На днешния 18 септември отбелязваме Международния ден на равното заплащане. Обявен е през 2019 г. от Общото събрание на ООН и акцентира върху непрекъснатите усилия на международно ниво за превръщане на надслова му – „Равно заплащане за еднакъв труд“, в реалност. Денят се основава и на ангажимента на ООН за правата на човека и борбата срещу всички форми на дискриминация, включително срещу жени и момичета.
Равното заплащане е една от целите на Програмата за устойчиво развитие до 2030 г. и ключ към приобщаващия растеж и намаляването на бедността. Призивът е за насърчаване на устойчив икономически растеж, пълна и продуктивна заетост, достойна работа за всички.
В световен мащаб разликата в заплащането между мъжете и жените е около 20%. Напредъкът в намаляването ѝ е бавен. Въпреки че равното заплащане на мъжете и жените е широко одобрено, прилагането му на практика е трудно. Системната дискриминация, подценяването на труда на жените и непропорционално големият дял на неплатените грижи са основните причини за разликата в заплащането на жените и мъжете. По-голямата част от жените работят на несигурни и неформални работни места с неадекватно минимално заплащане и ограничен или никакъв достъп до социална защита.
Според оценка на UN Women при сегашния темп на промяна са необходими 257 години за премахване на глобалната разлика в заплащането на жените и мъжете. Заедно с разликата в заетостта между половете, разликата в заплащането между половете е едно от основните измерения на неравенството в заплащането, което възпрепятства справедливи и приобщаващи пазари на труда.
През годините на ковид пандемията се достигна до съкращения на работни места и спад на заплатите. Значителен спад на заплатите обаче се наблюдава главно при жените в развиващите се страни. Сред причините за това са и неоснователните полови стереотипи, тъй като по-голямата част от домакинската работа се извършва от жени, което води до намаляване на участието им в активната работна сила.
В своите политически насоки председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен се ангажира да представи обвързващи мерки за прозрачност на заплащането. На 15 декември 2022 г. Европейският парламент и Съветът постигнаха политическо споразумение относно Директивата за прозрачност на заплащането. Тя задължава компаниите от ЕС да оповестяват информация, чрез която служителите да могат да сравняват заплатите си и да съобщават за разлики, основани на пола. Държавите членки трябва да транспонират директивата в националното си законодателство до 2026 г.
В България разликата в заплащането е 11.8%, след като през 2012 г. бе 14% (по данни на НСИ). За последните 10 години напредъкът е бавен, но е важно да се отбележи, че тази разлика е по-ниска от европейските и световни нива. В България жените претърпяват сериозни загуби поради силното си присъствие в нископлатени сектори. Заетостта на жените преобладава в два от трите най-ниско платени икономически дейности, при това с по-ниска работна залата от тази на мъжете – „Хотелиерство и ресторантьорство” (с 21%), „Култура, спорт и развлечения (с 26%). В по-високо платените сектори, като „Финансови и застрахователни дейности“, разликата в заплащането достига най-високи нива от 33.5%.
Разликата в заплащането се дължи основно на хоризонтално и вертикално сегментирания по пол пазар на труда. Затова подобряването на баланса по пол в икономическите дейности и професиите, по-добрата реализация на жените във високоплатени сектори и в процесите на вземане на решения, прозрачността при заплащането и др., са значим фактор за нейното намаляване. Директива ще помогне да се ограничи феминизацията и сегрегация на професиите и недостатъчното оценяване и възнаграждение на работата, извършена от жените в конкретни работни места или цели сектори.
За КНСБ по-бързото транспониране на директивата има съществено значение, защото ще даде право на информиране на търсещите работа лица относно заплащането и право да бъдат запознати с нивата на заплащане на работници, полагащи еднакъв труд, както и задължения за компаниите да докладват разликите в заплащането на жените и мъжете. Прозрачността разкрива структурите на заплащането в една организация и позволява на синдикатите да предприемат действия за справяне с постоянните разлики във възнагражденията.
За конфедерацията е важно да се свие разликата в заплащането между половете, за да се намали и в пенсиите след приключване на трудовата активност. Средно за България пенсиите на жените за осигурителен стаж и възраст са с 20.2% по-ниски от пенсиите на мъжете. Съществува и социален императив, тъй като разликата в пенсиите имат последици за живота на жените, включително тяхната финансова сигурност и качество на живот.
Директивата подкрепя синдикатите в процеса на колективното договаряне за намаляване на несправедливите и/или ненужно големи разлики в заплащането между групи работници, както и за по-добро справяне с ниското заплащане като цяло. Колективното договаряне играе съществена роля за ефективно прилагане на принципа на равното заплащане.
КНСБ очаква тази Директива да подкрепи в максимална степен прозрачността в заплащането на труда, създавайки норми, които надхвърлят обсега на едно предприятие и/или важат за всички поделения на една и съща компания, включително в мултинационалните компании. Прозрачността на заплащането означава, че работниците и синдикатите ще имат право да поискат и да им се предоставя информация за всички плащания, бонуси и допълнителни придобивки в цялата организация по веригата на производство на съответната мултинационална компания (МНК). Така Директивата ще помогне чрез колективното договаряне за ефективно прилагане на принципа на равното заплащане, като се елиминира факторът териториалното местоположение на компанията и веригата на производство на съответната МНК в рамките на ЕС.
КНСБ настоява за по-бързото транспониране на Директивата за прозрачност на заплащането, с оглед ускоряване на процеса за сближаване с европейските нива на заплащане и постигане еднакво заплащане за равен труд или труд с една и съща стойност.
В Международния ден на равното заплащане Организацията на обединените нации, включително ООН за жените и Международната организация на труда (МОТ), Международната конференция на профсъюзите (МКП), приканват държавите-членки, гражданското общество, работодателите и синдикати да насърчават равно заплащане за труд с еднаква стойност и икономическото овластяване на жените и момичетата. С отбелязването на този ден се цели:
- Да се повиши осведомеността относно разликата в заплащането на жените и мъжете и нейните пагубни ефекти върху отделните лица, семействата и обществото като цяло.
- Да се отбележи напредъкът, постигнат в справянето с този проблем. Трябва да се чуят гласовете, застъпващи се за справедливо заплащане, за овластяване на хората да преговарят за справедливи заплати и за призоваване на правителствата и организациите да предприемат действия срещу дискриминацията на работното място.
- Да се ускори темпът на свиване на разликата в заплащането между половете, за да се постигне равно заплащане за труд с еднаква стойност до 2030 г. – Цел 8 за устойчиво развитие. Този тема заема централно място в Новия социален договор, който изисква справедливи заплати, включително адекватни минимални заплати, осигуряващи добро качество на живот, щадящи климата работни места и равенство и приобщаване за всички.