По инициатива на Цветелина Милчалиева, председател Федерацията на независимите синдикални организации от леката промишленост, на 19 октомври се проведе среща в Министерството на труда и социалната икономика с министър Иванка Шалапатова и нейния екип.
От страна на синдикатите в леката промишленост участие взеха ръководствата на двете синдикални федерации от КНСБ и КТ “Подкрепа”. Въпросите, които бяха обсъдени, са от стратегическо значение за сектора от гледна точка на бъдещото развитие както на заетостта, така и на изпълнението на предстоящото транспониране на директивата за адекватните минимални работни заплати.
Федерацията отправи предложения към министър Шалапатова и нейния екип, свързани с възможностите за взаимодействие на тристранна браншова основа за разширяване обхвата на колективното договаряне в леката промишленост.
Специфичната ситуация за бранш Текстил и облекло, в който липсва обединение на браншова основа на работодателските организации ни кара да търсим допълнителни инструменти на европейско и световно равнище, каквито в случая се явяват Глобалните рамкови споразумения. Либерализацията на търговията и динамиката на международните инвестиции се облагодетелстваха от възхода на “модела на веригите на доставки“, каза Цветелина Милчалиева.
Тя посочи, че разпокъсването на производството е средство за намаляване на производствените разходи и повишаване на производителността, конкурентоспособността и съответно рентабилността. Нарастващото значение на глобалните вериги за доставки, които се контролират от големи мултинационални компании, поставя доста предизвикателства пред правата на работещите, подкопавайки силата на труда да преговаря за заплати и условия на труд, каза още Милчалиева.
Председателят на федерацията поясни, че както се разбира от термина „рамково“, Глобалните рамкови споразумения осигуряват социална основа за прилагане на основни трудови стандарти и основни принципи на трyдовите отношения. В повечето случаи тази основа се простира отвъд организационните граници на подписалите страни, за да покрие всички операции (стандарти, директиви) на транснационалните компании и голяма част от техните глобални производствени мрежи.
Сключени са 100 глобални рамкови споразумения, като от тях 92 функционират, а 17 са в страни извън Европейски съюз.
Подобно на други индустриални сектори глобализацията коренно промени лицето на секторите Текстил, Облекло, Кожи и Обувки. Производството се премести от развитите към развиващите се страни, което оказа значителни влияние върху заетостта. В сектора работят приблизително 75 млн. души в световен мащаб, 600 хил. в Югоизточна Европа, а в България – над 90 хил. души.
Производствената система се основава на наличието на множество доставчици в различни страни, което води до безмилостна конкуренция за поръчки, а това от своя страна намалява работните заплати. Днес по-голямата част от производството се извършва в страни, в които заплащането и условията на труд са лоши. Погазването на човешките и трудови права е често срещано по цялата верига на доставки. Въпреки че секторът претърпя драстични съкращения на работни места в резултат от преструктуриране и приватизация, той остава важен източник на заетост в производството и представлява значителен дял от износа на съответните страни – над 90% от износа на облекло е предназначен за Европейския съюз, главно за Германия, Италия , Франция и Австрия. На глобално ниво са разработени инструменти и механизми за подобряване условията на труд в сектора.
Глобалните рамкови споразумения, договорени между световни синдикални федерации и мултинационалните компании, определят най-добрите практики в областта на правата, здравето, безопасността и околната среда. Също така в тях се определят принципите за качество на труда в глобалните дейности на компанията. В основата на ГРС са и свободата на сдружаване и колективното трудово договаряне, залегнали в Международната организация на труд.
Министерство на труда и социалната политика в лицето на министър Шалапатова пое ангажимент да разгледа подробно предложенията на двете синдикални федерации и да предложи възможности по осъществяване на информационна кампания относно стратегическата роля за бизнеса и работещите на Глобалните рамкови споразумения. Това ще бъде съществена стъпка за обединяване позициите на бранша към реализация на социалното партньорство за сключване и разпростиране на браншово колективно трудово договаряне в настоящата постоянно променяща се трудова среда.