Интервю с председателя на Федерацията на независимите строителни синдикати към КНСБ инж. Цветелина Иванова и зам.-председателя на ФНСС Цветелина Бикарска за вестник „Строител“
Снимка: вестник „Строител“
Инж. Иванова, г-жо Бикарска, какво успя да реализира ФНСС през последните 12 месеца, кое отчитате като постижение?
Инж. Цветелина Иванова: Решенията, които взехме, бяха адекватни за времето и развитието на строителния сектор, водеха след себе си отговорност и единство, стабилизиране и запазване на организацията и всичко това в полза на хората, които представляваме и защитаваме. Увеличихме удовлетвореността на синдикалните ни членове от защитата на трудовите, социалните и синдикалните им права, както и надеждата им за постигане на още по-висок жизнен стандарт. Повишихме влиянието на Федерацията във всички процеси, касаещи строителството, строителната промишленост, проектното дело, архитектурата, благоустройството, пътното строителство и поддържането на пътища на национално и европейско ниво.
За нас изминалото време бе период на несигурност на работните места, непрекъсната оптимизация на числеността на персонала и финансова нестабилност на търговските дружества, както и процеси, свързани с ускоряването на инфлацията, поскъпването на строителните материали, високите цени на ел. енергията. В същото време пред строителния сектор стои и задачата да ограничи негативното си въздействие върху климата, заложено в Зелената сделка на ЕС.
В тази сложна и понякога агресивна към синдикатите и наемния работник външна среда трябваше да даваме бърз и своевременен отговор, да използваме адекватни стратегии и механизми. Залагали сме предимно на цивилизованите индустриални отношения, на социален диалог, воден с толерантност и добър тон.
Нарастващите разходи и предизвикателствата, пред които бе изправен секторът, изискваха интегриране на нови решения, които да допринесат за по-доброто представяне на бранша. Новите технологии продължават да променят строителството, а тенденциите и движенията променят ролята на професионалистите в отрасъла и работниците на първа линия.
Понастоящем сивият сектор е голям, но не може да бъде определен с конкретни цифри. Всички негови проявления ощетяват работещите, тъй като те не могат да се ползват в пълна степен от защитните механизми на трудовото и осигурителното законодателство. Федерацията ни взе дейно участие в информационната кампания на КНСБ „Сивото убива“. Нейната цел бе да се повиши обществената осведоменост и да се насърчи гражданското участие в процесите и политиките за ограничаване и превенция на сивата заетост.
По предложение на КНСБ в Наказателния кодекс вече има нов раздел IХ „Престъпления против правото на работниците и служителите да се сдружават в синдикални организации и съюзи“. Една повече от 30-годишна борба на КНСБ бе увенчана с успех и депутатите одобриха на второ четене промяна в НК, която криминализира деянията, насочени срещу правото на сдружаване на работниците и служителите.
Цветелина Бикарска: Постижение за нас е и подписаният Отраслов колективен трудов договор (ОКТД) между ФНСС, Ф „СИВ“ – „Подкрепа“ и Камарата на строителите в България, което само по-себе си е резултат от едно добро и успешно сътрудничество между работодатели и синдикати. С него успяхме да надградим стария ОКТД, като договорихме по-високи нива на заплащане.
Нашата главна цел е колективното договаряне, опитваме се чрез различни канали и средства за информиране да запознаем работещите с него, защото то е единственият механизъм за по-добри условия на труд и достойно заплащане.
Кои са темите на дневен ред пред синдикалната организация?
Ц.И.: Визията ми занапред е да съумеем с екипа ми да имаме единна и силна Федерация и ще работя с цялата си енергия и опит за това. Само такава ФНСС е предпоставка за решаване на проблемите в строителния сектор.
