.
Финансирането, предоставено в рамките на ФСП, е фиксирано и може частично да отговори на установените предизвикателства. В допълнение към ФСП има значителен принос от бюджета на ЕС чрез различни инструменти, включително Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Кохезионния фонд (КФ), Европейския социален фонд плюс (ЕСФ+) и Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ).
КНСБ настоява за ангажимент за целево и приоритетно финансиране на мерки за засегнатите въглищни региони, включително като се предоставят 80% от помощта за проекти и предприятия в комплекса „Марица изток“.
За КНСБ е важно обсъжданите финансови инструменти да бъдат в синхрон с измененията в ПВУ и актуализацията на ИНПЕК. За нас буди недоумение и фактът, че между МЕ и МРРБ липсва необходимият синхрон при разпределението на средствата от ФСП, както по отношение на трите региона, така и по отделните направления.
- Енергийна стратегия
Развитите от КНСБ редица конкретни предложения за инициативи са насочени към изпълнение на принципа „създай работно място, преди да съкратиш работник“, включително осъществяване на проекта за картографиране на уменията, създаване на Държавна компания „Конверсия на въглищни райони” и развитие на значима индустриална зона с профилиране към нови технологии.
Реализацията на тези и други инициативи обаче е свързана с поемане на отговорност за представяне на конкретен план за енергиен преход, който се основава на прогнози за производството на електрическа енергия от въглища, развитието на проекти за заместващи мощности или изграждане на нови ВЕИ мощности. Този ангажимент следва да бъде обоснован и приет от Правителството и Народното събрание, за да може ефективно да се премине към реализация на предвидените в НПВУ и ТПСП мерки, които имат по-широко икономическо значение, разпростиращо се извън въглищните региони.