Пламен Димитров в Женева: Трябват регулации на изкуствения интелект на работното място

Предизвикателствата и възможностите на дигитализацията, включително произтичащите от изкуствения интелект и алгоритмичното управление, за света на труда бяха във фокуса на дискусия, която се проведе вчера в рамките на 350-тата сесия на Управителния съвет на Международната организация на труда. Тя започна на 4 март в Женева и ще продължи до 14 март.

В дискусията участваха изтъкнати експерти в областта на дигитализацията, като целта бе Управителният съвет на МОТ да бъде информиран за последните развития в сферата и да даде идеи за по-нататъшни изследвания и обсъждания.

Президентът на КНСБ Пламен Димитров, който е титулярен член на УС на организацията, участва в дискусията с изказвания и препоръки от името на групата на работниците.

Димитров открои две притеснителни области, произтичащи от приложението на изкуствения интелект на работното място – автоматизирането на задачите и алгоритмичното управление.

„И в двата случая сме убедени (и това е причината, поради която издигнахме идеята за международен трудов стандарт за работата чрез платформи), че и двете могат и трябва да бъдат регулирани, за да се защитят работниците, но и да се създадат стабилни правила за работодателите, които също така трябва да се справят с технология, която се развива по-бързо от всякога. По отношение на платформения труд, анализът показва, че има пропуски в нормативната уредба. И това е причината, поради която трябва да започнем с обсъждането и установяването на стандарти и регулации в тази сфера“, каза Димитров.

Той подчерта, че регулацията на алгоритмичното управление и на изкуствения интелект като цяло, е от решаващо значение. Възможности за това дава и колективното договаряне, което се е доказало като способно да дава адекватни решения.

„Откакто започнахме всички обсъждания за платформения труд, бяха подписани няколко колективни трудови споразумения, включително за дигитализация. Ето защо е ясно, че колективното договаряне остава актуално и е основният инструмент за постигане на съгласие относно начините за справяне с въвеждането на нови технологии на работното място. Разбира се, това предполага предизвикателства и възможни решения, като например включването на клаузи за адаптиране/приспособяване в КТД, за да се справят с технологичния напредък, тъй като напредъкът в дигитализацията е много динамичен“, каза Димитров.

Всички ние тук трябва да направим избор. Първо да поясня – под ние имам предвид работниците, работодателите и правителствата, това сме ние. Ако това е разбирането, тогава ще бъдем способни да дадем нашия принос на международно, национално и работническо равнище, а също и на секторно, за да запълним празнината, която съществува в тази област, добави още президентът на КНСБ от името на групата на работниците в МОТ.

Той обясни, че въпросът е как може да се случи всичко това – чрез нормативни актове, международни, наднационални, национални, чрез колективно договаряне и много други инструменти, които са приложими. „И, разбира се, чрез определяне на това кой кой е. Защото е ясно, че не приложенията правят нещата. Зад приложенията се крие бизнес моделът. Имаме нужда от различни бизнес модели и тези бизнес модели всъщност скриват по някакъв начин работодателите някъде, за да не се разпознае, че са такива. Това трябва да се промени“, каза още Димитров.

Цялата дискусия е достъпна тук: https://live.ilo.org/events/challenges-and-opportunities-digitalization-2024-03-11