По благосъстояние на персонала, работещ в системата на средното образование, ние не отстъпваме на европейските държави. Имаме най-добрия Колективен трудов договор (КТД) и той се изпълнява. В Европейския комитет по образование увеличаването на работните заплати – част от благоденствието на хората, работещи в системата – се отчита много добре и ме дават за пример. Това благосъстояние не е само работна заплата. То е трайност и стабилност на трудовите договори.
Това каза при откриването на Националната конференция „Благосъстоянието и позитивната училищна среда за учителите и непедагогическия образователен персонал като фактори за повишаване качеството на образованието“ председателят на СБУ д.ик.н. Янка Такева. Събитието се проведе днес, 24 април, в сградата на КНСБ.
„Откакто министър Галин Цоков е поел управлението на МОН, аз говоря за три неща“, посочи тя и уточни, че става дума за нуждата от разработване на стандарти за ползването на изкуствен интелект, на екшън план за мотивация на директорите и учителите за качествена работа, както и на план за мотивация на учениците.
Тя даде пример с преподаватели от Гоце Делчев, които са споделили: „Срещу себе си имаме празните очи. Ние говорим, а те не ни разбират. Какво се случва? Нещо става с това поколение“.
„Най-важно е в тези размирни времена да даваме увереност, кураж и самочувствие на хората, които работят в системата. Опазване на достойнството, авторитет на учителите и останалия персонал е едно от първите правила, които са изключително важни“, подчерта тя.
„Подготвяйки Международния конгрес на образованието, като член на Европейския комитет по образование, виждам какво е благосъстоянието на колегите от Европа. Винаги съм се питала – защо, след като всичко това ние го имаме, сме толкова недоволни, тъжни, немотивирани и не отчитаме малките стъпки, които в нашите условия са големи“, допълни председателят на СБУ.
Гост на националната конференция бе и образователният министър Галин Цоков. Пред присъсващите той посочи: „Това, което липсва в нашата образователна система в последните месеци и опитваме да се промени е вземането на решения. И още – развитие на образованието на базата на данни и набелязване на проблемни области, които да се развиват. Една от лабораториите за училищни иновации през тази година е насочена към позитивното образование и развитието на позитивната образователна среда“. По думите му те не могат да бъдат постигнати, ако няма благополучни учители.
„В рамките на темата на форума днес са именно двата проблема за благосъстоянието и социалното благополучие на учителите, непедагогическия персонал и развитието на позитивната образователна среда. В последните години се натрупаха много и съществени проблеми и промени в нашето ежедневие“, каза още министър Цоков.
Той припомни, че само преди година-две излязохме от криза, причинена от ковид пандемията – каквато не всяко поколение преживява. По думите му това няма как да не се отрази, дори и подсъзнателно, на дейността на заетите в сферата на образованието – на нивото на стрес, на тревожност на учениците, на учителите и другите специалисти, заети в тази сфера.
„Трябва да работим по-серизно за изследвания и интервенции, свързани с благосъстоянието и социалното благополучие на учителите. Колкото имаме тези проблеми като възрастни хора, като професионалисти, толкова те стоят пред нашите деца и ученици. Позитивната образователна среда намалява агресията, намалява насилието в образователната система. Позитивната образователна среда повишава мотивацията на учители и ученици. Изграждането на позитивни отношения, на смисъл на това, което се прави, на чувството, че ти си част от нещо по-голямо, повишава мотивацията на хората, които осъществяват тази дейност. От друга страна, това означава и възможност за повишаване на академичните постижения и още нещо много важно – личностни развития, развитие на силните страни на децата и учениците“, обясни Цоков.
Той подчерта още, че в последните месеци се говори и за преориентиране от това да няма само възпроизвеждане на знания, а и формиране у децата на умения за живот. Тук идва именно позитивната образователна среда, допълни Цоков, която развива силните страни на учениците, техните силни страни и умения за живот, емоционална и социална интелигентност. „И това са бъдещите успешни хора“, каза още той.
„Ако има 3 неща, от които неолибералите се страхуват, това са – високите данъци, силните профсъюзи и голямата държава. Какво е общото между тях? Високите данъци се плащат от най-големите данъкоплатци, а учителите са най-голямата гилдия. Силните синдикати – без учителите няма как да има силни синдикати, защото те са гръбнакът на синдикалното движение и съществуват повече от 100 години! Голямата държава – няма как държавата да е голяма, ако не са учителите да палят искрата на любопитството, култивират страстта към знанието и вдъхновяват бъдещото поколение. Всъщност учителите изграждат хората, които ни управляват. Дали те се отплащат? И по какъв начин се отплащат?“, каза главният икономист на КНСБ Любослав Костов. Той допълни, че не само заплатите са благосъстоянието. „Както не можем да оценим какъв е немонетарният принос на българския учител към обществото и към голямата държава, така не трябва да се опитваме да мерим количествено парите, които даваме за учителите. Ще даваме пари толкова, колкото са необходими, за да може учителите да се чувстват добре и да възпитават здрава нация. Ако на 14 години имаш лична карта, на 16 можеш да работиш, на 18 години можеш да шофираш и да гласуваш, на 40 години да се кандидатираш за президент, а на 65 години да се пенсионираш – тогава на колко години трябва да си, за да разбереш, че учителят е в основата на тази работа?“, попита Костов.
Вицепрезидентът на КНСБ Даниела Алексиева поздрави участниците от името на президента Пламен Димитров за избора на актуална и навременна тема. „Синдикатът на българските учители е най-голямата синдикална организация и винаги е бил проактивен. Той поставя поставя тази тема днес – в най-подходящото време и място. Споделям това, което каза министър Цоков, че именно позитивната училищна среда, доброто отношение между учители и ученици, само това ще ни води към прогрес. Добрите примери трябва да бъдат показвани и споделяни“, каза тя.
В събитието участва и заместник-кметът на Столичната община по „Култура, образование, спорт и младежки дейности“ Яна Генова. Тя подчерта, че образованието е първостепенен приоритет за Столична община и лично за кмета Васил Терзиев. „Ние всички вярваме, че образователната система е мястото, където израстват и се възпитават бъдещите свободни критически мислещи и знаещи граждани на нашата страна. Това е мястото, където те получават знанията и уменията да навигират в един постоянно променящ се свят. Грижата за позитивната образователна среда не е само задължение на учителите. Тя е на всички нас като общество, защото често и вашата работа страда от средата и разделението, което е не само в България, а в целия свят“, каза Генова.
