От края на 2021 г. досега успяхме в много случаи да компенсираме средната инфлация. Тя е около 30% за този период, толкова показват и числата за увеличение на средната работна заплата, като общественият изоставаше от частния, но с няколко бюджетни стъпки се доближава до него. Ръстът на заплатите не е малък за тези 30 месеца, но не стига, за да можем да почувстваме повече в джоба. Напротив, компенсираме инфлацията, а оставаме по-бедни, с усещането, че не можем да си купим повече.
Това коментира в предаването на Нова телевизия „На фокус“ президентът на КНСБ Пламен Димитров.
Той обясни, че последните данни от изследването на КНСБ на необходимата заплата за издръжка показват, че независимо от успокояването на енергийните фактори, тъй като те оказаха много силен тласък нагоре, цените на производител продължават да растат, оттам и инфлацията бавно продължава да се увеличава за много стоки и услуги, вдигат се ценовите равнища и издръжката на живота, т.е. необходимите средства, за да можем да живеем прилично по българските стандарти. Това обяснява и защо ние искаме постоянно увеличение на заплатите, посочи Димитров.
Ние сме твърди поддръжници на еврото, каза още президентът на КНСБ и посочи опита на Балтийските държави, които са най-яркия пример на това как от валутен борд се преминава в евро – след приемането му има мимолетна инфлация между половин и един процент средно. Да, кафето и минералната вода ще поскъпнат в първите месеци, но като цяло останалите стоки и услуги няма, ако се вземат мерки, категоричен бе Димитров и добави, че след влизането в еврозоната заплатите растат и в Естония, и в Латвия, и в Литва.
Президентът на КНСБ коментира и протестите на земеделските производители, които се наблюдават и в цяла Европа. Причината е все още нереформираната селскостопанска политика на целия ЕС, а ударите от войната, евтиният внос на украинските стоки са се отразили и на нашите производители.
Би трябвало управлящите да изпълнят ангажимента, който са поели. Има редица реформи, които не са свършени. Не само по Плана за възстановяване и устойчивост, каза още Димитров. Той даде за пример Директивата за адекватните минимални работни заплати и насърчаване на колективното трудово договаряне, която страната ни трябва да транспонира до октомври тази година. Има редица фундаментални промени, които могат да станат чрез нея, но буксува и това е една от критиките ни към социалното министерство. Макар че имаше споразумение с енергетиците, подписано от премиера Денков, 2/3 от текстовете в него не са изпълнени. Трябва някой да поеме ангажимент за това, което не е свършено, посочи президентът на КНСБ.
Цялото интервю е достъпно тук: https://www.vbox7.com/play:1fd70e14d9