„Няма магически решения, но трябва да има конкретни стъпки, които да покажат как решението на парламента – да се запазят въглищните централи до 2038 година, ще бъде изпълнено. Това, което искат и миньорите, и енергетиците, е ясно бъдеще – година по година, с всички тези големи европейски ресурси, които постоянно се внушават и от Плана за възстановяване и устойчивост, и от Териториалните планове за справедлив преход. Хората искат в това Национално споразумение с правителството да стане ясно кой какви ангажименти поема за тяхното бъдеще – реалистични, конкретни, без фалшиви обещания, каквито слушахме доста време, а последните две-три години особено интензивно.“
Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров в интервю за предаването на БНР „Неделя 150“, посветено на провелия се в столицата на 19 септември национален митинг-шествие „За ясно и сигурно енергийно бъдеще на България!“.
Димитров обясни, че по Националното спаразумение се работи с няколко министерства – на енергетиката, на труда и социалната политика и на околната среда и водите. Ако различията не бъдат премахнати, решенията не се вземат в подреден формат, с поносима скорост и ресурси, които да направят прехода наистина справедлив, са възможни нови протести. И то не като земеделските. Миньорите са доста по-радикални. Ако не видят яснота, ще сме свидетели на доста неприятни моменти, предупреди президентът на КНСБ.
Ескалацията сега идва от това, че буквално за дни трябва да се вземат отлагани с години решения, тъй като на 30 септември изтича срокът, в който България трябва да представи в Брюксел Териториалните планове за справедлив преход. До края на месеца трябва и да се довърши ревизията на Националния интегриран план климат и енергетика, който дава производствените мощности, енергийния баланс, натоварването и разходите до 2030-а с поглед до 2050 г. В ситуация, в която нямаме Енергийна стратегия, той е ключов, обясни Димитров.
Буквално за дни държавата трябва да изясни и с частните оператори тяхната производствена програма, как ще натоварват мощностите си, колко и какви въглища ще консумират през следващите години и съответно как това ще се отрази на работата на мините в „Марица Изток“, Перник и Кюстендил.
Това споразумение не е един лист хартия, в него трябва да се срещнат различни предизвикателства, описани конкретно заедно с финансовия ресурс, който стои, и разбира се, съдбите на всички хора, към които сме длъжници, каза Димитров. Той посочи като недопустим и нереалистичен опитът да се разгледа сценарий за спиране на въглищните мощности от 2030 г. И изтъкна, че хората са силно тревожни и гневни, насажда се напрежение, което не помага на никого. „Да спрем да ги лъжем. Истината може да е справедлива, ако тези ресурси се впрегнат по години, за да гарантират техните доходи и работа, там, където живеят и то при условия, които са не по-лоши от сегашните, като се насочат средства и за енергийна ефективнст, градско развитие“, обясни Димитров.
Важен аспект е и да се гарантира енергийната сигурност на България. ТЕЦ „Марица Изток 2“ е гръбнакът, т.нар. критична енергийна инфраструктура, без която системата не може да работи. Димитров обясни, че в енергийната система има ясни взаимовръзки и единствено възможният подход е с плавен преход иначе тя ще се срине. Всичко останало е зелен болшевизъм и натиск, който няма да доведе до нищо добро. Ние не сме врагове на зеленото – напротив, то е неоходимо, но с възможната скорост, която да бъде понесена от домакинствата и икономиката.
Либерализация от 2026 г. на електроенергията за бита означава революция – няма как населението да издържи подобно нещо. 2,4 млн. домакинства са енергийно бедни, предупреди още Димитров.
Това споразмение няма да бъде подписано само с премиера акад. Денков. Трябва да има ясен атгажимент и от парламента, управляващите партии поне, а ако може и от всички останали. Да сложат подписи като гаранти на поетите ангажиметите през следващите 15 години, каза още президентът на КНСБ.
Интервюто можете да чуете тук.