Становища по приоритетни за КНСБ тематични области от управленската програма на правителството и искания за спешни действия по ключови политики в областта на доходите, социалната политика, социалния диалог и енергетиката бяха представени днес, 28 февруари, от президента на КНСБ Пламен Димитров, вицепрезидентите Огнян Атанасов и Тодор Капитанов, главният икономист Любослав Костов и Ася Гонева, консултант „Социална защита“. Становищата са одобрени с решение на Координационния съвет на конфедерацията на 16 февруари.
За деветте месеца, в които функционира правителството, е рано да се правят задълбочени оценки, но в същото време имаме претенции към определени политики, които смятаме, че не се изпълняват ефективно или не включват като действия тези стъпки и резултати, които очакваме, каза Димитров.
Той посочи, че по отношение на социалния диалог – механизмът, който гарантира мястото на социалните партньори, както на национално, така и на отраслово ниво, нещата не вървят. Димитров напомни, че ЕК изисква от страните членки да насърчават социалния диалог, а от януари тази година Европейският съвет прие специална декларация с конкретни ангажименти и създаване на специална позиция – пратеник за европейския и социален диалог към ЕК, който ще е представител на европейските синдикати и бизнес и през него страните ще могат да черпят опит и да докладват регулярно за състоянието на социалния диалог.
„Ролята на НСТС, като най-важния орган на пратньорство, в някаква степен остава формална. Това, че има чести заседания не дава необходимата ефективност. Ангажиментитие, които се поемат, не винаги се изпълняват и такъв пример е в бюджетната политика. Отрасловите съвети към министерствата не функционират, с малки изключения. В транспортното министерство има спорадични действия и срещи, които не могат да бъдат наречени регулярен социален диалог, макар че нашата оценка към министъра е по-скоро позитивна. В енергетиката има интезивен диалог на браншово ниво, резултатите обаче са отчайващи. Ето защо очакванията са новият формат на МС да ускори и да промени отношението към диалога в цялото правителство и да го институционализира и на двустранна и тристранна основа“, каза Димитров.
Диалогът с финансовото министерство е ефективен, това, което искаме, се чува, посочи още президентът на КНСБ. Той напомни, че в бюджета за тази година бяха заложени 1,5 млрд. повече за заплати, от които около 830 млн. са за реално увеличение на възнагражденията в публичния сектор, което е 4,6% ръст на разходите за персонал. „То не стига, останаха три сектора, които не бяха дофинансирани. Очакваме в следващите дни да видим финалната методика за разпределението на 268 млн. за най-изоставащите заплати – за да решим проблема в министерството на земеделието, в училищно и детско здравеопазване и няколко други сектора“, обясни президентът на КНСБ.
Любослав Костов представи позицията на КНСБ по отношение на доходите. „За девет месец приключихме две бюджетни процедури и започнахме трета. Това се случва за първи път в най-новата ни история. Не постигнахме изцяло това, което искахме, но ако погледнете първоначалните варианти и крайния, одобрен от НС, ще видите, че не малко от нещата бяха добавени в резултат от действията на КНСБ, което е доказателство, че диалог има“, обясни той.
Нашите искания до края на годината се разделени на две – на обща база и в контекста на Бюджет 2025, тъй като процедурата по него започна. Трябва да се заяви визия за възходяща конвергенция на доходите. Такава хоризонална политика за доходите няма. Търсенето трябва да продължи да се стимулира като основен двигател на растежа, а това не може да стане, ако не се стимулират доходите. Необходима е и разяснителна кампания за еврото, тъй като от неяснотите произтичат обществени неразбирания по темата. В частта с капиталовата програма трябва да продължи въведения принцип с проектите, но е необходимо и ежемесечно отчитане на действията. Очакваме и работната група да разработи механизъм, по който да се определя максималният осигурителен доход, а не всяка година да влизаме в спор с бизнеса. За бюджет 2025 искаме синдикатите още от първия ден да бъдат включени. Обикновено се сещат за нас през октомври, когато е вече финалът, каза Костов.
