Публикуваме Становище на КНСБ по проект на Постановление на Министерски съвет за определяне на нов размер на минималната работна заплата през 2024 г. (т. 2 от дневния ред на заседанието на НСТС на 5.10.2023 г.)
КНСБ подкрепя проекта за ПМС за определяне на нов размер на МРЗ от 1.01.2024 г. от 933 лв. Този размер се базира на законодателството (чл. 244 от КТ) и трябва да представлява 50% от средната работна заплата (СРЗ) за периода юли 2022 г. – юни 2023 г.
През последните две години реалният ръст на минималната работна заплата беше отрицателен, което се дължи на достигнатите високи нива на средногодишна инфлация от 15.3% през 2022 г. и 14,3% през 2023 г. (м. юли). Разбира се, тук става въпрос за общия индекс на потребителските цени, докато редица жизнено важни стоки от първа необходимост нарастват с двуцифрени проценти. Тези стоки са част от малката потребителска кошница, към която е ориентирано традиционно по-голямата част от потреблението на българските домакинства, особено на минимални доходи. Това от своя страна доведе до спад на реалната покупателна способност на работещите на МРЗ за първи път от 10 години, през които имаше нарастване, макар то да бе плавно и недостатъчно.
Ръстът на МРЗ през 2023 г. с 12.2%, не успя да покрие натрупаната средногодишна инфлация, което означава, че близо половин милион работещи българи на минимална заплата са загубили покупателна способност и се налага да ограничават своето потребление. Ограничаването на това потребление ясно се вижда и от официалните статистки за динамиката на вътрешното търсене по доходните децилни групи.
В този смисъл нарастването на размера на МРЗ с 19.6% за 2024 г. се очаква да компенсира тези загуби и да ограничи рисковете от нарастващото неравенство, бедност сред работещите и свиване на вътрешното потребление. Прогнозните изчисления за 2024 г. при очаквана средногодишна инфлация от около 5.2%, дават известен оптимизъм. При тези условия реалният ръст на МРЗ през 2024 г. спрямо предходната се очаква да бъде от 13.7%, а спрямо 2020 от 11%. Това прави по 2,75% реален ръст средно за всяка от годините, което според КНСБ е неприемливо от гледна точка на целите за конвергенция към средноевропейските стойности по заплащане на труда, целите в Директивата за адекватни минимални работни заплати и издръжката на живота.
Безпочвени са оповестените от работодателски среди опасения, че увеличението на МРЗ може да доведе до намаление на заетостта на нискоквалифицираната работна сила. Твърденията, че увеличението на минималната работна заплата рискува да изключи от пазара на труда част от нискоквалифицираната работна ръка, по никакъв начин не намира емпирични доказателства както в краткосрочен, така и в дългосрочен план.
Такава негативна корелация статистически не само, че не се доказва, а обратно – по скоро може да се твърди, че ръстът на минималната работна заплата в продължителни периоди се съпровожда от ръст в заетостта на нискоквалифицираната работна сила и обратно.
| Променливи*: | 2013 | 2014 | 2015 | 2016 | 2017 | 2018 | 2019 | 2020 | 2021 | 2022 |
| КзНКР(20-64) | 36,0 | 37,6 | 38,1 | 38,2 | 43,3 | 45,1 | 49,8 | 47,8 | 46,3 | 50,2 |
| МРЗ/СРЗ | 40,0 | 41,4 | 42,1 | 44,3 | 44,4 | 44,5 | 44,2 | 43,8 | 41,6 | 39,5 |
* МРЗ/СРЗ – съотношение на минималната към средната работна заплата за страната в % (данни НСИ)
КзНКР (20-64) – коефициент на заетост на нискоквалифицираните работници (образователна степен 0-2 по ISCED, 1997) във възрастовия диапазон 20-64 години (данни на Евростат)
Негативно влияние от повишаването на МРЗ върху заетостта на нискоквалифицираните работници не се установява, а движението на двете променливи в една и съща посока по-скоро е в подкрепа на твърдението, че е налице стимулиращ ефект на МРЗ върху заетостта. Възможно е това да се дължи и на редица други конюнктурни фактори или предприети мерки или политики, но в никакъв случай не може да става въпрос за рисково покачване на МРЗ, ограничаващо възможността за заетост на нискоквалифицираните работници. В досегашния ни 33 г. опит е имало аналогични и дори далеч по-големи ръстове на МРЗ, без да са настъпили някакви сериозни смущения в заетостта (2005 г. – 25%; 2008 г. – 22.2%).