Заплащането на труда и колективното договаряне като основен синдикален инструмент на различните нива на преговори е водещ приоритет на Федерацията тази година и ще продължи да бъде такъв и през 2024 г. с оглед постигането на осезаеми резултати в областта на доходите от труд. ФНСС заедно с КНСБ неизменно ще настоява в законодателството ни бързо да се транспонира предвиденият в Директивата за адекватните минимални заплати в ЕС праг. С нея се цели насърчаване на заетостта, гарантиране правото на нормални условия на труд, на равенството между жените и мъжете, както и на справедливо заплащане навсякъде в страните от ЕС. При определянето на минималната работна заплата държавите членки следва да вземат предвид покупателната способност, дългосрочните равнища и развитието на националната производителност, както и нивата, разпределението и растежа на работните заплати. Тук е мястото да споделим и нашето притеснение от факта, че от повече от 5 г. не е свиквано заседание на Отрасловия съвет за тристранно сътрудничество за строителния сектор, на което да бъдат осъществени консултации и партньорство при уреждане на трудовите и непосредствено свързани с тях отношения, осигурителните отношения, както и по въпросите на жизненото равнище, специфични за отрасъла.
В процеса на дигитализация в сектора, освен чисто материалното компенсиране, на преден план излиза и въпросът с правата на работниците и служителите и ролята на социалните партньори (синдикати, работодатели) и сътрудничеството между тях под крилото на държавата в един до голяма степен дигитализиран пазар на труда. Социалното сътрудничество ще играе важна роля в този процес. Ще е необходим активен обществен диалог за изготвяне и координиране на общи действия с цел човешкият фактор да остане водещ и да не бъде изместван изцяло от машините и изкуствения интелект. И това трябва да е приоритет на държавници, политици, синдикати, работодатели. Ясно е, че целите трябва да са с максимален икономически ефект, изразяващ се във висока производителност и растеж, и в същото време да се запазят човешки ценности, свързани с достойния труд и възможностите за самоусъвършенстване и поддържането на благоденствие.
Ясна е и необходимостта от адекватно законодателство. Едва ли някой се съмнява в необходимостта от цялостна промяна в сферата на организацията на трудовата заетост. Нововъзникващите форми на труд и препитание наред с навлизането на иновативни комуникации и технологии, както и демографските промени, няма как да не наложат изменения в законодателната рамка. Трябва да се създадат гаранции, че масовото навлизане на дигитализацията в икономиката и в сектора ни ще води не само до растеж, но и до справедливо разпределяне на благата от този растеж, до запазване правата на работниците и служителите. Необходимо е тази политика да гарантира регулации, които да направят възможно най-широко общественото споделяне на ползите от иновациите.
Ц.Б.: Ще продължим заедно с КНСБ да настояваме за ратификация на конвенцията за премахване на насилието на работното място. Насилието и тормозът на работното място са широко разпространено явление, което обаче често остава скрито. Домашният тормоз обикновено става причина за агресия на работното място и обратното. В Кодекса на труда липсват определения за „тормоз“ и „насилие“ на работното място. Конвенция 190 дава дефиниция на понятието „насилие и тормоз“ като „единични или повтарящи се поведение, практика или заплаха, целящи, водещи или можещи да доведат до физическа, психологическа, сексуална или икономическа вреда“.
Синдикатите сме категорични, че включително неплащането на трудовите възнаграждения или забавянето им също е форма на тормоз.
Един от най-сериозните проблеми пред строителния бранш е индексирането на договорите в строителството. Какви действия според Вас трябва да предприеме държавата, за да се случва процесът с по-бързи темпове?
Ц.И.: Подкрепяме КСБ относно необходимостта от изработване на единни правила и ясни указания за прилагане на Методиката за индексиране на строителните договори. Това е проблем не само на строителния бранш, но на практика и на цялата държава. Индексацията е необходима за приключването на много проекти не само с европейско, но и с национално финансиране. Може би основният проблем остава неразбирането от страна на финансиращите институции, че местните власти и областните управи нямат средства за индексация.