По отношение на политиката на пазара на труда Димитров посочи, че най-силната критика е към министър Шалапатова. „Капацитетът на МТСП в тази посока е силно ограничен, което е притеснително за нас. През последните няколко седмици има раздвижване от зам.-министър Найденов, който вече отговаря за пазара на труда. При толкова дефицитен пазар – над 200 хил работници липсват по оценки на бизнеса, няма грижа на министерството за хората на труда. За нас това е скандално. Отделно девет месеца директивата за адекватните минимални заплати и насърчаване на колективното трудово законодателство е на трупчета. Нищо не е свършено, само бяха създадени две работни групи. Тази директива е ключова, тя ще промени правилата на пазара на труда. Ние сме подготовили около 50 страници законови текстове за промени в Кодекса на труда. Няма на кого да ги дадем. Започнахме двустранния диалог с работодателите по тази тема и разменяме предложения какво смятаме, че трябва да се промени“, обясни президентът на КНСБ.
Той акцентира, че в Кодекса на труда в България няма раздел заплащане на труда, а най-важното нещо, което вълнува хората, когато започнат да работят, е каква заплата ще получават. „В Библията на труда – Кодексът, има няколко члена, които касаят как се определя МРЗ и такива, които препращат към други нормативни документи. Това що е основна, брутна заплата, какви елементи я формират, как се квалифицират функциите и се оценяват изискванията, как се формират системите на заплащане, какъв е постоянният и плаващ елемент на бонусите – всичко това го няма. Липсва, за съжаление, и в някои колективни трудови договори. Всичко това КНСБ иска да го промени. Директивата ни задължава да го направим. Тя казва, че колективното трудово договаряне на заплатите трябва да стигне 80 процента от наетите. В същото време покритието с колективни договори е 25 процента, като в много от тях дори няма директно договаряне на заплатите, защото има вътрешни правила в предприятията“, разясни Димитров.
Президентът на конфедерацията посочи, че КНСБ настоява и за нов закон за насърчаване на заетостта. Работната група по него не се е събирала нито веднъж, макар че е създадена през октомври миналата година. Темата за трудовата миграция и мобилност също е на парче. Специализираният орган в МТСП пък не е заседавал в рамките на това правителство.
Ася Гонева обясни, че по отношение на социалното осигуряване всички очаквани дейности са със статус подготовка. Социалното ведомство предвижда анализ на пенсионната система с цел подобряването ѝ – какво стои зад този термин „подобряване“ само можем да гадаем, каза тя. Гонева обясни, че конфедерацията настоява анализът да бъде задълбочен и да дава конкретни насоки за промени на законодателството.
По отношение на политиката на правителството в сектора на енергетиката КНСБ има критики към премиера акад. Николай Денков заради поетите ангажименти, които не изпълни по споразумението за бъдещето на въглищната енергетика, каза Димитров.
Огнян Атанасов напомни, че точно преди месец конфедерацията изпрати отворено писмо до министър-председателя, с което поиска да бъде представен писмен отчет за изпълнението на споразумението от 4 октомври 2023 г. с протестиращите енергетици и миньори. Нямаме отговор, нямаме дори покана за среща, което за нас е недопустимо, говорейки за социален диалог, категоричен бе Атанасов.
Нито една точка от споразумението не е изпълнена до край, посочи още той и акцентира, че КНСБ настоява държавата да създаде предприятие, оператор или звено за конверсия на засегнатите региони. „Рекултивацията в мините трябваше вече да е започнала. Намаленият добив го изисква. Иначе може да се стигне и до злополуки заради свличания, а екологичният проблем ще бъде голям“, предупреди вицепрезидентът на конфедерацията. Той акцентира и че все още няма план за работата на ТЕЦ „Марица Изток 2“ след юни месец, докогато е гарантирана на регулирания пазар на електроенергия.
Някой трябва да каже и как ще работят „Мини Марица Изток“, как ще се плащат заплатите, те са поставени под въпрос още от следващия месец, алармира Атанасов. Конфедерацията настоява за отговор как пазарът на енергия ще влияе върху икономическото състояние на мините и какво е финансово им състояние. „Хората са притеснени какво ще се случи с тях. От две години настояваме за мастър план за комплекса, такъв няма“, посочи още Огнян Атанасов.
Становището на КНСБ за енергетиката е налично тук.
Запис от пресконференцията е достъпен тук.
