КНСБ не е против либерализацията на пазара на ток за битовите потребители, но иска отлагане. Това каза в интервю за БНР председателят на Независимата синдикална федерация на енергетиците в България към КНСБ Марина Митова по повод днешното обсъждане в парламента на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, върху който президентът наложи вето.
Либерализацията на пазара на ток за битовите потребители ще доведе до поскъпване на електричеството за бита, липсва оценка на въздействието на този процес, посочи в мотивите си държавният глава. Енергийната комисия отхвърли наложеното вето.
„За чия сметка ще бъде тази либерализация? Колко ще спечелим и колко ще загубим? Нашето население може ли да го понесе или не може? Трябва ли да измръзнат от студ 10% от населението и да не могат да си купуват лекарства, за да си плащат енергията, за да вземем не знам колко милиона евро от Плана за възстановяване, или тази цена ще я спестим, като отложим колкото трябва? Публикуваха наредбата без да е ясно до ден днешен кой отговаря за енергийно бедните.“, каза Митова и допълни: „За да се осъществи тази либерализация, съм сигурна, че някой е правил модели колко финанси са необходими, за да се финансира изпълнението, да не изпаднат едни домакинства в крайна бедност, не само енергийна, а крайна. Тази информация липсва. Дали ще е рязък скокът, дали не – цените на фючърсите днес са едни, след една година ще са други. Геополитиката оформя цените, никой не знае. Но ако можеше да видим сценарии – благоприятен, неблагоприятен. Тези неща са скрити за обществото„.
Тя нарече липсата на информационна кампания „критичен момент„.
Прогнозата на КЕВР беше, че са необходими допълнително около милиард и половина лева за компенсация на енергийно бедните и битовите потребители, припомни Марина Митова. Според нея „на практика ще продължи субсидирането на калпак, което се правеше и за бизнеса„, което според КНСБ е огромна грешка.
За КНСБ не е ясно и как този фонд ще се пълни със средства и е „немислимо да се обезкървяват енергийните дружества, за да се дават помощи“.
„По изчисления на БАН средно около 40% от населението на България ще изпадне в енергийна бедност след либерализация на цените, при сегашната линия на бедност и при тези цени на енергията. Не може да се изчисляват компенсации за енергийно бедните след 2 години с цени от предходна година. Домакинството ще има нужда от помощ за енергийните цени в месеца, в който не може да си позволи енергията, а не на база предходни цени„, категорична е Митова.
Според нея „всички проекти за енергийна ефективност трябва да са приоритет за енергийно бедните, а не пак за всички“.
„Да изпълняваме проформа на хартия проекти по Плана за възстановяване е поредна грешка на България. Реформата е на хартия„, смята Митова.
Интервюто можете да чуете тук.