За обекти, които са стартирани, но без индексация няма да може да бъдат завършени, единни указания биха били полезни.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Андрей Цеков сподели преди време в интервю за в. „Строител“, че вече по-голяма част от проектите на Агенция „Пътна инфраструктура“ в рамките на МРРБ са индексирани. Прилага се индексация и в пътното строителство. Може би по-сериозният проблем е с проектите във водния сектор, тъй като финансирането е осигурено по ОП „Околна среда 2014-2020“, а не от средствата на министерството. Управляващият орган на ОПОС прилага свой модел за индексация, с който се ограничава размерът на допълнителните средства между 10-15% и оттук идва не нежеланието за прилагане, а ограничаването на финансовия ресурс.
Ц.Б.: Смятам, че държавата трябва да намери средства за дофинасиране, било то от бюджета, било то от „Български ВиК холдинг“ ЕАД, за да се стигне до изпълнение на незавършените проекти. Това рефлектира и върху работещите и често забавя някои видове плащания. Решението трябва да бъде намерено в най-кратък срок, тъй като периодът за допустимост на разходите е до 31 декември на 2023 г.
Тук държа да кажа, че подкрепям ангажимента на министър Цеков за създаване на условия, при които максимално честно и прозрачно да се възлагат поръчки в сферата на строителството и проектирането и да има адекватен контрол от страна на държавата, надзорните фирми и проектантите по отношение изпълнението.
Кои според Вас са другите предизвикателства пред бранша?
Ц.И.: Въпреки че картината за строителната индустрия е сравнително оптимистична както в Европа, така и в България, са налице много ключови въпроси и предизвикателства, пред които е изправен секторът през последната година. Убедена съм, че с общи усилия ще постигнем необходимия напредък и ще продължим да работим за търсенето на точните отговори по актуалните проблеми, перспективи и възможности, стоящи пред строителния сектор, като: възможни политики и мерки за борба със сивата икономика и недекларирания труд в България, причини за нелоялната конкуренция и дъмпинговите цени при търговете; необходимите промени в Закона за обществените поръчки и Закона за устройство на територията, прилагането на Методиката за индексация на договорите в строителството, липсата на квалифицирани кадри в сектора и нуждата от увеличаване на заплащането и инвестиране в обучението на кадрите, безопасността и здравето при работа, засилено насърчаване на съвместното и активно безопасно управление на работното място в предприятията.
Ц.Б.: Като синдикалисти сме изправени пред нови икономически, социални и организационни реалности и предизвикателства в продължаваща световна финансова и икономическа криза. В условията на спадащо синдикално членство, неолиберални нагласи на работодателите и поставяне под въпрос на колективното договаряне пътят към успеха се базира на стратегическа преориентация, включваща действия в няколко направления: засилване на ролята на синдиката; разширяване на покритието с колективни договори и тяхното разпростиране; приемане на нови стратегии за организиране, мобилизация чрез воденето на завладяващи кампании, както и консолидация на синдикалните структури и ресурси на отраслово ниво.
В ход е новата програма за енергийно обновяване на жилищните сгради по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Кои според Вас ще са най-големите предизвикателства при изпълнението й?
Ц.И.: Напълно обясним е огромният интерес към процедурите за енергийно обновяване по НПВУ. Гражданите се убедиха в ползите от санирането – намаляване на разходите за отопление и охлаждане, удължаване на срока за експлоатация на сградите, повишаване на стойността на имотите и не на последно място – промяна на естетиката на градската среда.
Редица предизвикателства ще има за втория етап, при който се предвижда осигуряването на 20% съфинансиране от страна на собствениците на имоти в многофамилни обекти. Реформите в НПВУ, които трябва да улеснят процеса на обновяване и да подпомогнат гражданите, са забавени и има необходимост от бърза реакция и спешни мерки, за да се обезпечи успехът на модела на споделена финансова отговорност.
Предложението за еднократен инвестиционен ваучер за енергийна ефективност за бедните домакинства е някаква стъпка напред. За нас, синдикатите, проблемът със съфинансирането и темата за енергийната бедност както в социален, така и в икономически контекст е твърде важна. Освен установеното енергийно подпомагане във всяка сграда може да има собственици, които не могат да си позволят инвестиция в енергийна ефективност и ще имат нужда от допълнителна подкрепа. Идеята за еднократен инвестиционен ваучер е конкретна възможност за решение в тази насока.
