Независимо, че финансовият министър Асен Василев се хвали, че парите за заплати за 2024 г. се вдигат с 1,4 млрд. лв., това е фалшива новина. Половината от тях идват от увеличението на възнагражденията в обществения сектор, което беше направено преди няколко месеца. Т.е. изплащането му на годишна база през 2024 г. „изяжда“ половината от този ръст, за да поддържаме вече вдигнатите заплати от август 2023 г. С други думи увеличението на заплатите в много сфери се отлага. Това е нашата основна битка – около 1 млрд. лв. допълнително трябват, за да постигнем 10-12 процента ръст, какъвто говорим, че ще има на на средната работна заплата.
Това коментира в интервю за Нова телевизия президентът на КНСБ Пламен Димитров. Той посочи, че буферът, който дава някакво спокойствие, са капиталовите разходи, които са значително увеличени на 12 млрд. лв. в бюджет 2024 г. За тази година са заложени 8 млрд., но към края на септември изпълнението им е едва под 4 млрд. При неизпълнение на приходната част догодина, чрез непохрачените капиталови разходи може да се постигне баланс, включително и да се осигури допълнителен разход за заплатите, така че поне да следват инфлацията и да има ръст малко над нея.
Има сериозен социален пакет, но липсват парите за заплати, подчерта Димитров. 5 млрд. разходи са заложени в социалната сфера, от които 2,5 млрд. са за пенсии, останалите за здравни плащания, обезщетения.
Бюджет 2024 г. е напрегнат откъм приходи. Рядко го казваме, посочи още Димитров. Той обясни, че са заложени над 10,5 млрд. допълнителни приходи, които са изпълними, но напрегнати. В данъчните има известно нереалистично планиране на ДДС – с 2,5 млрд. повече, а преките данъци са подценени. Това, което ме притеснява, са 2 млрд. приходи от таксата върху газа. Дали ще бъдат събрани те, ще разберем буквално тези дни. Ако „Газпром“ откаже да плаща, ще имаме сериозен проблеми, ще се наложи да се режат разходи. Другият въпрос, който имам, е свързан с усвояване на пари от европейски програми като приходи – заложени са 7 млрд. Добре е да бъдат похрачени целево, но това създава напрежение, обясни президентът на КНСБ.
Тази мантра с дълговете не мисля, че трябва да продължава да се говори. Да харчим, колкото изкарваме, е валидно в много малко държави. Дефицитът е в рамките на нормалното, все пак сме в ситуация на криза. В ЕС продължаваме да сме на второ място след Естония по най-малък държавен дълг и това не трябва да създава притеснения, каза Димитров.
Той изтъкна, че повод за притеснение е липсата на разходи за енергийни помощи за небитовите потребители, сред които попадат болници, училища и други обществени абонати. Ако цената на тока скочи през зимата, това може да създаде проблем за тях, предупреди президентът на КНСБ.
Интервюто можете да гледате тук.