Тенденцията в една или друга посока на заетостта на нискоквалифицираните работници в много по-голяма степен корелира с икономическата цикличност и появата на извънредни обстоятелства (двете години на Ковид кризата – 2020 и 2021 г.), а в случая на България значително влияние оказва и общият недостиг на работна сила, вкл. и неквалифицирана. Не бива да пренебрегваме и факта, че ръстът на МРЗ има съществен принос за повишаване на потреблението, а оттам и за икономическия растеж. В този контекст според КНСБ несериозно звучи тезата, че този ръст на МРЗ е проинфлационен и може да попречи на по-бързото приемане на еврото в България.
МРЗ не може да не изпълнява социални функции, както се твърди от бизнеса относно икономическите ефекти и в пълно противоречие с първия от цитираните критерии на Директивата – за „покупателната способност на законоустановените МРЗ, като се взема предвид издръжката на живота“. Ако за работодателя МРЗ е разход, то за работника тя е доход (източник на средства) за издръжка на живота и за възпроизводство на работната сила. Пренебрегването на този постулат води до възпроизводство на бедност и демотивация за заетост.
За пореден път се лансира „вредното влияние“ на ръста на МРЗ в регионален аспект, което често пъти стига дори до абсурдното предложение за регионални МРЗ. Подобна практика няма в Европа, а за мащабите на малка България тя е просто немислима. Задържането на ръста на МРЗ ще задълбочи проблемите в регионален аспект и ще засили още повече диспропорциите, доходните разлики и бедността.
По отношение чл. 244 от КТ, КНСБ счита, че текстът трябва да се прецизира, защото МРЗ се базира на 12-месечен период на размера на СРЗ, т.е. период от предходната година се прилага две години по-късно. За 2024 г. очакванията за СРЗ е да бъде малко над 2000 лева или този размер от 933 лева ще представлява около 46% от СРЗ. Затова чл. 244 от КТ трябва да се актуализира, като МРЗ се определя за период от 6 месеца от предходната година. Също така МРЗ трябва да се придържа и към Заплатата за издръжка, като по този начин ще бъде адекватна и ще покрива необходимите средства за издръжка на живот. Ще отбележим, че много по-важно е усилията приоритетно да се насочат към договаряне на МРЗ по икономически дейности, които да надграждат законовоустановената по този механизъм МРЗ за страната.
КНСБ не приема едностранната оценка за негативно влияние на ръста на МРЗ върху консолидирания държавен бюджет – посочват се необходимите допълнителни разходи, без да се отчита очакваното подобрение на стимулативната ѝ роля, както и повишението на приходите от данъци и социално-осигурителни вноски.
Напълно споделяме констатациите и изводите в извършената частична предварителна оценка на въздействията:
- Новият размер на минималната работна заплата от 933 лв. ще допринесе за повишаване на мотивацията на най-нискодоходната част от работната сила за търсене на работа, реализиране и задържане на трудовия пазар, за повишаване на жизненото им равнище, намаляване на риска от бедност сред работещите и намаляване на подоходното неравенство. Определената стойност ще подкрепи вътрешното търсене на стоки и услуги, ще ограничи рисковете от намаляване на работната сила и ще задълбочи процесите по ограничаване на неравенството и рисковете от изпадане в бедност.
- Като част от политиката по доходите, минималната работна заплата отговаря на обективната икономическа и социална ситуация в страната
- Размерът на МРЗ оказва влияние при определянето на възнагражденията на голяма част от наетите лица и е основен инструмент за провеждане на политика по доходи.
В заключение КНСБ подкрепя проекта за ПМС за определяне на нов размер на МРЗ за 2024 г. – 933 лв., като настоява през следващата година да се проведе договаряне на МРЗ по икономически дейности, които да надградят законовоустановената по този механизъм МРЗ за страната, както и да се осъществява тестване на адекватността на размера със Заплата за издръжка.