Ц.Б.: Другият кръг от проблеми е свързан с високите изисквания към собствениците по схемата на втория етап, без необходимата експертиза да е адекватно обезпечена. От собствениците се очаква да възлагат и отговарят за множество дейности, а затова са необходими професионални знания и опит, които не всички собственици притежават. Предвидените по схемата средства за управление и публичност, от които е допустимо да се покриват и консултантски услуги, могат да се окажат недостатъчни. В същото време цялата отговорност за качеството на техническата документация и за изпълнението на индикаторите е вменена именно на собствениците и това изключително много притеснява потенциалните кандидати.
Интересно предложение имаше от представителите на Коалиция Renovate Bulgaria, което смятам, че може би ще осигури устойчивост на процеса, и е свързано с изготвянето на пътна карта поне до 2030 г., която системно и ежегодно да бъде финансирана от републиканския бюджет и максимално да използва европейски източници като Модернизационния фонд, Европейския климатичен фонд и др. По този начин по-лесно ще се отговори на огромните нужди от обновяване в жилищния сектор, високите очаквания на населението и поетите ангажименти от страната ни в рамките на европейската Зелена сделка. Необходимо е да имаме механизми, за да можем да говорим за смислена комуникация с гражданите, а без тяхното участие разговорът за политики в жилищния сектор става безпредметен. Трябва да не проваляме този етап сега и да не ограничаваме достъпа си до европейско финансиране за енергийна ефективност.
От години се говори за реформа във ВиК сектора. Какво е наблюдението Ви по темата? На какъв етап е реформата и необходимо ли е приемането на Закон за ВиК?
Ц.Б.: ФНСС е доброволно обединение на синдикални организации на работещи в строителството, които са извън ВиК сектора. Запознати сме с проблемите в отрасъла и мнението на колегите от Национален браншов синдикат „Водоснабдител“ към КНСБ е, че трябва да бъде приет специализиран закон, подобен на Закона за енергетиката, който да уреди обществените отношения във ВиК сектора.
Ц.И.: Предложенията на колегите от НБС „Водоснабдител“ за излизане от трудната ситуация са свързани с разработването на новата стратегия, където участие да вземат всички заинтересовани страни и тя да бъде приета от 49-ото Народно събрание. Документът трябва да очертае бъдещето за развитието на сектора, като бъде определена и законодателната рамка, която следва спешно да се приеме.
От особено значение за стабилизирането на отрасъла е справедливото повишаване на цената на труда в отрасъла. Синдикат „Водоснабдител“ към КНСБ се бори за 15-процентно ежегодно увеличение на заплатите във ВиК отрасъла.
Проблемите в сектора са сериозни, но не са неразрешими. Трябва да се продължи работата за преодоляването им, но така че да бъде запазен общественият интерес.
Какво е мнението Ви за партньорството с КСБ. В какви сфери бихте задълбочили взаимодействието си с Камарата?
Ц.И.: КСБ е опора и стожер на своите членове, спомага за издигането на професионалния престиж на строителите, подкрепя иновационните проекти и задава модерна визия за отрасъла.
Оценката на сътрудничеството ни с Камарата е изтъкана само и единствено от положителни аспекти, основаващи се на прозрачен и конструктивен диалог, създаване на дългосрочни стратегии за развитие, възможност строителната индустрия да допринесе за обществото чрез осигуряване на привлекателни работни места, насърчаване на сигурността и здравето на работниците и спазване на етични стандарти. Това партньорство спомага за подобряване на условията на труд и изграждане на хармонични отношения във фирмите от бранша. Взаимодействието между синдикатите и работодатели в строителния сектор е ключово, за да бъде този бизнес устойчив и процъфтяващ, да отчита нуждите на заетите в сферата и придава стойност на индустрията.
Ц.Б.: Занапред общите ни действия с КСБ могат да се фокусират върху подобряване на работната атмосфера и защита на интересите на работниците, засилена борба срещу недекларирания труд, нарушенията на работното време, здравословните и безопасни условия на труд и други важни въпроси.